Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Неуловим крадец обира изключително хладнокръвно и професионално серия жилища в Русе през 1984 година, а набезите му раждат слухове и напрежение в града. Характерното за всички удари е, че в домовете се влиза след полунощ, когато собствениците спят, и се търсят главно пари и бижута. Въпросите без отговори стават много, след като анализът на обобщената информация за обирите сочи, че никъде не са установени разбити врати и брави, нито пък отключване с шперц. Изводът е, че се влиза само в незаключени апартаменти.
Среднощните атаки започват в късната пролет.
Почти всеки ден в милицията постъпват
оплаквания за изчезнали пари, златни накити, касетофони, транзистори и малки кухненски електрически прибори
Кражбите стават обикновено във високи блокове в комплекс „Локомотив“, в квартал „Здравец“, по улица „Борисова“, но жалби има и от други русенски квартали. Интервалът на посегателствата е стеснен до два часа - от 1 до 3 призори. Само за 15 дни в милицията се натрупват над 50 сигнала от потърпевши.
Всички служители на органите на реда са вдигнати на крак. Тайните сътрудници и информатори са инструктирани да следят за информация по кражбите, а целият криминален контингент в града е проверен. Но резултат няма.
Радиовъзелът, който тогава е една от най-галемите медии в Русе, открива специална рубрика, в която всеки ден
милиционери предупреждават гражданите да заключват входните си врати нощно време
Въпреки това обаче кражбите продължават.
Един ден в началото на юни сътрудник на милицията казва, че русенец на име Николай с прякор Ники Бомбата продава на улицата или на пазара златни накити, касетофони, транзистори и кухненски прибори. Той се движи с голям сак - в него е стоката, която предлага на много изгодни цени.
При проверка в служебната картотека се установява, че Бомбата е млад, но много добре познат крадец, а при първия „строеви преглед“ на колегите му от бранша е пропуснат, защото доскоро е излежавал присъда за извършени заедно с бандата му взломни кражби.
Скоро на домашния адрес на Бомбата идват хора, които най-малко иска да види - двама здрави милиционери, които му слагат белезниците и го водят в управлението.
26-годишният рецидивист добре познава правилата и процедурите в следствието и съда, затова без много подканяния започва да говори, за да се възползва от смекчаващи вината обстоятелства.
Докато лежи в затвора, Бомбата съставя план занапред да действа сам. В дългите часове на коравия нар Николай решава да влиза само в отключени апартаменти -
така от една страна не могат да го обвинят във взлом, а от друга - няма да оставя следи
След като излиза на свобода в началото на май 1984 година, Бомбата първо си почива няколко дни, но не губи много време и се захваща на работа. Всяка нощ се качва с асансьора до последния етаж на някой от 12- или 15-етажните блокове в града и тръгва пеш по стъпалата надолу, като пробва кои врати на апартаментите ще се отворят. Щом попадне на такава, влиза в жилището, надниква в спалнята и като се увери, че собствениците спят, тихичко започва да тършува в хола, кухнята и дори в самите спални. Асансьорът е оставен на последния етаж, за да може в нощната тишина да се чуе, като тръгне и да се проследи на кой етаж ще спре.
По това време хората си оставят златните пръстени и колиета на нощните шкафчета в спалнята и по секциите в хола, а парите си държат в джобовете на дрехите, в закачени в коридора чанти или в шкафове и гардероби и те са много лесна плячка за апаша.
Стига се дори до комичен случай
В една спалня Бомбата вижда, че жената спи с колие на шията. До нея е съпругът й, но и той е унесен в дълбок сън. Нощният гост тихо се доближава до съпругата, но без да иска я докосва по врата. Жената приема това като покана за любовна игра и в просъница казва „Не сега, остави ме да спя“, обръща се на другата страна и отново заспива. При завъртането й обаче, закопчалката на бижуто се показва и Бомбата с лекота го сваля от шията й. След това взема пръстена от нощното шкафче и отива да рови в хола. Наглостта му стига до там, че ако е гладен, вади от хладилника салам, сирене или приготвено ядене, хапва си спокойно и си отива хем сит, хем с тлъста плячка в джобовете. По думите му
в един 15-етажен блок поне четирима собственици на апартаменти спят на отключени врати
което много го е улеснявало.
Откраднатите по време на „нощните смени“ пари надхвърлят 5000 лева, а бижутата и уредите са на стойност 8000 лева. Повече от половината ограбени ценности са открити при обиска в дома на Николай, но парите са похарчени за гуляи в ресторанти и барове. Бомбата е откаран до всички блокове, в които е вършал и с много голяма точност показва обраните апартаменти, като дори посочва откъде какво е взел. Крадените вещи са изложени на огромна маса в милицията и собствениците им ги разпознават, което съвпада с точното описание на Бомбата кои бижута на кое семейство са. Саради пълните си самопризнания ловкият крадец е осъден на 10 години затвор, а не на 15.
Месец по-късно същата година
зачестяват разбиванията на будки по централните улици
в които се продават вестници, цигари и различни дребни сувенири. В повечето от тях крадците влизат чрез счупване на прозореца на входната врата и отваряне на бравата отвътре. В някои пък кражбите са извършвани след строшаване на витринното стъкло. Вземани са предимно цигари, сувенири и оставени в чекмеджето дребни суми на стотинки и левчета.
Направени са секретни постове около павилионите по улиците. В будките са поставени белязани пари, но търсеният апаш явно не е вчерашен - усеща капаните и се прехвърля на друга улица, като никога не се докосва до белязаните пари.
За 10 дни са разбити около 20 будки. Най-после сътрудник в Николово казва на местния милиционер, че момче на име Васил, наскоро излязло от затвора,
често отсъства вечер от дома си и се прибира рано сутрин с две чанти
От информацията се разбира още, че момчето не черпи никого от приятелите си, но напоследък редовно отсяда в ресторанта на Текето и редовно вечеря без никакви притеснения от сметките, макар че не работи.
Крадецът е заловен в къщата му в Николово. Оказва се, че това е 19-годишният Васил,
минал първо през затвора за малолетни престъпници в Бойчиновци, а след навършване на пълнолетие и през затвора в Ловеч
Схемата на младежа с богат криминален стаж е проста и може би затова дълго работи безотказно
Почти всяка вечер той отива в Русе с автобус, а после се връща или с откраднато колело, което захвърля в началото на селото, или на автостоп. На решилите се да го качат шофьори обяснява, че е бил нощна смяна и е отървал автобуса за Николово. Понякога пък просто изчаква до сутринта на автогарата и взема първия автобус. Откраднатите сувенири и цигари продава на търговци на пазара, а с прибраните дребни суми се черпи на Текето. Осъден е на 5 години затвор
Разкриването на двамата крадци стана само благодарение на изградената през 80-те години на миналия век добра агентура. Ако информаторите ни не бяха добре обучени и бдителни, нямаше да хванем апашите и накрая можеше да се стигне дори до кървава развръзка, защото все някой щеше да забележи Бомбата в дома си или пък случаен минувач нощно време можеше да налети на Васил по време на разбиване на поредната будка, казва днес криминалист, участвал в задържането на двамата серийни крадци.