Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Едра и внимателно планирана кражба на пари едва не помрачава един от най-дълго чаканите и старателно подготвени празници на Техникума по облекло през 1978 година - абитуриентския бал на зрелостниците. Приготовленията вече са привършени, момичетата са готови да сменят униформените престилки с елегантни рокли, момчетата са изпробвали новите костюми, всички са платили кувертите си в ресторанта и само се чака големият ден.
Точно кувертите обаче се оказват съблазнителна мишена и има защо - сумата е космическите за времето си 2600 лева. Парите събира едно от момичетата във випуска. В края на април
доброволната касиера се прибира със съученичка от училище с дебелия плик в чантата
но на едно безлюдно място двете момичета внезапно са пресрещнати от висок и здрав младеж на около 25 години с къдрава коса, който първо им нарежда да мълчат и веднага след това иска парите. Но не джобните на момичетата, а събраните за тържеството. След като взема пачката, нападателят изчезва също така бързо и неочаквано, както се е появил.
Уплашените момичета веднага отиват в районното управление на милицията и подават сигнал, а криминалистите незабавно започват работа по няколко версии.
Едната от тях е, че момичето е изхарчило парите и разиграва театър с измислен грабеж, като използва приятелка за достоверност на лъжата. Тези съмнения обаче бързо отпадат - четвъртокурсничката е отличничка на випуска, произхожда от много добро без материални затруднения семейство, няма проблеми нито вкъщи, нито в училище и няма смисъл да рискува бъдещето си.
Балът обаче наближава, а парите ги няма. По училищата е разпратено детайлно описанието на нападателя на двете момичета, но никой не го разпознава.
Една вечер работещият по случая криминалист довършва работата си в управлението и бърза да се прибере вкъщи, тъй като му предстои да отиде със семейството си на рожден ден в техни близки. На тръгване вижда двете момичета при дежурния сержант на портала. От разказа им се разбира, че малко преди това те са
видели издирвания грабител в центъра, но вече с остригана глава
Криминалистът се обажда на съпругата си, че ще закъснее и съставя план за действие с момичетата. Уговорено е те да тръгнат по центъра, където са видели заподозрения, а той да ги следва. Щом видят младия мъж, момичетата трябва да го спрат на разговор и да преместят презрамките на чантите си от лявото на дясното рамо.
Около 20 часа девойките се спират при младеж с остригана глава срещу училище „Никола Вапцаров“ /сега „Отец Пайсий“/ и преместват чантите си на другото рамо. Криминалистът доближава, представя се на момчето и го запитва къде живее. Младежът започва да пелтечи и казва, че адресът му е на ул.“Георги Димитров“ 20 /сега „Борисова“/. Милиционерът застава зад гърба му, бръква под сакото си, имитира, че вади пистолет и опира двата си пръста в гърба му.
„Заведи ме до вас, но ако мръднеш, ще те застрелям като куче“
казва със смразяващ глас криминалистът и повежда младежа и двете момичета към адреса. Номер 20 на ул. „Георги Димитров“ обаче се оказва празен имот, лъжата на крадеца лъсва и по същия начин с опрени в гърба му пръсти той е откаран в управлението на улица „Черно море“.
Там Петко /името е сменено/, който за пръв път попада в милицията и цялата му смелост е изчезнала безследно, си признава за кражбата на парите много бързо. От самопризнанията му става ясно, че има гадже в Техникума по облекло, от което разбрал кое момиче събира парите за бала. След това му останало само да го пресрещне, да го заплаши и да прибере кръглата сума.
Конвоиран е до дома му, където в мазата са намерени три крадени велосипеда, а в апартамента - откраднат телевизор „Юност“. Майка му, която е инвалид, казва, че телевизорът не е техен, но от известно време Петко й го донесъл, за да гледа телевизия в спалнята. Дотогава в Русе има регистрирани две кражби на портативни телевизора „Юност“. От разпита става ясно, че това е краденият телевизор от таванска стая на ул.“Димитър Благоев“ /сега „Княжеска“/. Петко бил на гости у свои познати на този таван, на тръгване видял работещия телевизор в съседната стая, която била празна, а вратата била отворена и без да се колебае прибрал приемника.
Колелетата пък задигнал от различни места, като смятал да ги ползва за части за своя велосипед.
Парите за бала вече са понамалели, но
похарченото от Петко е възстановено от спестяванията на майка му
и тържеството на зрелостниците минава весело и безгрижно, както трябва да е.
Всички крадени вещи са върнати на собствениците им, а Петко е осъден първоначално на 2 години затвор, но на втора инстанция присъдата му е намалена наполовина заради чистото съдебно минало.
В късната есен на същата година от чантата на момиче в Математическа гимназия изчезват около 500 лева, които то събира от съученици за задължителния абонамент за вестника на Комсомола „Народна младеж“.
Подаден е сигнал в милицията. Двама цивилни милиционери отиват в гимназията и започват разпит на учениците от класа. Две момчета обаче отсъстват. Криминалистите отиват при продавачката на лавката на втория етаж и я питат дали не е забелязала някой ученик да купува повече закуски. Жената се сеща за
двама приятели, които си купили необичайно много банички
Оказва се, че това са същите момчета, които липсват от класа, където са откраднати парите.
Адресите им са издирени.
В къщата на единия ученик на ул.“Георги Димитров“ милицията открива майка му, която е сигурна, че детето й е на училище. Започва разговор с нея, в който се изяснява, че жената не дава джобни на момчето, а му приготвя закуска от вкъщи, защото семейството има още три по-малки деца и парите не стигат. Заради щедро накупените банички от училищната лавка криминалистите веднага се досещат, че са попаднали на крадеца на парите.
След това отиват на другия адрес. Там отваря самият ученик, когото издирват.
Разпитът започва на място, момчето признава за кражбата и изважда половината пари от едно чекмедже
За съучастник в кражбата той посочва другото момче, което бързо е открито и също връща парите.
От разпита се разбира, че бедният ученик е решил да задигне парите за абонамента и поискал помощ от съвипустника си. Едно междучасие двамата взели плика с парите от чантата на момичето, после хапнали обилно на лавката, разделили си остатъка от сумата и се прибрали по домовете.
Хлапетата са предадени на Детска педагогическа стая, където получават втори шанс и успяват не само да завършват успешно гимназията, но и да издържат кошмарните в онова време кандидатстудентски изпити и да продължат образованието си.
Към края на същата 1978 година от апартамент изчезва колие и златен пръстен на жена. Бижутата са оставени на нощното шкафче, но докато тя си оправя тоалета една сутрин, установява, че златото липсва.
Жената отива в милицията, подава сигнал и казва, че се съмнява в квартирантката си, която е от беленските села и учи в Педагогическия институт. Момичето е привикано на разпит и след като е притиснато от следователя, си признава за кражбата. Бижутата са възстановени, а момичето е изключено от института.