Ценен опит на колегите от русенските училища много ни помага да погледнем по различен начин на нашата работа, като се опитваме да приложим голяма част от практиката на българските си колеги. Това каза Кязим Сарнък, лидер на най-големия учителски синдикат в турския град Бурса. Представители на синдиката гостуваха в Русе преди дни по покана на свои колеги от русенската регионална структура на Синдиката на българските учители. Това е трето поред посещение на синдикалисти от Турция, припомни председателят на синдиката в Русе Пламен Атанасов.
Виждам доста промени в Русе в сравнение с предишните ми гостувания тук, каза Кязим Сарнък. Според него развитието в града е видимо, а по зеленина Русе напълно конкурира известната като Зелена Бурса. Но градовете когато са красиви, това им качество в определена степен е в съзвучие с красотата - външна и вътрешна на хората, които ги обитават, коментира в стила на източните поети Сарнък. Именно добросърдечие и гостоприемство излъчват нашите домакини тук, посочва той и добавя: „Много съм щастлив, че нашето партньорство, което започна благодарение на един чудесен човек - за жалост покойната вече Веселина Крумова /бивш председател на СБУ-Русе - б.а./ се развива и се надявам то да продължи дълго време“.
Началото на приятелските връзки между учителите и синдикалистите от българския и турския град е било поставено с идеята те да се опознаят и да изградят връзки. Днес вече контактите продължават с конкретна обмяна на добри практики, а заедно с това и отделни училища от Русе вече са се сприятелили с учебни заведения в Бурса. И при това идване на гостите от Турция са били набелязани нови бъдещи контакти. Този път за няколкото дни от пребиваването на делегацията домакините от учителския синдикат организирали наситена поредица от посещения. Сърдечно били посрещнати гостите от Бурса в професионалните гимназии по туризъм и дървообработване и вътрешна архитектура, в СОУ за европейски езици и други образователни заведения.
За нас беше ценно да научим и да видим с очите си, че тукашните учители имат преки взаимоотношения с местните власти, коментира Кязим Сарнък. При нас управлението на образователните учреждения е централизирано и на практика връзките на едно обикновено училище с представителите на властта са доста ограничени, каза той. Харесва ни вашият пример и ни се иска да го приложим и у нас, като синдикалисти ще се борим за това. Другият факт, който ги впечатлил, е интензивната работа по различни европейски проекти в русенските училища, като с получените средства се подобряват материалната база и външният вид на училищата. Допада ни и това, че тук и колегите, и учениците гледат с топло чувство на перспективата за побратимяване между училищата, отбеляза Сарнък. Заедно с това той коментира и намаляването на броя на учениците у нас и опасността от безработица в системата на образованието. „При нас са много учениците, много са и училищата. Най-многолюдното училище при вас в нашите условия се смята за едно най-обикновено. Още повече, че в Бурса не са рядкост училища с по около 4000 деца. В нашия град учениците са 500 000, а учителите са 27 000. И нашият синдикат, който е водещ сред останалите, наброява 9000 преподаватели“.
Проблемите, които стоят пред синдиката в Бурса, са на пръв поглед сходни с тези на русенския профсъюз. И там учителите искали по-високи заплати - средната била 2000 нови турски лири /което в български левове ще рече 1385 лева/, с което преподавателите в училищата се намирали по средата на класацията на професиите. Правата на жените също е на вниманието на синдиката, обясни Сарнък. Макар да не влезе в подробности, още повече на фона на разяснението, че в Турция, когато жената роди едно дете, получава правото да се пенсионира с две години по-рано от предвиденото, ако има две дечица, този срок става 4 години.
Подобни проблеми също са били част от разговорите между гостите и техните домакини. В случая обаче по-същественото е другото - че ние и от двете организации имаме шанса да се превърнем в един от мостовете между двете нации, които да заздравяват връзките, каза Кязим Сарнък. Той сподели, че когато той и тримата му колеги влизали в класна стая в поредното училище в Русе, се питал: „Дали мен някой в класа ще ме разбера, като говоря на турски?“. В края на визитата си отговаря удовлетворен: „Да, разбираха ме - някъде повече, някъде по-малко ученици“. И допълва: „Радвам се, че е така, иска ни се да ни разбират не само децата от турскоговорящите семейства, но и другите“.
На въпроса ми дали не са мислили да въведат може би поне факултативни часове по български език в училищата в Бурса, които вече имат приятелски връзки с русенски - така и русенските им колеги биха изпитали аналогично удовлетворение при гостуванията си, Кязим Сарнък отвърна с недоумяващ поглед. И след кратка пауза любезно кимна: „Ако има желаещи, ние в Бурса винаги сме готови да направим подобни курсове. Засега няма интерес“.