Йоана Тасева е само на 23 години и е един от малкото учители на възраст под 30 години в Русе. Тя не само съзнателно е избрала тази професия, но е амбицирана да се развива именно в нея. Преподава математика на ученици от пети до осми клас в Математическата гимназия. Това е училището, което самата тя е завършила, преди да се дипломира в Русенския университет със специалност „Математика и информатика“. Няколко дни преди празника на българските будители - 1 ноември, разговорът с един от най-младите русенски преподаватели е за авторитета на професията, мотивацията на учителите и бъдещето на образованието. 

- Йоана, защо избрахте професия, която не е сред привлекателните за младите хора?
- Учих математика и информатика в Математическата гимназия и записах същата специалност с педагогически профил в Русенския университет. Не смятах, че тази професия ще ме привлече, но след като започнаха практиките, усетих комуникацията между учителя и учениците и това започна все повече да ме интригува. Записах се на допълнителна практика към образователното министерство и това още повече ми помогна да разбера същността на учителстването. Това да предаваш знанията на учениците, е отговорност. Доставя ми удоволствие, когато помогна на децата и видя, че има положителен резултат. Впоследствие се отвори възможност за учител в Математическата, реших да пробвам и взе че се получи.
- Какво е да си от другата страна?
- Огромно предизвикателство и отговорност. Учителите са хората, които изграждат учениците като личности, дават им знания за бъдеща реализация. Всяко нещо си има и положителни, и отрицателни страни. Засега се зареждам с положителна емоция.
- Не сте много по-голяма от учениците си. Как ви възприемат те?
- Казват, че изглеждам като ученичка. Смятат, че съм много млада да съм им преподавател. Но са отворени и искат да има млади учители. Странно е, че все още това е рядко срещано. Надявам се да има още много млади хора, които поне да опитат какво е да си преподавател.
- А родителите?
- Мина една родителска среща. Посрещнаха ме добре, бяха достатъчно любезни да ми кажат, че биха ми помогнали с каквото могат. Това, че съм млад учител, все още никой не е коментирал. Техните деца са много подготвени и от мен се очаква да ги науча. Това, че нямам опит, го компенсирам със знанията, които имам.
- Как се сработвате с колегите си?
- При мен се получи малко по-лесно, тъй като съм завършила същата гимназия и с част от тях се познаваме. Естествено са много добронамерени, помагат, предлагат ми помощ, приветливи и усмихнати са.
- Кое е по-важно за модерния учител - да е вещ в материята или да има пропуски, но да представя на учениците нещата добре?
- Един учител не трябва да си позволява да има пропуски, според мен. Трябва винаги да е много над ученика. Но от друга страна, работата на учителя е да представя по лесен и атрактивен начин знанията пред учениците. Ако нашата роля не беше съществена, нямаше въобще да има учители. В момента най-актуалното нещо е учителят да борави с различни интерактивни методи на обучение и да използва информационни технологии в образователния процес. Това не е много популярно, но всеки един от нас може да се постарае да намери подходящия урок и да го представи по различен начин. Най-важното е да заинтригува учениците, за да са мотивирани за работа.
- Масово разпространено мнение е, че учителите не правят нищо. Какво бихте казали на такива хора?
- Че не знаят какво е да си учител. За краткия си опит разбрах, че да си учител е денонощна работа. Работиш в училище, вкъщи, подготвяш уроци, проверяваш контролни, анализираш резултатите от тях. Водиш и различна документация. Трудът на учителя трябва да бъде уважаван, да бъдем уважавани като хора. Не подозирах, че един педагог има толкова много задължения.
- Това означава, че през делничните дни не излизате особено много?
- Така е, потвърждавам (смее се). Не ми остава време. Особено за един млад учител, който трябва да разбере по какъв начин да си подреди нещата, за да си върши работата.
- Сигурно ви се е случвало да сгрешите в час. Какво правите в такъв момент?
- Учениците винаги разбират, когато учителят сгреши, важното е и той да го разбере, да се извини и да обясни къде е допуснал грешка и как би трябвало да се реши задачата по математика. В повечето случаи учениците сами усещат кога е грешно. Реагирам нормално.
- Класен ръководител ли сте?
- Да, на пети клас. Много талантливи и усмихнати деца.
- Това е допълнително натоварване, нали? В какво точно се състоят задълженията ви?
- Класният ръководител, особено при малките деца като моите петокласници, се грижи за реда и дисциплината в училище. Разяснява проблемите, ако има такива. Оформя и редица учебна документация, свързана с успеха на учениците и извънкласните дейности.
- Ще ходят ли ваши ученици на олимпиада?
- Някои вече ходиха. Очакваме резултати, има добре представили се, предстоят още състезания.
- Макар че отскоро сте учител, вероятно вече имате представа над какво трябва още да поработите, за да станете по-добра в професията си?
- Над много неща. И да имам опит пет години, пак ще се появи нещо, което ще трябва да поправя. Старая се да съм все по-добра и по-добра. Аз съм млад учител и всичко е ново за мен. Трябва да попивам това, което е полезно, да се старая да бъда максимално добра, без да си позволявам да допускам грешки, защото биха били фатални за учениците. Най-важното е те да получат най-доброто от нас и да го усвоят по най-добрия начин.
- Имате ли желание да сте учител и през следващата година?
- Да, харесва ми да бъда преподавател. Ако ми се предостави възможност, ще остана.
- Къде е мотивацията на учителите?
- В отношението на учениците към учителя. Когато виждаш положителни резултати и удовлетворението от тях. Аз съм по-емоционална личност и ми харесва.
- Как виждате образованието след 3 години? Накъде трябва да се развива?
- Мисля, че обучението трябва да се преструктурира и да се изгради някаква система, в която да се прецени кои неща са приоритет. А не по всички дисциплини да се иска максималното, защото учениците се натоварват много и бързо се отказват да работят по всеки един от предметите. От друга страна, във всяка от дисциплините има неща, които трябва да се преработят. Новият материал е много повече от часовете за упражнения и децата не могат да затвърдят знанията си. Трябва да се предоставят много повече възможности за развитие на талантливите деца. Да ги насърчаваме и те знаейки, че притежават добра подготовка, да изберат да останат в България. Да им създадем нормална работна среда.
- Вие сте един от много малкото млади преподaвaтели в Русе. Защо младите хора трябва да станат учители?
- Защото всеки говори за промяна във всяка една сфера. Промяната трябва да дойде от нас. Искаме ново управление, нови хора, ами ето - и нови учители трябват. Трябва да направим образованието подходящо и за нашите деца, да го изградим ние по начина, по който и на нас ни харесва, и да достигнем европейско и световно ниво.
- Да, но младите хора си тръгват от Русе.
- Основната причина е ниското заплащане във всяка една сфера тук. В чужбина за това, което работя тук, ще получавам много по-високо заплащане. Зависи от самата професия, но там можеш да се издигнеш много повече в йерархията, отколкото тук.
- Рядко срещам толкова позитивно настроен човек като вас.
- Всеки като чуе, че съм учител, и започва да ми търси друга работа. Само негативни коментари около мен, но човек докато не пробва, не може да каже какво е.
- А близките ви как възприемат това, че сте учител?
- Радват се и казват, че това е хубава професия. Но мястото на учителя не е както е било в миналото.
- Като математик можете ли да кажете какво е уравнението на живота?
- Да сме здрави и щастливи. Уравнението на живота е най-сложната задача.
- Защо съществува представата, че занимаващите се с математика са скучни?
- Защото математиката е точна наука и е трудно разбираема за голяма част от хората. Материалът по математика е трудно да бъде представен по много интересен начин, макар сега компютрите да улесняват това.
- И все пак как ще убедиш някого, че математиката е нещо важно?
- Кратко и ясно - математиката тренира логическото мислене и е навсякъде около нас.