Няколко дни след изкачването на Броуд Пик /8047 метра/ в състава на международна експедиция русенският алпинист Иван Томов пусна във Фейсбук колоритен фоторазказ за експедицията, която гледана като серия снимки е красота и екзотика, но измината с раница на гърба е върхово изпитание на уменията, силата, волята, характера и духа на човека.
Година по-рано, на 22 юни 2013 година, майсторът на катеренето оцеля при кървав атентат срещу международната експедиция, с която се готвеше да атакува връх Нанга Парбат в Пакистан. Заедно с активното разследване на трагедията властите обещаха да компенсират алпинистите с безплатен лиценз за изкачване на връх по избор на пакистанска територия. Така се стига до повторното пътуване на тричленна българска група към сърцето на Азия и покоряването на Броуд Пик, който е един от 14-те диаманта в короната на алпинизма или по-прозаично казано - един от 14-те осемхилядника в света. Томов е в един тим с Боян Петров и Младен Данков.
Ето как изглежда пътят до върха през очите на Иван, който едва на 29 години се очертава като един от най-сериозните български алпинисти с голям хоризонт напред. Разказа му публикуваме с малки стилови редакции и съкращения.


На 21 юни кацнах в 4 сутринта в Исламабад. Една седмица преди това отново бях кацнал по същото време, обаче след 2 часа спорове ме депортираха обратно за Истанбул. Във визата имаше корекция, направена от посланика в София, и ме изкараха мен виновен. Не пожелаха да я сканират и да разрешат въпроса дистанционно, изпратиха ме аз да се оправям. Така загубих една седмица и много пари - самолетният ми билет изгоря.
Настаниха ме в град Равалпинди. Имах 11 дни изоставане от Боян и Младен. Тръгнах и без никаква подготовка. Никакви тренировки. Надявах се по време на трека (похода) до базовия лагер да вляза в ритъм. Така се получи, че заради въпроси, свързани с финансирането, взех решение за тръгване в началото на юни. След това размотавания до София за виза, срещи с кмета (на Русе Пламен Стоилов - б.р.) за спонсорство (Общината плати самолетния билет, който впоследствие аз си платих отново заради депортацията). В никакъв случай
никой не бива да си вади извода, че това е правилният начин и че е лесно така
Бих дал много да имам един месец за пълноценна подготовка.
Равалпинди е още по-неблагоустроен и мизерен от Исламабад, но аз не съм турист. Видях как се пекат местните питки чапати, разгледах пазарите, улиците и на следващия ден се натоварихме с пакистанските ми придружители в такси и поехме към автогарата в Равалпинди. Чакаше ме път до Скарду с обществения транспорт.
Пътувах само с пакистанци в един 20-30 годишен автобус, няма климатик, на отворени прозорци, прахоляк, буболечки, нямаше място за краката, разраних си коленете и гърба. 26 часа мъки. Но пък мотелчето, в което ме настаниха, беше много приятно, хубава градина, зеленина, културно обслужване.
На 24 юни ми предложиха излет за аклиматизация и излязох нагоре до едно селце Садпара на около 2700 метра. От него дръпнах нагоре до 3200 за около час.
На 27 юни започнах трека нагоре към базов (лагер - б.р.).
Следващата нощ спахме в Паю. Тук вече
оставяме прашните пътища и захапваме ледника
Гледката е величествена - върховете на Паю са около 6600 метра. Тук се запознавам с Луо Джин, която вече има 6 осемхилядника и тази година е тръгнала за Броуд Пик и К2 (вторият по височина връх на земята - 8611 м - б.р.). Един бегъл поглед на по-запознатите казва всичко за стойността на изкачванията й. Движи се с раничка, в която се намира системата й за водичка, няколко енергетика и соларния панел за телефона да може да слуша музика нонстоп по пътя. Има и чадърче, ако я напече повече от необходимото. Също и талисманче на раничката. Всичко прави с двама шерпи и кислород. Без повече коментар.
След като пристигнах и обядвах, Боян и Младен ме разведоха из базовия лагер да ме запознаят с другите алпинисти.
Планирах на 2 юни да си почина и да тръгна нагоре да се аклиматизирам, като преспя на лагери 1 и 2. Обаче започна лошо време и се разходихме на 3 юли до базовия лагер на К2 (лагера на тези, които ще атакуват върха - б.р.) да видим останалите. Тръгнахме всички заедно нагоре. Аз стигнах лагер 1 на 5600 и там останах за нощувка, а Боян и Младен отидоха направо в лагер 2 с идеята на другия ден аз да отида в тяхната палатка в лагер 2, а те - в лагер 3. На 5 юли
само ние тримата тръгнахме нагоре, другите чакаха още един ден по-добро време
На 6 юли поех нагоре към лагер 2 на 6260 м.
Стигнах до базов лагер на 6000 м. На около 1 час преди лагер 2 се засякох с Боян и Младен, те решиха да си слизат в базовия заради лошо време. Времето не беше много хубаво, подухваше. Аз обаче вече бях стигнал в палатката и преспах там.
На 7 юли слязох в базов, бях изпълнил 1/3 от плана. Предстоеше ми след това второ излизане нагоре с преспиване в лагер 2 и 3 и трето излизане за изкачване.
Имахме два лаптопа в базовия лагер и всеки ден след вечеря гледахме филми. През деня качвахме снимки, четохме книги, разхождахме се.
На 9 юли Боян и Младен тръгнаха нагоре, Боян с цел изкачване, а Младен - за да преспи в лагер 3 и ако се чувства добре, да тръгне с Боян за върха.
На 10 юли тръгнах за втория етап от аклиматизацията. Излязох директно на лагер 2. Не тръгнах предния ден с Младен и Боян, понеже нямаше място в палатката там. При първото излизане бях оставил своя, обаче нямаше място за поставянето й.
Стигнах лагер 3. Младен реши да не атакува с Боян и тръгна надолу, а Боян направи опит в 6 часа и към 12 обърна назад - твърде много сняг и цепнатини за сам човек.
11 юли. Бях единственият човек в лагер 3 в този ден и това ме притесняваше. Тръгнах на тази експедиция без застраховка и нямах право на грешки. Беше 11-и ден от пристигането ми в базовия лагер
и се налагаше да преспя на 7100 м за първи път в живота си
Всичко мина добре, нямах главоболие или липса на апетит. Нощта все пак беше разделена на 2 части. До полунощ спях блажено като бебе. В 12 излезе много силен вятър и палатката започна да образува конденз и да ме ръси скреж по лицето и врата, отделно не ми даваше покой силното бучене на вятъра и клатенето на цялата палатка. Така от 12 до 6 само придремвах за по 15-20 минути и се въртях и отръсквах от снежеца.
От Броуд Пик падна голяма лавина, за щастие не по маршрута.
На 20 юли имахме сбирка с шерпите. Искаха пари за опъване на парапети. Адски нагло, понеже те дойдоха на 1 юли заедно с мен и реално нищо не опънаха... Всички ги отсвириха, исканията им бяха неадекватни. Само който не си е имал работа с шерпите, ги уважава и ги мисли за голяма работа, в действителност са много жалки и комерсиални.
На 21 юли тръгнахме за изкачване тримата с Боян и Младен. Планът беше на 23-и да атакуваме около 16 човека.
Поехме към лагер 3. В този ден не бях добре. Спах в лагер 2 с румънеца Алекс Гаван. На сутринта той извади сума ти и лекарства и изпи една голяма шепа разни витамини и стимуланти (мислено го нарекох Менделеев). И
настоя да изпия някакви 2 витамина от зелени водорасли
уж напълно естествени, били ги използвали културистите при големи натоварвания. Аз без да изпитвам остра необходимост, не пия никакви хапчета току-така, обаче се замислих, че предстои изкачване в този ден до лагер 3 и същата вечер около 23 часа атака, и го послушах.
Беше грешка, стомахът ми се сви, изпитвах позиви да повръщам, а знаех, че не бива - щях да се обезводня и да отслабна физически преди опита за изкачване. Затова спирах често и дишах дълбоко, докато се успокоя и се мотах цели 6 часа, пристигнах едва около 14 часа (за сравнение по време на аклиматизация, в силен вятър, го направих за 4 часа и половина).
Трябваше да тръгнем към върха в 23:30 часа на 22 юли, обаче Алекс се замота с подготовката и двамата стартирахме в полунощ. Аз се откъснах от него и тръгнах да настигам първите. Около 1 през нощта си смъкнах раницата, за да прибера вътре дебелите ръкавици и в този момент
термосът ми се изхлузи от външния джоб и се катурна по ледника надолу
Раницата ми беше почти празна и каишката не го задържа както трябва. Така останах само със пластмасовото си шишенце със сок в якето.
Напредвахме много бавно. Първо един поляк с двама пакистанци биха пъртина напред, после ги смениха двамата унгарци. Единия от тях вървеше толкова бавно, че аз започнах да се унасям, приспа ми се много, на другите също. Превърнахме се в една компактна колона. Реших около 3 часа сутринта да изляза първи да се поразсъня. Дръпнах напред около 50 метра пред втория и така темпото малко се вдигна за следващите 50-на минути. Постепенно започнаха да ме понастигат и в един момент немците предложиха да ме сменят. Пуснах ги с оглед липсата на течности, имах още много часове пред себе си.
Имах и друг проблем - краката ми замръзнаха
Дадох си грейките за крака на Алекс, неговите не работеха, аз се надявах да бъда добре, обух си чисто нови чорапи от мерино. Обаче когато блъскаш първи, си изцяло в сняг, другите газят вече отрамбовани стъпки. Не си усещах пръстите на краката.
Немците нищо не направиха, правеха по 10-на крачки и минаваха встрани и както бях четвърти в колоната, изведнъж отново се оказах отпред да трамбовам. В този момент някъде се появи Съни (Боян Петров - б.р.) и ситуацията рязко се оправи. Бяхме на около 7400 м в 4 и нещо сутринта, чакаха ни близо 500 метра качване до седлото, с това лежерно темпо до момента нямахме шансове да се изкачим преди 14-15 часа. Съни дръпна много напред. Направих една кратка почивка по изгрев и реших да го следвам.
Около 8:30 излязохме двамата с него на седлото на височина 7850 метра.
Съни похапна малко, разтри си краката. Живнахме след половинчасовата почивка. След нас излязоха двама поляци и един немец.
След изкачването на Роки Съмит (върхът преди върха - б.р) следва леко слизане и последно изкачване на главния връх.
Последни метри до Роки Съмит. Часът е 12:50.
С Боян тръгнахме първи от седлото
другите решиха да почиват повече и да вървят отново след нас. Обвързахме се, защото не знаехме какво ни очаква, теренът беше стъпаловиден, виждаш следващите 15-20 минути пред себе си. Запознахме се веднага с една цепнатина, а след това с интересен скален пасаж за траверсиране. След това нямаше някакви технични или особено сложни пасажи, но имаше места със сняг до кръста.
В 13:10 ч сме на 35 минути от Броуд Пик. Отляво се вижда Китай, отдясно Пакистан, отпред - нашата цел.
13:45 ч - Съни стъпва на върха. Веднага след него и аз съм на върха.
Бяхме много изтощени след изкачването. От седлото до върха стигнахме за около 4 часа и малко, слязохме за час и петдесет минути пак дотам и след това около 3 часа до лагер 3. Бяхме в него по залез около 19:30.
На 24 юли тръгнахме надолу в 11:15 ч и аз се спуснах около 17 ч до базовия лагер.
На един час от базовия лагер има място за оставяне на ненужен инвентар за надолу. Например каски, котки, пикели.
В лагера ни чакаше торта по случай изкачването на Броуд Пик.
На 26 юли с Младен тръгнахме надолу към Асколи, а Боян остана за К2 (Боян Петров изкачва К2, най-трудният връх в света, на 31 юли - б.р.).