Преди 20 години един „невидим властелин“ отхапва етера на Русе, държи го здраво в челюстите си и носи свободата на словото в ефира. Първото частно радио в града е „Темпо“ и преди седмица неговите създатели и приятели отбелязаха тази кръгла годишнина. Според справочниците „Темпо“ е регионална радиостанция, излъчваща в Русе от 1992 г., която има универсален характер. В програмата са включени градски новини, репортажи и коментари за обществени, политически, стопански, културни, спортни и други събития в Русе, забавно-развлекателни, музикални, спортни предавания, полезна информация за бита и бизнеса. Програмната схема съдържа 16 новинарски емисии и 11 информационни рубрики в делнични дни. През 1992-2005 г. радио „Темпо“ е партньорска радиостанция на българската редакция на Би Би Си в Лондон. През 2010 г. радиостанцията е продадена и на 29 юли същата година честотата става част от радио „Веселина“.
Зад тази статистика се крият мощта на медията и огромният труд на десетки хора, свързали живота си с „Темпо“. Животът на „Темпо“ пък преминава от кабел в ефир, смяна на адреси и за жалост достига до своя край. Първото студио е облепено с кори за яйца, а над тях - с дюшеци, пълни с вата за изолация. Стените на офиса пък са с вестници и това придава изключително арт излъчване на кабелния оператор.
„Темпо“ се ражда на един таван по ул.“Цариброд“
тогава все още непреминал през реституцията. Негов баща е Димитър Липовански - инженер и режисьор, който през 1992 г. е и директор на отдел „Културен отдих и художествена украса“ в Общината. През 90-те никъде в радиус от 300 км на българска територия няма звукозаписно студио и точно това е началото на „Темпо“. Кмет на Русе е Асен Тасев, а шефка на културата е Невяна Малчева, които месеци наред скъсват радиопредприемачите от проверки, за да търсят да не би някой лев от държавната фирма да е преминал в частни ръце. Безрезултатно - нито стотинка!
Историята на първото русенско радио е типичната история на българския преход. Група ентусиасти /Дидо Липовански, Илия Деведжиев, Цветомир Анастасов, Милен Куртев, Венци Михов, Иван Маринов и Марина Михайлова/ - всички от театър „Лабиринт“ и студио „Пантомима“, се обединяват около идеята за радио. Парадоксалното в случая е, че хора, които в продължение на 15 години правят театър, без да обелят и дума, вземат думата и слагат началото на говорещото „Темпо“. Единственият в групата, който абсолютно моментално се включва с гласа си пред микрофона, е Илия Деведжиев - невероятният талант в шоуто, театъра и общуването с публика изобщо.
Начело на новия екип е Липовански, а времената са, меко казано, ужасни -
опашки за всичко, няма хляб, заплатите са символични
Хубавото на годините е, че тогава Комитетът за далекосъобщения открива процедурите и започва раздаването на лицензионни режими на частни радиостанции. Заедно с още един член на пантомимната трупа - Румен Стоянов, който бързо става ЕТ /едноличен търговец/, Дидо кандидатства за радиочестота. Това обаче в зората на демокрацията струва много, ама наистина много пари. Затова двамата избират /не без помощта на добри съветници/ да кандидатстват за кабелно радио. Предпочетохме да тръгнем, отколкото да бездействаме и да се чудим как да оцелеем, спомня си сега Дидо Липовански.
На 21 декември 1992 г. /понеделник/ по „точката“ на Русе се чува за първи път името на радио „Темпо“. Името е избрано от Дидо след много дискусии със съмишлениците. „Темпо“ на български език означава две неща - „време“ и „по-бързо“. Искахме да бъдем бързи и да отразяваме времето. Никой не посмя да го дублира по-късно, макар да нямаше никакво ограничение за това, анализира радиосредата създателят на първото русенско радио. Основна водеща е най-любимият на публиката и до днес глас на Марина Михайлова. Тя отдавна не живее в България и гласът й звучи само у дома и на работното й място в Кипър.
Още с първите включвания
екипът е изумен от реакцията на русенци
По точката от 14 до 15 ч звучи нещо друго, освен „Хоризонт“ и общинския радиовъзел. „Темпарите“ имат сутрешен, обеден и следобеден блок. Народът беше пощръклял да слуша и макар да бяхме кабелно радио, нямаше никакви компромиси в програмата, казва Дидо. Радиоточките тогава в града са около 50 000, което означава точно толкова домакинства. Ако се сложат по минимум двама души в семейство, се получава внушителна аудитория, пред която не може да се излезе с нещо „между другото“. Другият силен коз на „Темпо“ е обратната връзка със слушателите. Те държат открити телефони, на които хората подават сигнали за всичко, което им хрумне. В най-голямата еуфория валят поздравленията и хвалбите, а след това „Темпо“ се превръща в институция. Когато някой има проблем, той звъни в радиото, търси медиите и не казва „напишете/кажете, за да чуят и да ми решат въпроса, а директно „ако обичате, вземете мерки!“. И всичко това в ефир. Със свободата си „Темпо“ разбива мита на държавното радио, което дотогава е сухо, стерилно и труднодостъпно. Като отговор на тази скука идват Марина с рецептите си за кейк и Илия Деведжиев с неизменните вицове и успехът на радиото е гарантиран.
Властта тогава не очаква, че като гъби ще изникнат свободни медии и отношението към журналистиката се променя от назидателно на изключително уважително.
Появата на електронните частни медии всява смут у управляващите. Не беше прието дотогава
някой да се обади и по радиото да изпсува управата
а и самата управа нямаше механизъм, с който да въздейства върху такива реакции, разказва началото Липовански и признава, че така вземат страха на властта. „Темпо“ е едно от първите частни радиа в България изобщо, макар да ползва модела на „Хоризонт“, който дава на слушателите си онази свобода на мненията, каквато и досега в БНР е трудно постижима.
След като „Темпо“ получава и ефирна честота, радиото се превръща в мощен властелин. Тогава в етера на Русе звучи и „Пристис“ на 100,5 MHz и двете станции започват яростно да си мерят аудиторията.
Бяхме млади и амбициозни, затова ни се струваше драматично, ако „Пристис“ ни изпревари с процент-два например. Не си давахме сметка, че те бяха музикално радио със страшно млади фенове, а ние поддържахме друга програма за други хора. В едното радио новините са колкото да ги има, а в другото - с преки включвания, с репортери и коментари от събитията, обяснява шефът Липовански.
Докато „Темпо“ е на тавана по „Цариброд“,
няма журналистически екип, но реагира светкавично
със съобщения за пожар, за кръводарителски призиви, за бедствия и друга полезна за хората информация. Излизайки в ефир на 105,8 MHz през 1993 г. обаче, става ясно, че новините в 7 ч трябва да бъдат развити в 10 ч, продължени в 12 и коментирани в 19 ч. Къщата е сменена с един от етажите на хотел „Рига“, по който започват да тичат и репортерите на „Темпо“.
Няма друг случай в историята на радиото в България, в който театрална трупа да направи своя успешна станция. Всички останали са започнали дейност като продължение на държавната работата на хората в други медии. Това е разбираемо за Русе, където няма клон на Националното радио за разлика от Стара Загора, Шумен, Варна, Видин или Благоевград. Ние винаги сме гледали на радиото като на шоу и театър и това много помогна, когато имахме 24-часова програма, обяснява Дидо. В музикален аспект изобщо не се форматират и приемат предавания за класическа музика, за рок, за джаз, за поп, а спортните блокове се превръщат в бум сред феновете. Правят проучване, според което
„Спортно Темпо“ е по-слушано от „Хоризонт“
и то благодарение на Илко Маринов - сега маркетинг директор на мебелна фирма, а тогава талантлив водещ и запален спортен фен и разбирач. В онези години Маринов настоява Липовански да купи и монтира 5 сателитни чинии, за да може да следи мачовете и резултатите в Европа. Тогава стартира частната алтернатива на тото 1 и футболните маниаци са залепени за радиото, за да чуят резултата и да си проверят фишовете. Няма интернет, няма телевизии с директни предавания и „Темпо“ им е единственият източник на информация. До една минута след вкарването на гол в Англия, Илко го обявяваше, възхищава се още Липовански.
„Темпо“ е първото радио, което предава пряко мачовете на „Дунав“ от стадиона с коментар. Венци Михов беше и е магьосник - наемаше чифтове от пощата, правеше комутации и прехвърляше сигнала от стадиона до „Рига“, разказват спомени старите темповци. Те са единствените в Русе, които предават концертите на Слави Трифонов директно в ефир от стадиона по телефонна жица. И това без нито стотинка да вземат от екипа на Дългия. Никой не можеше да повярва, че ние просто искахме да го направим, а не за да спечелим, обяснява Дидо.
Точно през зимата на 1997 г. за първи път разбират какво всъщност влияние имат върху русенци.
На площада имаше митинги и Силви Стефанов, тогава програмен директор на радиото, разполага с радиотелефон /не GSM/ и отива на протест. Когато се прибира в радиото, е силно разтреперан и не казва нищо, само пуска записа. От него в хаоса на звуци се чува как
тълпата скандира „Темпо! Темпо! Темпо!“
Беше страшно. Тогава усетихме силата на гласа в политиката, все още потръпва Липовански.
Вторият път, когато се случва подобно нещо, е на местните избори в кметската битка Димитър Калчев-Явор Димитров. Ние бяхме за Явор, но непрекъснато му обяснявахме, че няма да спечели, а той не вярваше, допълва Цвета Ненова, която от 1996 г. е част от журналистическия екип. Тогава от „Темпо“ успяват да се преборят за средства от „Отворено общество“ и да направят седмично проучване на терен за нагласите на гражданите. Непрекъснато сменят и обработват въпросите към избирателите и предоставят информацията на всички политически сили в щабовете им. Оказват се точни. Много точни.
Едно от емблематичните предавания на „Темпо“ е „Малка нощна лудница“. До ден днешен хората
срещат Илия Деведжиев и по гласа го разпознават
като водещ именно на това предаване. Това е началото на реалити форматите, добре познати от телевизиите сега. Карали са хората да правят безумни неща - да търсят всяка събота вечер къде в града е скрито едно паве. Намирайки го, печелят невероятни награди.
Въпреки голямата популярност и щедрост на радиото, никой от „Темпо“ всъщност не забогатява. Всички спечелени пари се инвестират в техника и екип. Този тип програма продължава точно 10 години, след което Дидо Липовански и по-голямата част от хората създават радио „Арена“. От сайта на „Арена медиа“ русенци отново се информират за събитията в града благодарение на Дидо Илиев. На тази страница в интернет няма никаква реклама, което пък гарантира свободата на позицията на екипа.
„Темпо“ ще се запомни и с многото награди, които взема екипът му. Една от тях е от първото издание на фестивала за радио в Албена. Голямата награда си поделят „Темпо“ и „Дарик“, тъй като имат еднакъв брой спечелени призове в отделните категории. Другите трофеи в архива са от фестивали в цяла Европа.
В Русе вече няма местно информационно радио
В ефира своя кратка програма преди и след обед има само „Дарик“, а от честотата на „Шлагер“ се носи само приятна музика. Това се случи, защото държавата разреши окрупняването на медийния пазар и продажбата на честоти. Не по-малка причина са липсата на сериозен местен бизнес и ограниченият рекламен бюджет - основно перо за издръжката на една медия. Аудиторията е принудена да превърта честотите, докато си намери „нещо за слушане“.
За старите и верни фенове на „Темпо“ създателите му обещават през януари да съживят със звук и картина епохата на радиото и със сигурност това ще стане в една от залите на музея.