Остров Айона, Св.Колумба, Хебридските острови и западното крайбрежие на Шотландия на север от Глазгоу в далечния европейски островен северозапад, или както официално този регион е наричан Хайландс и Айлъндс - Highlands&Islands, имат дълга история. Тя започва от времената на римското величие и ранното Средновековие и християнство и е все така пъстра и динамична до наши дни. В нея присъстват келти, ирландци, гели, пикти, скоти и накрая англосаксонци; християнство, кланове, викингски нашествия и англосаксонски инвазии и напъни  от юг за подчинение на гордите шотландски племена. Особено динамични са те на север от линията на сегашните Глазгоу и Единбург, т.е. Хайлъндс - Високите земи.
По времето на римското владичество през 1-3 век сл.Хр. в Британия римските легиони начело с Юлий Цезар, Агрикола и император Адриан неуморно, но неуспешно се мъчат да завладеят земята на „дивите“ пикти и скоти. И накрая през 122-128 г. построяват Адриановата стена с дължина 73 мили със 17 форта и през следващите два века тя е северната граница на Рим в Британия. Като губернатор на провинцията Британия Агрикола построява друга стена от 36 мили, наречена Антониева стена, на името на император Антоний Пий. Но тази стена скоро е съборена и изоставена.
Днес островчето Айона, което е своеобразно продължение на по-големия остров Мал, е известно най-вече като религиозен център и място за поклонение. С това наподобява Сантяго де Компостела. Тук особено през лятото пристигат множество ирландци и шотланци, а също и потомци на изселници и емигранти. Те преодоляват разстоянията от Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия, за да си припомнят корените и родовия произход на своите прадеди от Шотландия и Ирландия.
Как стигнах до остров Айона и успях да остана там 4 месеца
си е моя запазена марка! Макар че Шотландия и източното шотландско крайбрежие на Северно море, лесно преодолявано от скандинавските викинги през ранното средновековие от Единбург през Абърдийн до Фрейзърбърг, и столицата на Хайлендс - Инвърнес, ми бяха познати и преди тази моя последна /засега/ авантюра.
Най-добрият начин да посетиш и да останеш по-дълго време тук, за да опознаеш историята, културата и бита на населението, е да кандидатстваш като доброволец при условие, че имаш добри препоръки и знаеш добре езика. Възрастта няма определящо значение, затова пък житейският опит, общата култура, специфичното образование и теоретичните знания за страната помагат бързо да се ориентираш в околната среда. Освен това с минимални средства и получаваните т.н. джобни пари за доброволния труд и усилия помагат за дългосрочно пребиваване в win-win ситуация, в която и двете страни печелят.
За да стигнеш до Айона, трябва да минеш през известните градчета Оубън или Форт Уйлям и Инвърнес, столицата на Хайлъндс. А отправна точка е индустриалната и икономическа столица на Шотландия - Глазгоу. На пътя към Айона е и прочутото езеро Лох Нес. „Лох“ на гелски означава езеро, а реката, която се влива в морето при Инвърнес, се казва Нес. Да си призная, не видях митичното чудовище, може и да се е уплашило от мен. Но районът на Лох Нес е световна туристическа атракция, която е добър бизнес за местното население. Другият успешен поминък и сериозно перо е производството и износът на шотландското уиски. Впрочем,
ако прекалиш с чашките, може и да съзреш чудовището от Лох Нес
Въпреки това легендата гласи, че когато св.Колумба минал оттук на път за Инвърнес, за да покръсти вожда и клана му през 565 г., проклел водния звяр да остане завинаги на дъното на езерото.
Малкият и свещен остров Айона е свързан с имената на раннохристиянски монаси, по-късно провъзгласени за светци като Крунатан, Нинианс, Брендан - всичко 12 на брой, обявени за апостоли заедно с „титуляра“ на Ирландия св.Патрик. За разлика от него св.Колумба е известен и като светеца воин. Преданията и запазените сведения от първоизточниците на християнското мисионерство - ирландски монаси католици, започват с изгнаничеството на монаха Колумба, който произхождал от стар ирландски род на кралете на Далриада - древното езическо кралство на Северна Ирландия и западната част на Шотландия - и неговите 12 съмишленици на южния бряг на Айона през 563 година.
В последвалите години Колумба /“гълъб“ на ирландско-келтски език, известен като гейлик/, смятан за „гълъб на църквата“, основава абатство - манастир, който се превръща в център на християнството и изходен мисионерски пункт за разпространение на християнската вяра сред местното езическо население от островите и Хайлъндс. По негово време на Айона са построени абатството и женският метох Nunnury, руините от който до днес са много добре запазени. Самото абатство е било изоставено и монасите прогонени - това става през 16-17 век след Реформацията при Хенри VIII и Тюдорите.
Този период е известен с протестантското влияние в крайната му форма калвинизма
и възникването на шотландската презвитерианска църква. Останалите абатства и религиозни центрове заедно със земите са раздадени на приближените лордове и вождове на кланове по времето на Джеймс VI, Хенри VIII, Елизабет Първа и краля на Шотландия през 1603 г. Джеймс VI, племенник на Елизабет I и син на Мария Стюарт. Мястото остава средище на поклонничество, макар че абатството вече е в развалини. Едва в началото на 20 век шотландските и ирландските общности и кланове възстановяват с дарения и труд наследството на св.Колумба и принадлежащата църква в автентичен вид, както и известните келтски християнски паметници - високи около 2 метра каменни кръстове, осеяли острова от ранното Средновековие.
Според преданието и известния ръкопис The Book of Kells от около 800 г., в абатството на остров Айона са се заселили монаси, спасяващи се от опустошителните набези на викингите в края на 8 век. През 849 г. мощите и реликвите на св.Колумба са взети и разделени между Шотландия и Ирландия.
Когато през лятото на 563 година св.Колумба поема на север към Айона със своите съмишленици монаси, те
тръгват с коракъл, дървени лодки, облечени с говежда кожа
Заливът, в който акостират на южния бряг, сега се нарича Сейнт Колумба Бей. Днес това е едно от любимите места на поклонниците. Дотам се стига за повече от час пеша, по едва забележими следи през мочурища, високи треви и храсти, скали и живописни хълмове. Интересното е, че указателни табели и знаци за всички места на острова няма - ориентир за туристи и поклонници са устните указания от местните жители и нещо като топографска карта. Това естествено засилва любопитството и авантюристичния дух на посетителите.
Заливчето има див привлекателен вид, плаж няма, както и пясък, а само скали - гранит, мрамор и камъчета, оформени през хилядолетията от приливите и отливите. Те са с различни размери и обагрени в различни цветове и нюанси - червени, сини, а най-ценните за колекция и спомен са в зелено, червено и бяло. Според едно поверие камъчетата предпазват от нещастия и душевни неволи. Аз самият събрах доста, но повечето се наложи да оставя, тъй като са доста тежки, особено за самолетен багаж. Редовните поклонници ме посъветваха да си напълня джобовете и така да мина проверката на летището. Шотландия като цяло е в основата си от гранит, предимно червен, и мрамор, не знам как са се справяли каменоделците през миналото, но основна част от къщите, включително и абатството, дори обори и сайванти, са строени от дялани гранитни камъни. А
Абърдийн е известен и с името Гранитния град
У нас пък преобладава мекият варовиков камък - дали това не се отразява и на характера на народите?!
Натрупах доста впечатления, докато в качеството си на доброволец помагах на поклонниците да се ориентират в обстановката. Факт е, че остров Айона е любимо и известно място на поклонници и туристи от всички деноминации в християнството. Българи не срещнах, но имаше и групи от гръцката православна църква, дори и една група от средния американски запад!
Заедно с това обаче бях впечатлен и от подготовката за предстоящия на 18 септември референдум за независимост на Шотландия от Обединеното кралство, разбирай независимост от Англия. Шотландия вече си извоюва правото да възстанови шотландския парламент в Единбург, това стана още през 1997 г. Този процес на английски не го наричат автономия или федерализъм, а с типичните евфемизми на английския език и дипломация - devolution, дума със значение обратно на еволюция или прехвърляне и делегиране права и пълномощия. Този принцип, но в по-малка степен на деволюция, бе приложен и в останалите части на Обединеното кралство като Уелс и Северна Ирландия. Куриозното е, че Великобритания даде или предостави независимост на повечето си бивши колонии и протекторати по света. В резултат на това те сега членуват в Общността на нациите, наследничка на Британската общност на нациите - British Commonwealth /Общото богатство/, наименование, заимствано от времето на Кромуел в средата на 17 в.
Подготовката за шотландския референдум за независимост се води от
две кампании - Yes /“Да“/ и Better Together /“По-добре заедно“/.
Инициатор на „Да“ е Шотландската национална партия /SNP/, която е на власт и с мнозинство в шотландския парламент в Единбург с лидер Алекс Салмънд. На другият полюс са консерваторите и лейбъристите от британското правителство и парламента в Лондон. Досега шотландският парламент е приел законодателство за Шотландия, включително в областта на здравеопазването, образованието и социалната политика, което е в интерес на шотландците, но също и на англичани и емигранти. Като пример ще посоча, че студентите в шотландските университети и колежи са освободени от такса за обучение, за разлика от останалата част на Великобритания. Към това може да се прибави отказът от ядрено оръжие и решението в срок от 4 години британските атомни подводници да напуснат шотландските бази и пристанища.
В икономически аспект аргументите са с примери от Норвегия, с която Шотландия обича да се сравнява. Защитниците на отделянето настояват за създаване на Шотландски национален нефтен фонд, чиито печалби да се инвестират изключително в шотланската икономика и благосъстояние. Освен десетките милиарди приход от нефта се посочва, че Шотландия притежава потенциал за добив и приходи за 1500 милиарда паунда от енергийни източници - от нефта, от вятъра и приливите, което е 25% от целият европейски потенциал. Не на последно място са приходите от туризма и износа на уиски, които за тази година ще бъдат на стойност 4.3 милиарда лири стерлинги. Алекс Салмънд, председател на SNP, изрази недоволство от предизвиканото обратно ембарго на Русия, от което
шотландските износители губят стотици милиони паунда от стопирания износ на уиски
херинга, сьомга и скариди.
Застъпниците на контракаузата „По-добре заедно“ отстояват тезата, че икономиката и най-вече финансите, пенсионната система и други придобивки ще бъдат унищожени с независимоста, както и че след 300 години парламентарен съюз гордостта и величието на британската нация, към които Шотландия е съпричастна, ще пострадат. Един от споровете е свързан с това дали британският паунд ще остане паричната единица в Шотландия. Разбира се, лондонското Сити със свито сърце очаква изхода на референдума.
Интересно покрай референдума е, че шотландският парламент гласува за право на глас на всички британски граждани с регистрация в Шотландия и възможност да участват във вота младежи, навършили 16 години, а не както досега 18 г. Впрочем, по време на проведените в края на юли спортни игри в Глазгоу на Общността на нациите ДА/НЕ кампанията също бе популяризирана, особено в полза на ДА вота. Едва ли е случайно и съвпадението, че тази година тържествено бе чествана 700-годишнината от битката при Бенъкбърн - най-голямата победа на шотландците начело с Уилям Уолъс, извоювана срещу английската армия на Едуард Първи...
Ще добавя само още, че кампанията за референдума се води изключително интелигентно и аргументирано, макар и с остри дебати и изобилна информация, особено от ДА организаторите. Няма да правя сравнение между Шотландия и Англия и случващите се актуални събития, стигащи до братоубийствена гражданска война между Русия и Украйна. Но резултатът от референдума със сигурност ще бъде важен за цяла Европа.