Зрелостниците от Русенска област се нареждат на седмо място... отзад напред в националната класация по резултатите от националните матури по български език. 4.19 е средният успех на випускниците от средните училища в областта, като ножицата е разрязала твърде сериозно показателите на най-добрите, „хората с шестиците“, и неграмотните. Това стана ясно от отчета, представен вчера от началника на Регионалния инспекторат по образованието Димитър Райнов по време на заседание на секторната комисия по образование към областната управа.
След Русе до финала на опашката на грамотните и четящите остават само още шест места, които се заемат съответно от Сливен, Търговище, Плевен, Ямбол, Шумен и финалиста Разград.
Отличниците по български език в областта са 208 - 7 пълни шестици, от които 4 са в Математическата гимназия и 3 в Английската, плюс още 201 оценки между 5.50 и 5.99. 
Най-високи резултати са показали Английската гимназия /средно 5.27/ Математическата /5.24/, Европейското училище /5.10/ и Дойче шуле /4.92/.
Най-ниските постижения пък са сред завършващите Професионалната гимназия по селско стопанство „Ангел Кънчев“ - 3.09, преди тях е гимназията в Бяла - 3.15, преди нея се нареждат гимназията по промишлени технологии „Атанас Буров“ - 3.22, и гимназията по механотехника, където зрелостниците са „вързали“ среден успех по роден език и литература 3.33.
Любопитно е, че според графиката, която изобразява резултатите от матурата по български език и литература, зрелостниците от гимназията по механотехника имат същите резултати като випускниците на Средното общообразователно духовно училище, където се обучават момичета и момчета, за които българският език не е майчин. И все пак там двойките по български очевидно са по-малко, отколкото в „Атанас Буров“, където са поставени 22 слаби оценки, в селскостопанската гимназия - 17, и в гимназията по дървообработване и вътрешна архитектура - 16.
На фона на тези определено неоптимистични факти трудно може да се каже, че средният русенски успех от матурите може да радва с това, че е с много малко под средния за страната - в Русе той е 4.20, а националният - 4.28. Ако някой смята, че подобни показатели красят „Града на свободния дух“, той най-вероятно е или непоправим романтик, или самият той не намира за стряскащо явлението „Ханко Брат“, „Паренка ша духа“ и „Николайко Перник“.
По-тревожно е друго, което се набива в очи от представените вчера отчети. А те красноречиво свидетелстват за това, че в националното външно оценяване учениците от четвърти клас в Русенска област се класират в първата третина в национален мащаб, седмокласниците вече са в средата на скалата, а при зрелостниците сривът се вижда с невъоръжено око.
Което вън от аналитичните обяснения на инспектората, че проблемите възникват най-вече от учениците в училища с много слети паралелки или с повечко деца билингва /чийто майчин език не е българският/, трябва да означава едно: че с преминаването от клас в клас мотивацията на русенските момичета и момчета да трупат знания и да ги надграждат пада главоломно. Това със сигурност би трябвало да зададе конкретни въпроси на работещите в училищата, а и не само на тях. Защото ако продължава налагащата се като норма тенденция на принципа „Карай, голяма работа!“, няма да ни остане нищо друго, освен да приемем, че на Русе му трябват единствено заварчици и шивачки - и че това е не само реалност днес, а и „светло бъдеще“. Защото тези, с шестиците, не се връщат в Русе - просто защото нямат какво да правят. Остават другите.