Може ли един човек да построи с две ръце над 300 кораба за 50 години упорит труд?
Има такъв човек и той се казва Иван Маринов - един от най-известните моделисти не само в Русе и в България, но и в Европа и в света.
Той е заслужил майстор на спорта, до 1969 година натрупва седем европейски титли в клас „Е4“ /самоходни модели с много рекорди за скорост/, а съвсем наскоро отново покорява Европа след 10-годишно отсъствие от голямата игра. После става и световен вицешампион. Само преди две седмици пък засенчи конкуренцията на държавното първенство в Каварна, където спечели две титли с уникалните си настолни модели на подводница и на част от кърмата на кораб.
Малката подробност е, че след по-малко от шест месеца изкусният майстор и творец ще закръгли  достолепните 80 години! Но че няма как да му ги дадеш, защото е
жизнен, бодър, амбициозен, емоционален, енергичен и изпълнен със страст за работа
като току-що прохождащ в професията младеж. Не човек, а пружинка!
Ако говорим за професии, тази на бай Иван е една от най-интересните. 50 години от живота му са минали в Корабостроителницата, където от него се иска да създаде мащабиран модел на всеки кораб, изграждан в доковете. И не само до го създаде, но да го направи с всичките му детайли - като се почне от най-големите основополагащи елементи и се стигне до последната малка бурмичка. Такива са правилата. В тази работа от А до Я се искат златни ръце, желязно търпение, богато въображение и много труд.
„Това е истински кораб, само дето е по-малък!“, уточнява Иван Маринов, колкото да стане ясно, че отговорността е много голяма.
За родения в Свищов бивш механик на кораб от времето на войнишката служба няма никакви тайни в техниката. Интересното е, че в макетното отделение на Корабната работи само с още един човек. И така в продължение на много, много години - до пенсионирането си.
През цялото време Иван Маринов е и елитен състезател по корабомоделизъм
но едно решение на международната федерация го оставя цели 10 сезона извън спорта. Причината е, че неговите класове внезапно отпадат от официалната листа.
Когато федерацията разбира, че е допуснала грешка и ги възстановява, русенският моделист се връща с гръм и трясък на голямата сцена.
Големият повторен бум на ветерана е през 2013 година. Малко по-рано Българската академия на науките му възлага задачата да направи модел на подводница за научноизследователски цели. Шампионът приема поръчката с характерното за него вдъхновение и радост. Ходи близо 10 пъти до Варна, за да снима въпросната подводница. И запретва ръкави.
Подводната лодка се превръща в хит. С модела Иван Маринов печели златния медал на европейското първенство, сребърния на световното, а журналистите на Русе гласуват единодушно за него като спортист номер едно на годината в анкетата на „Утро“ в раздела с приложни спортове.
Капитанът на подводницата в морската столица е като омагьосан, когато съзира „близнака“, роден в домашната работилница на Маринов. В нея има абсолютно всичко необходимо като условия за работа.  
А това е важно, защото
всяка частица по моделите му, включително и по подводницата, се прави на ръка
- оразмерява се, реже се, лепи се. Винтчетата, болтовете и гайките се правят на малкото стругче във вилата на шампиона. Така е още с ламарината, пластмасата, ребрата.
„Много се дразня, когато някои колеги се пишат на велики майстори с купени от магазина готови части за модели. Това е като в детската игра „Лего“ - всичко ти е нагласено, а ти нареждаш и събираш елементите. Това не е истински корабомоделизъм“, държи да отбележи бай Иван.
Колко време му отнема направата на един модел? Ами работата обикновено е „само“ по 12-13 часа на ден в продължение на година!
Затваря се във вилата си, пуска си телевизора или радиото и започва да снове из „цеха“. Но това не само че не му тежи, а и го зарежда с нова енергия. Казва, че това са моменти на удовлетворение и радост, особено когато е приключил с една от поставените за деня задачи. По някое време спира, отдъхва за кратко под асмалъка и започва отново. 
А как съпругата му гледа на майсторското му отшелничество?
Тя ми помага много, защото не ме занимава с нищо
откровено и благодарно с усмивка казва Иван Маринов.
Всъщност, той е горд с обстоятелството, че не е единак във фамилията на корабомоделния фронт. В годините след 1989 година двамата с брат си създават фирма за направата на корабни модели. После бай Иван се отказва от дела си, без да иска нито лев. Затова пък дава път в нея на сина си Бранимир, един не по-малко сръчен и завършен моделист. Фирмата, която вече е известна по цял свят, продължава да работи успешно в Русе, а за реномето й говори дори само фактът, че в нея вече има и участие от страна с богати корабни традиции като Холандия.
Покрай ангажиментите си в завода и създадените уникални образци шампионът обикаля половината свят. Ходи по изложби в Русия, пътува до Китай на два пъти за по месец във времето, когото русенската корабостроителница изнася за далекоизточната страна много надеждни и посрещани с респект кораби. Спортната му страст го подтиква да изиска чертежи и от много страни, включително от Израел. 
Постигнатото е оценено по достойнство още през 70-те години, когато е провъзгласен за заслужил майстор на спорта. Заради спортните си успехи, пак в онези времена, пък е удостоен със званието Почетен гражданин на Русе. Казва, че се гордее с полученото от обществеността уважение, но
повече се радва, когато съзре поредния завършен модел
Гледа го, любува му се, търси му кусури, пак го гледа.
„В такива моменти аз съм най-щастливият човек на света. Вероятно чувството е същото, когато една жена роди и протяга ръце от радост за прегръдка на рожбата си. Така е при мене. Освен това не го правя за себе си, а винаги си казвам - когато хората видят тази и тази работа, трябва да изпитат удоволствие. Тогава съм щастлив два пъти повече“, обяснява развълнуван Иван Маринов.
И тръгва към работилницата, където възнамерява да се „качи“ на поредния кораб в своето славно и дългогодишно плаване из шампионските морета и океани.