Младо русенско мецосопрано счупи дългогодишната пауза, настъпила преди повече от тридесет години в обучението на български оперни гласове в престижната руска преподавателска школа. Кристин Иванова, която тази година се дипломира с отличие в Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“, вече стяга куфари, за да започне обучението си в едно от най-престижните висши учебни заведения по изкуство - Руската музикална академия „Гнесини“.
Русия е родината на мецосопраните, не Италия
именно Русия, казва преподавателката на момичето - Катрин Емилова, която трудно сдържа вълнението си все още под влияние на новината, че нейната ученичка е приета и само след две седмици предстои да стане редовна студентка в Москва. Поне от тридесет години не е имало млади български певци, които да се обучават в Русия, и Кристин е първата българка, която прави този щастлив пробив, не крие гордостта си Емилова. От години ми се иска някоя от моите ученички да постъпи там, но заради извънредно високите такси на обучението това беше практически невъзможно, признава преподавателката. Самата тя е била на едногодишна специализация в Московската консерватория в края на седемдесетте години, познава твърде добре високото ниво на руската музикална подготовка, още повече, че заедно със свои ученици участва в авторитетни международни конкурси в Москва и Санкт Петербург. Всяка година имам поне по едно момиче, което е готово да учи там, но скъпото обучение е в състояние да разколебае и най-възторжените семейства, казва Катрин Емилова.
Затова когато през март тази година по българското радио било излъчено съобщение, че Министерството на образованието на
Русия отпуска 50 бройки за български студенти по различни специалности,
които да се обучават безплатно, това амбицирало и преподавателката, и нейната ученичка Кристин. Оказа се, че от всичките 50 бройки само три са за музиканти - при това и за певци, и за инструменталисти, и за диригенти, обяснява Емилова. Това обаче не обезсърчило нито преподавателката, нито ученичката. Катрин се развива стремително след десети клас, през миналата година спечели втора награда на националния конкурс „Орфеева дарба“ в София, на тежък международен конкурс на австрийското посолство и фондация „Хуго Волф“ спечели също втора награда - а и в двата конкурса първа награда не бе присъдена, обяснява Емилова. Към тези факти се добавят трета награда и стипендия от международен конкурс за немско-австрийска музика в Бургас, втора награда на конкурса „Франц Шуберт“ в Русе, първо място в конкурс за руска музика. Заедно с това Кристин Иванова вече има своите концерти в Русе, София и Виена, които преминават при голям успех. При тази биография - с пет спечелени конкурса и концерти в две европейски столици, момичето смело изпраща документите си с надеждата, че едната от трите бройки ще бъде нейната.
Да уча в Москва е голямата ми мечта,
признава Кристин. С музика тя се занимава от 4-5-годишна, когато започва да пее в детска вокална група „Слънце“, а когато в девети клас постъпва в Училището по изкуствата, вече е наясно, че съдбата й ще бъде свързана с оперното пеене. Тогава ми станаха любими руските романси, въобще, руската музика сякаш „ми лежи“ най-много, въпреки че с удоволствие пея също и немски, и италиански произведения, казва младата русенка. Но като трезво мислещ съвременен млад човек мечтата й да следва в Русия е стояла някъде по-встрани в съзнанието й. Далеч по-реалистична й се виждала перспективата да продължи да учи във Виена. Дори ходих на два курса по немски език, казва Кристин.
Затова когато в един петъчен ден през юли й съобщават, че е одобрена за една от трите бройки и че следващия петък трябва да се яви на конкурсния изпит в академия „Гнесини“ в Москва, радостта се примесва с немалка доза стрес. Като знаех, че за да замина, трябва да си направя руска виза, да си купя билет - и всичко това за отрицателно време, направо не ми се вярваше, че ще успея, казва момичето.
Следващите няколко дни
действието се развива стремително и направо на ръба на чудото
В генералното консулство на Русия в Русе проявяват разбиране и въпреки че Кристин няма нужната покана, от консулството се обадили в академията в Москва и след като се уверили, че там действително очакват русенката да покаже музикалната си дарба, сложили визата в паспорта само за 24 часа. След няколко часа девойката вече имала и самолетен билет от Букурещ, а майка й открила свой познат в руската столица, който да посрещне дъщеря й на летище Шереметиево.
Така в сряда Кристин Иванова вече се запознава на живо с безумния трафик в Москва, който е известен с многочасовите задръствания по трасето. В четвъртък вече е в „Гнесини“, за да се разпява. Обикновено винаги пътувам с моите ученички, аз ги разпявам, подготвям ги, а и така те се чувстват по-уверени, казва Катрин Емилова. Този път обаче ситуацията е различна - затова
учителката подготвя указанията за разпяването „дистанционно“
на мобилния телефон. Разбира се, че бях притеснена, досега винаги на концерти и конкурси госпожа Емилова е с мен, а сега в Москва беше най-важният изпит в живота ми, казва Кристин. След като преодолява първото препятствие и с оскъдния си руски език успява на портала на „Гнесини“ да обясни коя е и че й трябва репетиционна, на другия ден отива на изпит, готова да покаже най-доброто от себе си.
С момчето от Киргизстан, с което се явявахме на другия ден, нямахме време дори да чуем акустиката в изпитната зала, разказва Кристин. Тя изпълнява своята Хабанера на Кармен, която досега й е донесла много отличия и възторзи. За задължителната ария от 19 век тя е подготвила песен от немски композитор. Колебаехме се дали да бъде руски или западноевропейски автор и решихме, че пред руската комисия е малко рисковано да се явява с тяхна песен, казва Емилова. Изпитващите обаче питат момичето дали не знае именно такова произведение. И тогава тя изпълнява романса „Я ли в поле“ на Чайковски. След известно трепетно очакване комисията се произнася: Кристин Иванова е одобрена. Да очаква официално съобщение от Министерството на образованието.
Съобщението пристигнало на 14 август,
в навечерието на празника на света Богородица
Всички много се радват, казва Кристин. Майка ми не се изненада особено - тя беше сигурна, че нещата ще се случат, усмихва се момичето. Нейното семейство, в което на специална почит е спортът - почти всички са се занимавали с акробатика, акробатка е в момента и по-малката сестра на Кристин, обаче не е чуждо на музиката. Моята баба е свирила на цигулка, за майка ми е било купено пиано, но аз съм първата, за която професионалната сцена става начин на живот, казва Кристин. И докато се подготвя за първия си руски семестър в прочутата „Гнесинка“, тя продължава всеки ден да ходи на уроци при своята преподавателка. Формата трябва да се поддържа, лаконично отбелязва младото русенско мецосопрано. И си поглежда часовника - да не закъснее за урока при Катрин Емилова. Не бива да закъснява - програмата на преподавателката е доста наситена. В момента тя подготвя друга своя ученичка, Ана-Мария Спатарис, за конкурса „Елена Образцова“ в Санкт Петербург, закъдето двете летят този петък. Сигурна съм, че Кристин ще направи всичко възможно, за да вземе от руската школа необходимото, за да стане много добра певица, казва Емилова. И й го пожелава от сърце.