От догодина ще трябва да плащаме 10% налог върху срочните депозити - след като това бе окончателно записано в законодателството ни, банките започнаха да обмислят продукти, с които клиентите им да могат да приберат цялата си доходност, а не да се разделят с част от нея като данък. Някои от трезорите предложиха депозит с авансово изплащане на лихвата, макари и в закона да е ясно записано, че и лихвата от този продукт ще трябва да се обложи. Експертите предполагат, че по-скоро акцентът на банките ще бъде върху спестовните сметки, като алтернатива за техните клиенти.

Въпреки че и опозицията, и дори от БНБ предупредиха управляващите за евентуалните негативни ефекти от въвеждането на данък върху лихвите по депозитите, новият налог стана факт с промени в Закона за ДДС.

Всъщност, промените са в Закона за облагането върху доходите на физическите лица, но и този, и още няколко данъчни закона бяха променени от раз в преходните и заключителните разпоредби на Закона за ДДС. След като първо признаха, после отрекоха обсъждането на данък „лихва", в крайна сметка управляващите го вкараха в нормативен акт, но в по-смекчен вид от първоначалния им замисъл. Отначало те искаха лихвите от всички депозити и влогове да се облагат, но в окончателните текстове остана само по срочните депозити. Неведнъж те обясниха на какъв принцип ще се извършва облагането.

Между първото и второ четене зам.-министър Владислав Горанов заяви: „Ако вие получите доход през 2013-а година, независимо кога сте положили труда или за кой период се отнася доходът, винаги Законът за данъците върху доходите на физическите лица е облагал при получаване на доход. Принципът се запазва същият".

Живеейки с това убеждение, повечето експерти препоръчаха да направим депозит с авансово изплащане на лихвата, за да може да си получим доходността тази година, когато данъкът не е валиден, а да изпълним основната част от договора си догодина. Но тъй като в крайна сметка важи текстът, който е записан в закона, се оказа, че това убеждение не е коректно.