Трети таван пада в Клуба на дейците на културата тази година. Последното срутване е от миналия петък надвечер, когато рухва огромно парче от мазилката в помещението, което години наред русенци познават като барчето в Клуба. Преди това в началото на пролетта след топенето на снеговете пада голяма част от тавана в стаята, която заема секретарят на КДК Петър Петров. В началото на октомври се откъртва и мазилка от горната част на красивото вито стълбище.
Досега падаше мазилката на белите тавани, сега обаче вече явно идва ред и на рисуваните, тревожи се секретарят. Той с безпокойство следи пукнатините по стените и по таваните и в другите помещения на сградата, която е обичан и предпочитан от интелектуалците и представителите на изкуствата център.  
Според Петров причината за печалните срутвания е в течовете заради запушени улуци и спукани водосточни тръби, които се нуждаят от спешна намеса. Спукана водопроводна тръба е най-вероятната причина и за кошмарното надигане на една от стените в стаята с прелестния старинен часовник. Пукнатините в стените пък се свързват с мащабните ремонти, които текат по съвсем близката улица „Александровска“, където вече месеци наред работят тежки машини, предизвикващи значителни вибрации.
За първите две срутвания секретарят на Клуба Петър Петров е изготвил докладни, с които е информирал и.д. директора на общинско предприятие „Русе арт“ /в състава на който влиза и Клубът/ за неволите, споходили сградата през пролетта и преди седмици. Временната директорка на „Русе арт“ Здравка Банкова не бе открита за коментар, но очевидно докладните са стигнали до адресата.   
Запозната съм с проблема, веднага съм изпратила колеги на оглед на покрива, каза вчера главният архитект на града Живка Бучуковска. На първо време ще вземем мерки, за да се извършат наложителните тенекеджийски услуги, за да спрат течовете, след това ще възложим изработването на цялостна експертиза, каза Бучуковска. Това е нужно, за да предприемем ремонт, какъвто не е правен там от 30 години, но процесът вероятно ще отнеме време, тъй като сградата е паметник на културата, обясни тя.
Мартиновата къща, която от години всички в Русе, а също и десетки гостуващи артисти - музиканти, актьори, художници, филмови дейци - познават като Клуба на дейците на културата, е на 114 години. Тя е построена през 1900 г. от именития архитект Нигос Бедросян за русенския търговец Георги Мартинов /който, впрочем, е бил и кмет на Русе от 1903 до 1906 г./. Стените и таваните са изписани през 1902 г. от италианския художник Карло Франческони, оставил подписа си на стената под стълбището. Обиталището на съвременните музи днес пази уникални старинни мебели и атмосфера, в която често софиянци снимат игрални филми, а мястото е любимо за джаз, литературни и театрални срещи. За което всички гости от други градове нескрито завиждат на русенци.
В дом на Клуба на дейците на културата Мартиновата къща се превръща на 25 ноември 1971 г. и оттогава до нахлуването на демокрацията инкрустираният в мрамора на входа надпис SALVE посреща и изпраща местната бохема с нейните разноцветни творчески радости и скърби. В периода на реституция, последвал паметната дата 10 ноември 1989 година, наследник на Мартинов си получава имота обратно, като води дузина дела срещу общината. След това го продава на столичната фирма „Вотан“, която шие дрехи за правителствения елит. Сега публична общинска собственост са само етажът с няколкото зали и таванът. Впрочем, входният коридор също е частен. За щастие, собственикът на „Вотан“ е разбран човек и не само позволява достъп до Клуба по „неговия“ коридор, но и винаги откликва, когато се налага да се прави ремонт на общи части като водопровод и ел.захранване, казва секретарят Петър Петров. Това е чудесно, но не достатъчно, за да се спаси и запази великолепието на Клуба, който е останал едно от малкото места в Русе, съхранили неповторимата градска атмосфера на Малката Виена.