400 000 дела за кражби са спрени и по тях не се работи, съобщи временно изпълняващият длъжността главен прокурор Бойко Найденов. Фактът е действително потресаващ. Защото тези дела всъщност кротко изчакват да им изтекат давностните срокове, след което ще бъдат безславно прекратени. Което означава просто една негласна амнистия за извършителите на престъпленията - те никога няма да бъдат наказани за тях.
Но това се случва всяка година. И преди време, когато Борис Велчев стана главен прокурор, подобен скандал пак гръмна по първите страници на вестниците. Тогава се направи пълна инвентаризация в архивите и се прекратиха стотици хиляди дела. Но след това нищо не се промени. Поне не видимо. Освен че прочистването на камарите студени досиета започна да се прави всяка зима.
В Русе 13 732 престъпления са във фризера
В Русе спрените производства, с които е започнала годината, са 13 732. Горе-долу толкова бяха и през 2010-а. Колко ще са през тази година, ще стане ясно до месец, когато ще бъдат готови отчетите. Но цифрата надали ще е много по-различна.
Това са 13 732 извършени престъпления - основно кражби и грабежи. Които не са разкрити и най-вероятно няма да бъдат разкрити до изтичането на давността, която ще ги покрие.
Законът забранява наказателно преследване след като изтекат определени срокове - за всяко престъпление те са различни. Но ефектът е един и същ: престъпниците се отърват.
Затова в близките месеци и години част от тези 13 732 жертви на престъпления ще получат писма от прокуратурата, с които ще ги уведомят, че делото за извършеното престъпление, от което са пострадали, се прекратява поради изтекла давност.
Миналата година това се е случило с 1860 русенци. За мнозина от тези хора писмата бяха като глас от отвъдното, защото междувременно, докато чакали да се въздаде справедливост, обраните им бащи и майки се бяха споминали.
Цифрите сочат безсилието на цялата система
От тази огромна камара обаче едва 255 от делата са се водели срещу известен извършител. Т.е. спрени са по съвсем обективни причини, най-често защото крадците са избягали навреме от държавата.
Останалите престъпници са неизвестни и до ден днешен. И понеже никой не работи по тези студени досиета, няма и да станат известни - освен ако някой в дълбок пристъп на разкаяние не си признае сам и доброволно, че преди три или пет години е обрал нечий дом или е откъснал синджирче от врата на минувачка.
Прокуратурата всъщност няма никаква вина за това, че тези престъпници не са разкрити - да ги гони не е нейна работа, това го прави полицията. Но за обикновения човек има кражба, а няма осъден. И това е достатъчно. Кой е виновен, не го интересува - и с право, след като той плаща заплатите и на полицая, и на прокурора, а насреща не получава резултат.
Всъщност цифрите сочат безсилието на цялата система. Защото полицията, следствието и прокуратурата работят заедно от едната страна на барикадата. И резултатът от труда им е общ.
И ако една от тези брънки е ръждива и изпуска, то трябва да бъде намерен начин тя да бъде затегната. Ако законът не позволява, има начини и лостове той да бъде променен. Ако трябва - и чрез медиите, чрез обществен натиск - така, както вече започна да се прави и в България.
Прокуратурата знае най-добре къде куцат нещата, защото в крайна сметка събраните материали за всяко едно престъпление стигат до нея. И ако имат своя вина, за която сега прокурорите ще платят и с коледните си премии, то това е тяхното мълчание. Защото снишаването и логиката: „Айде да не разваляме отношенията помежду си“ не работи. Или поне не в полза на тези, които издържат цялата тази система - а те са обраните, окрадените, изнасилените, които няма да получат справедливост.
В полицията работят, колкото могат
Да се посочи само полицията като единствен виновник за тази камара от студени досиета също е погрешно. Защото и там работят, колкото могат.
Факт е, че и в Русе има страхотни ченгета, пред чийто перфекционизъм буквално онемяват и най-добрите адвокати. Но те никак не са много. Самото разпределение на полицейските служители, огромната част от които не са на улицата - там, където са нужни на хората, а седят на бюро, е друга драма, която така и никой не посмя да разчепка. А такава пълна промяна не може да се направи от Русе.
Факт е също и тоталната липса на пари в системата, въпреки че МВР разполага с един от най-високите бюджети в държавата. Средствата обаче очевидно се разпределят неефективно. В резултат дори бензинът за патрулките не достига и се правят всякакви икономии от всичко - от материалите за снемане на отпечатъци, до експертизите.
Публична тайна са и незаетите щатове и текучеството в МВР. Най-страшно това се отразява при разследващите полицаи, които на практика разкриват престъпленията. Те издържат по няколко години и бягат панически - претрупани са с работа, отвсякъде ги гонят за срокове, не знаят кога е почивка. И току овладели занаята, стават адвокати. Или се преместват в някое от другите топлички звена на системата, в които се взема по една шапка пари срещу китни отчети с акции и операции, от които рядко произлиза свястно дело.
Но и полицаите мълчат. Чат-пат истината започва да прозира, когато излязат „да пушат“ пред министерството, но пък тогава омерзените данъкоплатци спират да ги слушат. И е нормално, защото исканията за по-високи заплати дразнят, особено на фона на неразкритите престъпления.
Това е резултатът от 20 години безумни експерименти на политиците
Тези 400 000 спрени дела са всъщност само една от визитките на политици от всевъзможни партии, които с безумното си поведение за 20 години изпразниха от съдържание самото понятие „справедливост“. И с неумението или нежеланието си да направят необходимите реформи, докараха всички до тиха лудост: и полицаите, и прокурорите, и съдиите. А и редовите данъкоплатци, на които вече не им останаха нито нерви, нито мерак да променят държавата - те просто предпочетоха тихо да бягат навън.
За целия преход така и не се намериха държавници, които да седнат и да направят една цялостна, завършена дисекция на всичко, което се случва в системата, призвана да осигури справедливо възмездие за всяко сторено зло.
За сметка на това се направиха какви ли не експерименти - достатъчно е да се припомни дългата и пълна с перипетии история на следствието, която се превърна в учебникарски пример за политическо скудоумие.
Некадърните и постоянни изменения в законите и правилата докараха работещите във всички звена по веригата дотам, че самосъхранението се превърна в първостепенната им грижа. И до разбирането, че най-сигурното за оцеляване поведение е това, да не се прави нищо - така поне няма за какво да те накажат.
Като за капак се допусна системата да се задръсти с връзкари и некадърници, които за тези 20 години и не без политическа подкрепа зад гърба си, достигнаха до върховете й. А оттам вече трудно могат да бъдат разкарани, дори и някой неочаквано да прояви желание за това.
Междувременно вината за пълната парализа се прехвърля - от прокуратурата към полицията, оттам към съда, който пък обичайно опира пешкира за всяка оправдателна присъда, дори и дадена напълно закономерно.
А политиците, които всъщност 20 години забъркват причините, за да останат неразкрити тези 400 000 престъпници, остават винаги невинни, винаги в бяло и винаги готови за следващите избори.
И така ще бъде, докато всички мълчат.