Само споменаването на Европейския парламент и Брюксел обикновено стряска и респектира българите - вечните изоставащи в развитието и модернизацията си. Eвропейските институции излъчват строгост, а администрацията им е внушителна. 12-етажната сграда от стомана и стъкло успява да побере пъстротата на култури, говори и политики.
В централното фоайе е поставена символична композиция от кухи стоманени тръби, огънати в еднакъв ъгъл, но с различна дебелина. Макар да изглежда като безформена плетеница, всъщност това е един от символите на този Европарламент - всяко докосване дори на най-тънката тръба се пренася и отеква във всички останали, дори и най-големите и мощни. Точно както проблемите в малките общности са важни за целия Европейски съюз.
Разбира се, че сериозната работа е доминираща, но впечатление на всички посетители, особено българи, прави кафенето „Мики Маус“ - любим анимационен герой на болшинството евродепутати, и неговата зала за пушачи. Факт е, че Европа налага ограничение на тютюнджиите във всички страни, а в собствената си административна сграда си има дори разрешителна табела за специалното помещение.
Охраната и пропускателният режим в сградата на ул.“Вирц“ в Брюксел не допускат случайни минувачи, затова изглежда почти невъзможно да се стъпи по плюшения под без специална покана и придружител. Благодарение на евродепутата Светослав Малинов група от 10 журналисти имаше възможност да види как заседават комисиите и какво точно се случва в голямата администрация на Европа. Вестник „Утро“ бе единственото извънстолично издание, което получи специална покана за участие в работната група. Веднага след заседанието на Комисията по човешките права Светослав Малинов бе любезен да отговори на нашите въпроси за политиката и мястото на България в Европа.

- Господин Малинов, в Брюксел знае ли се за българските протести и с какво око се гледа на тях?
- В момента България присъства по следния начин в съзнанието на средния евродепутат: България е държава, в която има над 150 дни протести. Другото е, че тя има социалистическо правителство, подкрепяно от крайните националисти. Това знаят абсолютно всички, защото е много рядко срещана комбинация. Обикновено крайните националисти стоят изолирани от всички останали партии и ако някога влязат в коалиция, то това е с друга голяма дясна партия заради нужда от няколко гласа в подкрепа на мнозинството си. Така се случи в Холандия и Финландия. За първи път обаче имаме ляво правителство с подкрепа на националисти, какъвто е случаят БСП-“Атака“.
Освен че тази комбинация е изключително рядка, втората причина, поради която България привлича интереса на политици и анализатори от цяла Европа, е, че лидерът на въпросната лява партия е шеф на Партията на европейските социалисти. Непрекъснато Станишев бива споменаван по повод този абсурд от гледна точка на европейските критерии.
- Споменаван? В заседания или в обикновени разговори?
- В пленарна зала в Страсбург винаги се изтъква, а социалистите в отговор обясняват, че „Атака“ не подкрепя, а само осигурява кворума. В политическите среди обаче е ясно едно - когато една политическа сила може да предизвика падане на правителство, а не го прави, значи е с него и го подкрепя. Няма никакво значение формата каква е - носител на кворум или нещо друго.
- От друга страна за Европейската народна партия /ЕНП/, която е с най-голямата група в Европарламента, май няма голямо значение дали България ще се управлява от хора на ГЕРБ, или Реформаторския блок.
- Да, за нея е важно да има правителство на ЕНП и хората, които олицетворяват това правителство, да разбират Европейския съюз и да споделят ценностите на договорите.
- Не ги ли притеснява нюансът в нашата политическа среда?
- Те искат силна десница и в момента виждат, че не може да бъде дадена само от ГЕРБ, наблюдават и създаването на една нова партия или по-скоро политическа формация. Всички в ЕНП възлагат големи надежди на Реформаторския блок, но поучени от горчивия опит в предишни години, не избързват с емоционалните изказвания и подкрепа. Във всеки случай когато Реформаторският блок се създаде и изпрати своите депутати в Европарламента, те веднага ще станат членове на ЕНП и ще бъдат приети. Така че подкрепа имаме, тъй като все пак аз съм член на Реформаторския блок, но трябва да си свършим работата и да заслужим това доверие, дадено в аванс.
- Меглена Кунева може ли да бъде своеобразна визитна картичка за Реформаторския блок в Европа?
- Не мога да го твърдя с категоричност. Реформаторският блок присъства засега само като рейтинг и приятна изненада, че е трета политическа сила в България. Какво ще стане на избори, е отделна история. В момента благодарение на нас България ще запази бройката си депутати в ЕНП, а оттам нататък ще последват съответните събития.
- Вие допускате ли, че изборите през май за евродепутати могат да се окажат две в едно?
- Всички допускаме това и се готвим за двете. Непредвидимостта на ситуацията е видна за всеки. Ако един ден сме сигурни, че няма да има избори, на другия е точно обратното. Затова партиите е най-добре да се готвят за двата избора. Според мен най-вероятният сценарий е сливане на двата вида избори, независимо от желанието на БСП да изчака до следващата есен.
- Как гледате на новия политик Бареков?
- Винаги ще има хора, които ще тръгват да бягат на късо разстояние, но политиката всъщност е бягане на дълги разстояния. Когато го видим да издържи няколко обиколки, тогава ще го обсъждаме. Нека да отиде на избори, да види как е и да се нареди тогава до политиците. Не се прави нова партия, като се вземат структури на стари. Никой не е успял по този начин. Новото трябва да бъде наистина ново във всяко отношение, включително и лицата.
При анализите си често хората се опитват да обхванат всичко - настояще и бъдеще, че дори и далечната перспектива. Това трябва да се прави, когато се управлява, а не когато се анализират такива неустойчиви процеси. Всички виждат, че ще има предсрочни избори в България, а това ще се случи, когато или гражданското недоволство притисне до стената БСП, или когато вътрешните им противоречия стигнат такова ниво, че погледнат на изборите като спасителен за тях вариант. Трябва да уточним, че това не зависи от Волен Сидеров, както твърдят напоследък политици и анализатори. Никой от БСП няма да го пита, а и той няма силата да владее собствената си група даже.
- Пада ли рейтингът на България като държава пред европейските институции?
- Не, по-скоро не можахме да докажем, че ниското мнение за България подлежи на промяна. То никога не е било много високо. Ние имахме своя златен миг през 1999 г., когато започнахме преговорите с ЕС. Тогава се усети, че има нещо като национален подем и че българите са в състояние да правят усилия и реформи. След като се направиха тези много решителни стъпки, усещането, че България се движи по инерция, е поголовно. В този смисъл самият факт от европейска гледна точка, че имаме мониторинг /и той ще продължи още дълго/, показва, че няма промяна в отношението към България. Когато сме в такива ниски нива, не е голяма възможността още повече да се влошат нещата. Лошото е, че прекалено дълго се задържахме така ниско.
- Как можем да се отлепим от дъното?
- Когато част от тези искания, които гражданите издигнаха, станат част от програма на политическа партия и те се изпълняват. Имаме консенсус, че съдебната система не работи, че в България няма справедливост, че държавата се използва от политическите партии за бизнес и чрез нея се правят неща, които не бива да се правят - сделки за лично облагодетелстване. Всичко това означава, че трябва да се даде доверие на хора, които ще са в състояние да направят промяна. Такива хора има и голяма част от тях са в Реформаторския блок. В противен случай хората да си избират в затворения кръг ГЕРБ-БСП-ДПС и да не се оплакват.
- Все пак Меглена Кунева заявява желанието си да влезе отново в Европейския парламент. Може ли това да е крайната й цел?
- Не виждам нищо лошо в това един бивш еврокомисар да е част от листата за Европарламента. Другото ще е признак за политическа ненормалност.
- Възможно ли е при предсрочни избори Бойко Борисов  отново да бъде премиер?
- Мисля, че не. Той има личния рейтинг на човек, който никога не би спечелил дори мажоритарен избор. Нещо повече - дори му е ясно, че няма да се върне на премиерския стол. Онова нещо, което го правеше национален лидер, приключи, остана в историята. Борисов е типичен политик в движение надолу. Той тръгна от място, на което никога повече няма да се върне.