Невинни детски очи, пълни с тъга и отчаяние. Крехко телце, облечено с дрипи и скъсани обувки. Сърце, което копнее да дава и получава обич, но няма насреща си подходящ за това човек. В тази светлина най-често се представя обстановката в българските домове за изоставени деца. Няма как тази картинка да не трогне дори и студените и неособено емоционални хора. И да им прошепне подсъзнателно да направят някакъв жест към това гладно и лишено от удоволствия малко човече, сякаш са последният лъч надежда за него.
Сезонът на благотворителните инициативи и тази година не пропусна нито Русе, нито България. Празничните дни, особено около Коледа, традиционно се считат за изключително подходящи за добри дела и сърцати дарения. А „райското място“ за такава благотворителност са домовете за изоставени деца, където даренията се правят лесно. На това обаче се крепи един социален парадокс: даренията поддържат живи специализираните институции за деца, които пък по държавна повеля скорострелно трябва да бъдат закрити. По същата причина феноменът „изоставяне“ продължава да съществува по нашите ширини, тъй като детето има къде да бъде настанено, когато не е желано.
Няма как да не възникне въпросът доколко полезни са тези дарения и дали не са просто начин хората да отметнат, че са свършили някаква добрина през годината. Но ако се замислят малко по-сериозно, може да се окаже, че дори тъжно изоставено детенце няма нужда от нови дрехи и играчки, а от нов метод на грижа и възпитание. Дарението за един такъв дом на каквото и да е - пари, играчки, дрехи, хранителни продукти или памперси, спокойно може да се сравнява с ремонт на съборетина, на която предстои разрушаване. Даренията обаче се случват с пълна сила и масово дарителите смятат, че така помагат на настанените в тях деца, останали без семейство.
В същото време алтернативните услуги, за чиято важност се говори на национално ниво и чието развитие е национална политика, потъват в забвение и липса на ресурси. Подведени от стереотипа, масовото схващане, консерватизма, утъпканата пътека или някаква друга причина се оказват не само българите, но и чужденците, за които се смята, че са с по-съвременно мислене, обяснява впечатленията си от ежегодните дарителски акции председателят на сдружение „Еквилибриум“ Дейвид Бисет. И разказва, че англичанка искала да направи дарение на български дом за деца и потърсила сдружението за съвет към коя институция точно да се обърне. Логично екипът на „Еквилибриум“, който предлага многобройни подкрепящи услуги и новаторски методи за работа с деца в риск и техните семейства, решил да представи своята дейност с надежда да предизвика интерес от страна на чужденката. Тяхното представяне обаче срещнало мълчание и липса на заинтересованост вместо очакваната подкрепа.
Обществото не познава алтернативните социални услуги и му е много по-лесно да си представи трагичната картинка в домовете и да пожелае да купи нещичко на изоставените деца, да отиде да ги гушне в знак на подкрепа, вместо да помогне да няма такива изоставени деца, разсъждава Галина Бисет. И разказва видяното при закриването на дома в Тетевен, което би изумило всеки. Домът беше задръстен от дарения, в него имаше неща като за 3 дома и се беше превърнал в склад, споделя преживяванията си Галя. Неразопаковани пожълтели кутии с играчки, произведени през 70-те години на миналия век от социалистическа фабрика, нови обувки и дрехи, купища играчки и консумативи буквално падали от всеки отворен шкаф в дома. Докато в същото време малчуганите били облечени в износени дрехи и скъсани обувки и си подмятали счупени парчета от някогашни играчки. Същото било положението и в дома в Смолян, който беше закрит преди броени дни. 5 чисто нови перални и 6 сушилни стояха неизползвани, а в дома от години са настанявани едва десетина деца, обяснява Галина.
И независимо че институциите са се превърнали в складове и имат непотребно количество дарения, макар да им предстои закриване, те продължават да приемат безплатни продукти, вместо да ги отклоняват към по-подходяща и нуждаеща се организация. А веднъж приети, даренията нямат мърдане от дома. Единствено могат да бъдат дарени на друг дом или болница, но не и на център за настаняване от семеен тип или подобна социална услуга. Това може да стане само чрез откупуване, до каквото е прибегнал центърът от семеен тип в Тетевен, който след закриването на дома е приютил изоставените деца, но без да разполага с необходимото оборудване. И без да има възможност да го получи от вече несъществуващия дом.
Чашата на търпението на семейство Бисет прелива по време на коледните празници и масовизирането на благотворителността покрай тях, както и от безумните правила, консервирани с години в институциите. Двамата дават съвсем пресен пример, когато малко преди Бъдни вечер извеждат едно от последните деца от дома в Смолян и го настаняват в център от семеен тип. Тогават те станали свидетели как служителка на дома го съблякла по памперс и го „предала“ за новото му жилище. А дрехите му, тъй като най-вероятно се водят някъде на отчет, трябвало да бъдат върнати в дома. Макар че домът след броени часове бил закрит. Децата си тръгват голи, без нито една дрешка, без нито една играчка и дори без четката за зъби, споделя потресена Галина. Така те започват нов живот, в център от семеен тип, приемно семейство или някъде другаде, но без история, без идентичност и без нищо, което да доказва, че те са съществували.
Макар обществото да не е виновно, че не е запознато с тези специфични въпроси, то работата на Бисет и тяхното сдружение показва, че дори учителите и социалните работници нямат идея какво представляват подкрепящите услуги. Затова Дейвид Бисет и Елица Великова вече започнаха посещения в градовете, за да представят дейността на „Еквилибриум“ и настоящата социална обстановка. С идеята алтернативните социални услуги, които са бъдещето за децата в риск, малчуганите с увреждания, бебетата, застрашени от изоставяне, проблемните деца и техните родители, да започнат да придобиват все по-голяма популярност както сред обществото, така и сред дарителите.