Самуел Ардити е български евреин, който заедно със семейството си напуска България през 1935 г. и оттогава насам живее в Израел. Роднина е на големия писател Елиас Канети. Ардити е инженер по професия, автор на две книги – „Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис Трети – гонител, или приятел на българските евреи”, и „Спомени от годините на Холокоста – 1940-1943”. През 2010-а година бе награден с най-високото отличие на Министерство на външните работи на България – „Златна лаврова клонка”, за изключителния му принос в развитието на българо-израелските отношения. Тези дни видният общественик пристигна в България за пореден път, воден от морален дълг, за който се бори през последните 6 години от живота си – да възстанови една несправедливост по отношение на съдената и оправдана от Народния съд Лиляна Паница, която според него, в качеството си на държавен чиновник, тайно и под голям риск е помагала на евреите, но не е призната за „Праведник на народите” от организацията „Яд вашем” в Израел. Отказът принуждава Самуел Ардити да потърси друго признание за умъртвената след побой Паница, а именно – тя да бъде наградена посмъртно с указ на президента на България с орден „Стара планина”, както други герои със същите заслуги: Димитър Пешев, Петър Михалев, Асен Суйчмезов и Владимир Куртев. За признаването на последния също е имало спънки от страна на „Яд вашeм” и решаваща роля изиграла намесата на Бойко Борисов след едно негово посещение в Израел. Ето какво споделя в интервю за "ШОУ" Самуел Ардити:

- Г-н Ардити, у нас изключително много нашумя филмът „Недадените”. Според вас, достоверно ли е представена историята за Лиляна Паница в него?
- Донякъде, защото в него има художествена измислица. Няма и физическо съвпадение с външния вид на актрисата и Лиляна Паница. Лили е била изключително красива жена – с кестенява коса, бяла кожа и сини очи. Във филма тя е представена като любовница на шефа си в комисарството по еврейските въпроси – Александър Белев, а истината е по-различна. Като всички секретарки на шефа, се поражда една близост и може би една ревност е имало от нейна страна към него, но любовна връзка между тях не е имало. Белев е имал друга любовница – пак на име Лиляна, негова първа братовчедка. Това се е знаело. Излизал е от работа да се среща с нея на басейн в Борисовата градина. Така че Лили Паница не умира, отровена от съперницата си, каквито митове вървят, а заболява от перитонит след жесток побой в милицията, когато я арестуват.

Били са я с железни пръти в корема, черепът на главата й е бил направо нацепен

Тя се опитва да потърси свидетели, че е помагала със сведения за подготвяната от Германия депортация на евреите, но изселените евреи още не са са върнали и не могат да бъдат открити. Едва по-късно за нея свидетелства гинекологът й д-р Бенароя, но свидетелските му показания не са приети като надеждни, поради това, че й е бил личен лекар. Основна роля за защитата й изиграва д-р Нисим Буко Леви, много добър адвокат. Благодарение на неговите показания Народният съд я оправдава. Няколко месеца по-късно обаче Лили умира от перитонит – вероятно процесът е тръгнал вследствие на жестокия побой - има сведения, че е удряна с пръти в корема.

- Освен свидетелските показания има ли някакъв документ, доказващ приноса й?
- Лили Паница е била машинописка и има едно писмено доказателство – протокол от неин разпит в милицията. В него тя разказва как през февруари 1943 г. в комисарството идват двама германци от немската легация, които влизат при комисаря Белев. „След като говори доста дълго време с тях, комисарят ме повика и ми каза: „Тази вечер ще позакъснеете. Имам да работя нещо, което след това ще препишете. Но отсега ви предупреждавам, че ако това се чуе, ще ви струва не само поста, но и повече от това! След един час ми даде да пиша доклада му до министъра на вътрешните работи, а именно – за предложението на Данегер за изселването на 20 000 евреи”. По-нататък Лили Паница казва, че, съгласно договора, 12 000 евреи е трябвало да бъдат взети от Беломорието и Македония, а останалите 8 000 – от старите предели на България. „Изселването от София, което стана през м. май, беше извършено по нареждане на министър Габровски - казва тя. - На 24 май Белев извика при себе си главния равин д-р Ашел Хананел. Какво е говорил, знаят само те, в стаята нямаше никой друг”.

Каквото е научавала покрай работата си, Паница е предавала на четири очи на д-р Леви, който е подпредседател на еврейската консистория. Така че Лиляна Паница първа в България предупреждава еврейската общност и спасителния комитет за плановете да бъдат депортирани евреите от Тракия, Македония и България. До този момент на еврейските водачи и българското общество не е било известно абсолютно нищо за пъкления план на германците. За това говори и свидетелството на самия д-р Леви под номер 3/3458 до „Яд вашем”. В него той свидетелства, че Лиляна Паница го информира за списък на евреи от София, които ще бъдат първата група депортирани. Самият Леви е на второ място в този списък. Д-р Леви се среща с Лили Паница 5-6 пъти. На 24 май двамата провеждат телефонен разговор, в който тя му казва:

„Тази вечер няма да спиш вкъщи!”

Леви взима файтон и тръгва да обикаля и други евреи, за да ги предупреди. Друга свидетелка - Бети Алфаса - Юлзари твърди, че Лили е предупредила по същия начин и тях. Бащата на Бети дори се скрива при семейството на Лиляна Паница – при чичо й Никола. Проф. Михаел Бар-Зоар също описва в книгата си „Извън хватката на Хитлер” как Паница научава и предава информацията за депортацията на евреите. Лиляна Паница, ако мога така да се изразя, е била шпионин в полза на евреите.

- Очевидно, обаче, нито свидетелските показания, нито книгите са възприети като безспорни доказателства за нейния принос в спасяването на българските евреи.
- Съжалявам, че трябва да го кажа, но израелската „Яд вашем” е една антибългарска организация. В това е причината за незачитането. Според комисията на „Яд вашем”, разговор на четири очи не „съответствал” на условията в устава им. Тайното сътрудничество на Лиляна Паница, извършено в един от най-тежките периоди за еврейството в България, под огромен риск за живота й, според тях не отговаряло на условието „открито и публично предупреждение или протест”. Отговориха ми, че „Лиляна Паница наистина е предупредила свои познати за опасността от депортиране”, но това, видите ли, не отговаряло на критериите на организацията. Но, попитах аз, как си представяте вие да е било възможно изобщо една чиновничка, машинописка на държавна работа, да направи такова нещо публично?! Та нали ценността на нейните действия е именно в това, че тя, работейки на място, където информацията идва достоверна и от първа ръка, е рискувала не само поста си, но живота си, да предаде тази информация?! При това, не просто на някакви „познати”, както твърдят, а е предавала сведенията на един от лидерите на еврейското съпротивително движение в България! Свидетели за това са, освен д-р Леви и неговият син, и г-жа Биатрис Алфаса - Юлзари. И изведнъж ми излизат с някакъв устав!... Реших да поискам този устав и да видя каква е точно формулировката в него. И можете ли да си представите какво бе учудването ми, че се снабдих с този устав, едва след като наех адвокат, който да им го изиска! Представяте ли си?! Трябваше да наема адвокат за тази работа! И когато най-сетне въпросният устав беше в ръцете ми, аз установих, че в него изобщо няма никъде писано за т.нар. „предупреждение”. Това затвърди в мен впечатлението, че от организацията в Йерусалим търсят формални спънки, за да не уважат молбата ми.

- Обяснете какво означава признанието „Праведник на народите”?
- „Праведник” може да бъде само неевреин, който има заслуги за спасяването на евреите и не е получавал никакви материални облаги за това. Над 25 000 души в Европа са обявени за праведници. 6000 са в Полша, а в България – 20!... Как ви се струва тази бройка?! За Куртев аз водех битки в продължение на 4 години. Накрая чак Бойко Борисов, когато дойде в Израел и да не обяснявам подробности, но на ръководството на „Яд вашем” явно им стана неудобно и, за да избегнат скандалите, го признаха пряко волята си. За Лили Паница се боря 6 години!

- Но не само израелската „Яд вашем”, а и българската организация „Шалом” ви отказва предложението за Лиляна Паница...
- Те ми отказваха преди време, но сега ме подкрепят. Но аз имам основания да не поздравявам председателя на „Шалом” Максим Бенвенисти.

- Доколкото знам, има тяхно предложение за Вълка Горанова – съпругата на Пеко Таков. На какво основание?
- Агентите на Максим Бенвенисти я предложиха. Въз основа на някаква... „легенда”! Като чух за това предложение, веднага подадох контрамолба за царица Йоана. Отговориха ми дипломатично, че едно предложение не означава, че ще се приеме. Но от „Шалом” направиха тържество и поканиха роднините на Вълка Горанова –

връчиха грамота на сина й Янчо Таков...

- Оставам с впечатлението, че битуват разни вражди сред българското еврейство...
- Вижте, ние, които сме в Израел, нашата общност е много слаба там. А и ние си заминаваме вече. Нашите деца не се считат българи. Но много хора от моето поколение, които помнят онова време - ние носим в себе си един дълг, така го чувствам аз, да се запази паметта за истински заслужилите хора. И аз на мои разноски водя всички битки и пътувам до България. И затова не мога да си кривя душата за хора, примерно, като една Еми Барух, която работи в „Дойче веле” за чужди интереси. Германците плащат. Те направиха филма „Пианистът”. И там какъв е немският офицер?! - Той обича симфонична музика, интелигентен, добър, човечен – дава палто на пианиста, дава му храна... Опитът германците да се разграничат от нацистите вече успя. И такива като Барух служат на техните манипулации. А аз и много хора като мен не искаме да се забравя! Тези вечери, в които спяхме с раница на гърба преди депортацията, не се забравят!... Боли ме за България и българите, които не получават това признание, което заслужават!

- Като споменахте Еми Барух, какво е мнението ви за Леа Коен, която избяга навремето с Константин Илиев? Един от първите шумни скандали по време на соца.
- Несериозна работа. Тя е написала книга – „Аз вярвам”, в която пише за Лиляна Паница, моля ви се! Без да я е познавала, защото трябва да е била 3-годишна, когато Лиляна умира. И пише, че Лили била умряла „от мъка за нейния любовник”, само и само за да не се каже, че е била бита! Какво да коментирам повече такива глупости! Не заслужава интерес тази жена. Тя ме нарича „грубиянин”, не съм бил образован и т.н., но това ни най-малко не ме засяга – не ме интересува!

- Как не сте образован – нали сте инженер?! Както и да е, кажете общувате ли с роднини по линия на Елиас Канети?
- Майката на Елиас Канети – Матилда, е сестра на моята баба Белина. Баща ми го посещаваше в Лондон, но аз не съм се срещал с него. Аз съм втори братовчед с неговата дъщеря Йоана, която живее в Цюрих. Известно време имахме кореспонденция, ходих в Швейцария няколко пъти, но така и не успях да се свържа с нея. Тя не е омъжена и не работи. И защо да работи?! – Хранят я книгите на баща й.

- Вие сте автор на книга за цар Борис Трети и неговата роля за спасяването на евреите. Няколко версии има за неговата смърт – от отравяне с отровни газове, вместо кислород в кислородната маска в самолета, до бавнодействаща отрова, вкарана в тялото на царя от един от приближените лекари на Хитлер...
- Аз съм привърженик на тази версия. Този лекар – Карл Бранд, е бил особено жесток човек – той е убивал малки деца, психично болни хора. Той пристига в т.нар. „Бърлога на вълка” в Източна Прусия, където е щабквартирата на Хитлер – едно злокобно място, два дни преди пристигането на Борис, и си тръгва два дни след него. Борис, след като се връща оттам обратно в България, няколко дни след това умира. Още слизайки от самолета, казва на шофьора си: „Боли ме карбуратора!” – сърцето. А пък той е бил здрав човек!...

Още в самолета е говорел, че иска да умре

Говорел, че сега ако има изтребители в небето да поразят самолета му, ще е най-добре. Както е известно, предчувствал е смъртта си и ден преди това определя с разлика минус 2 минути часа на смъртта си. Това е нещо необяснимо, наистина – какъв е произходът на това предчувствие?! Царят умира в разцвета на силите си. Карл Бранд е бил частен лекар на фюрера и негов верен човек. Експериментирал е с хора като Доктор Смърт. Лекар-убиец! Д-р Бранд е замесен в убийството и на един немски дипломат от посолството на Германия в Париж - Ернст фон Рат. Рат е бил хомосексуалист и семейството му дълго време криело този факт. В т.нар „кристална нощ” – нощта на 9 ноември 1938 г., когато нацистите убиват 6000 евреи и опожаряват над 1000 синагоги, един млад евреин стреля по Ернст фон Рат, но не го убива, а само го ранява, и немецът е настанен в парижка болница. Тутакси с полет с личния самолет на Хитлер в Париж пристига, уж да лекува Рат, д-р Смърт – въпросният д-р Бранд. Бие му една „успокоителна” инжекция , след която Рат не се събужда повече. Така Хитлер си осигурява един „германски мъченик, убит от евреин”, за да оправдае кръвопролитието в „кристалната нощ”. Д-р Бранд е екзекутиран от американците през 1948 г. и остава в историята като една напълно мракобесническа фигура в бяла престилка.

- Ще се видите ли по време на престоя си със Симеон Сакскобургготски и какво е мнението ви за него? Много българи са крайно разочаровани от Царя...
- Да, зная това. Сигурно ще се видим. Сега излиза негова автобиографична книга и в нея пише, че само три пъти е влизал в казино, ако правите намек, че тука се говори за него като за хазартна личност. Но, вижте, за мъж няма лошо и да играе хазарт – това не е някакъв голям кусур – мъжка слабост е. При Симеон се случи нещо друго - той не е расъл в България, а когато човек идва отвън, е трудно да даде една рецепта за живота тук и как да се подобри този живот. Симеон направи прибързани изказвания навремето и понеже те не се реализираха, хората останаха разочаровани - с това съм съгласен. Той искаше да направи реформи, но не си даваше сметка, че властта в България е в ръцете на мафията.


Интервю на Еми МАРИЯНСКА