Д-р Нина Радкова е родена на 27 септември 1953 г. в Русе. Завършила е първия випуск на Висшия медицински институт в Плевен със специалности „Детски болести“ и „Неонатология“. От 1981 г. работи в Родилно отделение на АГ-комплекса, а вече 15 години е завеждащ на Неонатологията.

- Д-р Радкова, каква е причината за тези преждевременни раждания на много недоносени бебета, каквито имате все по-често?
- Едно от обясненията за мен е, че бременностите на жените не се проследяват добре. Повечето от тези бебета са заченати ин витро и често организмът на жената не може да износи напълно плода. Лошото е, че има и много лекари, които виждат в този шанс за бебе търговска ниша. За да се види дали всичко е наред с ин витро бебетата, трябва да изминат години и те самите да започнат да се възпроизвеждат.
26-та гестационна седмица не е време за раждане, при положение, че бременността трябва да продължи около 40 седмици, но какво да се прави. Едно от бебетата тук е родено на 28 юли, а е трябвало да се роди на 23 октомври.
- Преди време това не се ли смяташе за аборт?
- По-рано, преди няколко години, децата, родени под 1 килограм тегло, не се записваха като живородени. Те трябваше да преживеят 7 дни, за да влязат в регистрите. С новите правила обаче се промениха стандартите и до 600 грама бебето трябва да преживее три дни, а над 600 г се записва като живородено.
- В какво се състои вашата работа на неонатолози в грижата за минибебетата?
- Опитваме се да създадем изкуствена утроба, но науката не е постигнала съвършенството на човешкото тяло. Първото и най-важно нещо за тези екстремно недоносени бебета е реанимацията още в родилната зала. Тази ранна и своевременна реанимация е от основно значение за тези деца. Тя се прави от неонатолог, който присъства на раждането. Отлагането на тази реанимация крие огромен риск от увреждания.
Бебето се интубира, слага му се препарат за съзряване на белия дроб, налага се понякога да се поставя адреналин за сърдечна дейност, бикарбонат за алкално-киселинното равновесие и всичко това трябва да се прави за минути, тъй като няма време да се правят други изследвания. Всичко е по преценка на лекаря и моментално. Тук имаме възможност да поставим детето на апаратна вентилация и така да бъде преместено в интензивния сектор на горния етаж. Там вече бебето се поставя в кувьоз и отскоро отделението ни разполага с т.н. гнездо. Имаме няколко, подарени ни от фондация „Нашите недоносени деца“. Те са много скъпи, болниците не могат да си ги позволят, но целта е детето да бъде така поставено в тях, че доколкото може, да се имитира утробата на майката. В гнездото бебето е сгънато, а не изпънато в кувьоза, както беше досега.
Вероятно е трудно на хората да си представят какво изпитват недоносените бебета. На това мъниче му въздейства цялата земна гравитация, което е много тежко. Допреди да се роди, то е било във водна среда - в нея то се чувства защитено, свободно, по-лесно извършва всички движения. Навън нещата са други - дори въздухът им тежи. Тези гнезда дават възможност на бебето да се пипа само, да се усеща и да си създава чувство за себе си. Това е много важно за психическото и интелектуалното му развитие.
В интензивния сектор първо се прави затопляне на кувьоза, преди да се сложи там бебето. След това телцето му се обтрива, включва се на апарат и започва поредицата от изследвания, включително и рентген. Трябва да знаем какво е състоянието на белия дроб и това е единственият вариант.
- Има ли миниатюрни бебета, с които се гордее екипът ви?
- О, разбира се! Четиризнаците например, които са добре известни в Русе, нямат никакви проблеми и тях ги отгледахме от 1300 г. Едно от незабравимите ни бебета е Бедри, който се роди само 560 г, а сега е голямо момче. За него положихме огромни усилия още в стария комплекс и той няма детска церебрална парализа - едно от най-често срещаните увреждания вследствие на недоносеността. Имаме и един Мартин от Бяла, който също е наша гордост.
- Колко струва отглеждането на такова малко дете?
- Много, наистина много. Една клинична пътека е оценена на 5600 лв, а само една ампула от веществото коросърф е 600 лева. Отделно се поставя медикамент за дразнене на дихателния център, който също е много скъп. Адаптираните млека са от най-висок клас и не може да им се дава краве мляко за 2 лева. Това са белтъчни хидролизати, в които белтъчната молекула е разградена на аминокиселини, за да може по-лесно да се усвоява от тези мъници. Да не говорим за кръвопреливането, за хуман албумина, глюкозата, централния венозен катетър и т.н. При нас не може да стои една банка отворена като на възрастен човек и да се влива при нужда. Всички тези разходи са за сметка на болницата, а бебетата стоят до достигане на поне 2 килограма тегло.