Един тенор, един художник, два велосипеда и много мъжки ентусиазъм познаха пътищата и планините на България през горещия август. Певецът в Русенската опера Александър Александров и учителят по изобразително изкуство в СОУ „Васил Левски“ Милен Йорданов осъществиха една от мечтите си и успяха да се завърнат живи и здрави след труден поход и тестове за издръжливост и приятелство.
Повече от две години се подготвям за по-дълги преходи, в които почти винаги включвам планински връх за изкачване, обяснява Милен Йорданов. Така изредил върховете Чумерна и Богдан, Хотнишките и Крушунските водопади, и то сам за по два-три дни. Обичам да пътувам сам, защото така оставам със себе си, с мислите си, не е необходимо да се съобразяваш, да се усмихваш от любезност, признава художникът.
Този преход Милен планувал отново да бъде сам. Идеята му обаче вдъхновила Сашо и двамата ентусиасти начертали маршрута -
връх Ботев, през Паниците до Калофер, след това в Хисар и право към Рила
Мислехме да изкачим и връх Мусала, но който е ходил, знае, че дотам трябва да носиш колелото на рамо и се обезсмисля изкачването само заради едната снимка горе, обяснява Милен Йорданов.
До срещата си с Милен бях обикновен градски колоездач, признава тенорът Сашо и разказва как с обикновеното си колело на три скорости се запалил за извънградското каране. Лека полека се пристрастил и се стигнало до момента, когато колелото трябвало да бъде сменено с по-висок клас и да се чертаят планове за сериозно пътешествие.
Българските велосипеди по нищо не отстъпват на световните лидери и са едно от производствата, с които можем да се гордеем, категорични са и двамата. Набавили си екземпляри от подходящ клас и започнали подготовката - всеки уикенд извън града на поне 60 км разстояние, ранни сутрешни преходи преди работа и месец преди заминаването.
На 2 август двамата скачат на педалите и тръгват
Посоката е ясна: Стара планина-Тракия-Рила. Балканът не е много гостоприемен и ги изненадва със сипеи от камъни, паднали дървета, дъжд и екстремно преминаване на Русалийския проход под хижа Тъжа. Слава Богу, нямахме нито една контузия, макар че каквото можеше да ни се случи, ни се случи, казва Милен и пояснява, че все пак стриктно е следял през цялото време прогнозата за времето и се е опитвал да се съобразява с нея. Бурята в планината е нещо, което не пожелавам на никого, допълва той. Разказът му продължава с радостта от поредния планинарски извод, доказал се в практиката - там,
горе, в гората, сред скалите, няма лицемерие
човекът показва истинския си характер и знаеш на кого можеш да разчиташ.
Целият маршрут отнема 12 дни и очертава 1000 километра по пътищата и планините на България. Последния ден отсечката от 247 км е преодоляна за 19 часа, което си е истински подвиг. Може би нямаше да е нещо много впечатляващо, ако не бяха 20-те килограма на гърба в раницата, палатката и спалният чувал.
Не го направихме заради някакъв героизъм, а защото това беше нашият начин да усетим природата и божествената й същност - най-вдъхновяващото чувство на света, признават двамата творци. Аз съм вярващ християнин и съм убеден, че
в планината си най-близо до Бога
пояснява Сашо, който е един от хористите в храма „Св.Николай Чудотворец“. 
При всяко преодоляване на трудност по маршрута Сашо не сдържал емоцията си и запявал - редувал „Хубава си, моя горо“ с рок парчето „Черната овца“ и арията на Манрико от „Трубадур“, а Милен „рисувал“ със светлината и запечатал в снимки най-красивите гледки. Сигурни са, че това пътуване ще има продължение, което ще бъде планувано още през септември.