Капитанката на „Дунав 8806“ Зорница Костова ще започне на 1 септември седмия си сезон с екипа на русенския отбор. Любимката на феновете даде вчера ексклузивно интервю за читателите на вестник „Утро“.

- Зори, какво си спомняш от първата година при престоя си в Русе и как се стигна до преминаването ти при „сините феи“?
- През 2008 като баскетболистка на „Нефтохимик“ играх финал с „Дунав“. След мача ми се обади г-н Николай Падалски, който ме покани да се преместя в Русе. Дотогава въобще не бях напускала родния си град и бях притеснена как ще се адаптирам към новото място, хората, отбора, феновете. Така се получи обаче, че Русе се превърна в моя втори дом. Чувствам се щастлива, обичана, срещнах страхотни хора, Градът ми харесва, а любимото ми място за разходка е кеят. Там се зареждам с особено чувство и положителна енергия.
- Кои са най-паметните ти мигове със синия екип?
- Няма как да забравя всички спечелени купи. Само хората, които са част от клуба, знаят през какъв труд минахме, за да радваме феновете. Те пък ни зареждат с амбиция, която ни сплотява и ни прави още по-силни.
- Русенската публика те обича много. Какво мислиш за  нея и тя ли бе основният фактор, за да преподпишеш за още един сезон?
- Чувството е взаимно! Това е феноменална публика, която ме впечатляваше още във времето, когато играех за „Нефтохимик“. Винаги съм усещала нейната подкрепа през всички тези години. Силно вярвам, че ще я радваме и през новия сезон, защото тя заслужава нашето себераздаване с мотивацията, която ни дава. Да, феновете са един от основните фактори, за да подпиша договор за още една година. 
- Как се работи с Георги Божков?
- Г-н Божков е един от най-добрите баскетболни треньори и за мен е чест да играя под негово ръководство. Работим заедно вече 5 години и мисля, че се познаваме доста добре. Аз съм наясно с неговите виждания за това какво трябва да се прави на терена и когато те съвпадат с моите, нещата се получават бързо и лесно. Благодарна съм, че през тези сезони ми даде шанс да натрупам игрово време, а оттам и самочувствие, което ми липсваше.
- На какво ниво са взаимоотношенията в „Дунав 8806“ и с кои състезателки се разбираш най-добре?
- Няма да е клише, ако кажа, че колективът при нас е от изключителна важност за успехите ни. Имам удоволствието да играя до много амбициозни състезателки. Тренировките ни винаги протичат с настроение. Когато сме извън залата, излизаме по заведения, забавляваме се, подкрепяме се. Най-близка, която мога да нарека приятелка, ми е Маргарита Илиева. С нея се познаваме от малки и за мене е удоволствие, че се състезаваме в един отбор. Маргарита е невероятен човек, на когото мога да разчитам за всичко и по всяко време.
- Кога си се чувствала разколебана?
- Най-тежкият миг бе, когато „Дунав“ бе пред угрозата да го няма. Тогава някои от състезателките предпочетоха други отбори, напрежението растеше от ден на ден... Затова мисля, че Русе, баскетболистките и феновете трябва да са благодарни на г-н Свилен Иванов и на г-н Красимир Трифонов, че спасиха отбора. 
- През следващата година „Дунав 8806“ може би ще играе в новата зала. Да очакваме ли шампионско шампанско и по нейния паркет?
- От 2008 година, когато пристигнах за първи път в Русе, чакам деня, в който ще играя в тази зала. За мене това ще е сбъдната мечта. Вече виждам пълните трибуни и празника в очите на феновете. Ще е шоу и удоволствие за всички! Купа и нови трофеи? Разбира се! „Дунав 8806“ не играе за нищо друго.
- Каква е истината в мълвата, че ще създадете семейство с футболиста Николай Петров?
- Никак не ми харесва да говоря за личния си живот. Това е мое пространство. Ще кажа само, че се чувствам щастлива и обичана.