Дали когато политическите граници бъдат премахнати, в съзнанието на хората не остават бариери и доколко е възможно съществуването на свят без конфликти. Това се опитват да разберат и запечатат в пиксели на снимки петима фотографи от Германия, Франция и Грузия. Те са млади хора на възраст от 24 до 31 години и всички са приключили с университетското си образование, но продължават обучението си по специалностите „на терен“.
Тяхното 10 000-километрово пътуване започва от Нант, Франция, и завършва пак там. Проектът им Art Bridges /Мостове на изкуството/ събира Теона Далакишвили, Джозефин Кречмер, Давид Миравелашвили, Джеръми Люсал и Жан-Феликс Файол в „Рено Еспейс“, за да преминат през половин Европа. Началото е поставено през юли, а през октомври по същия път ще премине виртуално и публиката в градовете Нант, Тбилиси и Саарбрюкен, където ще има изложба с разказ за границите, конфликтите и изкуството.
Самата идея
да събереш на едно място младежи от Запада и Изтока е добър експеримент
Петимата се запознават заради проекта, но вече повече месец споделят 24 часа от денонощието си. Така научаваме повече както за себе си, така и за народите, които представяме, пояснява Теона от Тбилиси - магистър по политически науки.
Отговор на въпроса как хората създават видими и невидими стени помежду си и как тези стени стават основа за конфликти, е основната цел на петимата автори с обективи. В обиколката включват германското село Мьодларойт, наричано още „малкият Берлин“ поради факта, че северната му част е попадала в чертите на бившата ГДР, а южната - във ФРГ. Сега там има музей, който дава пълна информация за политическата система на времето преди 1989 г., пояснява германката Джозефин.
Пътят на петимата продължава през Бърно, Братислава, Будапеща и Клуж-Напока в Румъния - град, за владението над който дълго време спорят Унгария и Румъния. Преминали са през Западна Украйна, Букурещ и пристигнаха в Русе - мястото, в което мостът свързва и разделя. Планът им е да продължат към Смолян, Битоля, Дуръс в Албания, Косово, Църна гора, Сараево, Загреб, Бишофшофен в Австрия, отново в Саарбрюкен и да финишират в Нант.
Още с тръгването си бяхме впечатлени от полето „Златния Бремен“, което се намира между Мец и Саарбрюкен - границата, която разделя Франция и Германия, разказва Джозефин. През 1993 г. митническите служби в това поле са били закрити и изоставени, но  някои от сградите все още стоят изненадващо добре запазени и напълно подходящи за снимки.
След това ние решихме да последваме границата, за да видим следите, които са все още видими след отварянето й, допълва Жан-Феликс. За него едно от най-интересните места е
селото Лайдинг, което е било наполовина френско и наполовина немско
Там срещнахме хора, които ни разказаха как преди е трябвало да се премине през ГКПП, за да празнува заедно едно семейство, и са създали диалекта „плат“, смесица от немски и френски език. Днес повечето от младите хора не говорят вече този диалект. Те могат да научат немски и френски език в училище или дори по-рано, но за съжаление не съществува голям интерес да научат езика на съседа. Така че можем да кажем, че дори ако границите са отворени, може да бъде по-трудно за младото поколение да общува, дори ако те живеят в едно и също място. Днес неутралната улица, която разделя двете села /и държави/ все още съществува. Селата са си все същите с френските и германските части, две църкви, пощенските кутии и т.н. Нищо не спира хората обаче да си пазаруват при съседите, особено когато има ценови разлики и промоции, коментира французинът Жан-Феликс.
От Русе във фотоапаратите на петимата остана районът на ЛВЗ.
Разрухата, която не впечатлява местните, се оказа интересна за творците
Празните халета, изпочупените прозорци и старите машини изглеждат като декор за филм на ужасите, но всъщност не са - те са част от съвременния 21 век.
Хората не могат да се справят с натрупванията от миналото, но това не е големият проблем - те продължават да изграждат нови граници, с които да се разделят, обяснява грузинецът Давид. Самият той е завършил политически науки и лесно дава примери с конфликтите между християни и мюсюлмани в родината си.  За него вече са известни напреженията в България и Румъния покрай циганското малцинство и е категоричен, че процесът на интеграция трябва да е взаимен - нещо, което липсва навсякъде.
Във Франция това разделение е все по-осезаемо, хората се затварят в малки общности, страхуват се от съседите си, крайните националисти имат 20% подкрепа и това донякъде е обяснимо, тъй като многобройните имигранти ги лишават от работни места, обяснява Джеръми.
При нас
в Германия разделянето не е толкова на етнически признак, колкото на социален
една част може да си позволи всякакъв лукс, а друга, все по-голяма, е принудена да изкарва пари от връщане на бутилки, разказва Джозефин. Едва от следващата година родината й ще въведе минимална работна заплата и тя ще е 4 евро на час. Когато разбира, че в България тя съществува и е 1 евро на час, си обяснява притока на българи към икономически мощната Германия.
Макар че границите са паднали и такава обиколка е била практически невъзможна преди 25 години, за петимата е ясно, че разделяне има, и то се корени дълбоко в съзнанието на хората в отделните държави. Да приемаш другия и да си толерантен към етноса и религията му се оказва твърде сложно и винаги „съпроводено“ с оправдание отпреди поне 50 години, което иначе никой не помни.
Как представят националните си кухни Теона, Джозефин и Жан-Феликс - на стр.10