Когато неотдавна майсторите от Дунавската задруга обявиха на русенската общественост за своето създаване, като ги поканиха на богата и извънредно интересна изложба, те обявиха, че твърдо стъпват на традициите. И искат да ги предадат на младите хора - да им предадат усета си за красивото, родствеността с корените, сръчността и дарбата, но заедно с това и паметта за тези, които са работили всеотдайно и вдъхновено преди време.
Ние сме последните - ако сега не се погрижим и да обучим и отгледаме следовници, рискуваме занаятите да погинат, убеден е дърворезбарят Ангел Митрофанов. А какви майстори е имало! - клати глава той. След това отваря раклата в своето ателие в Задругата и вади оттам албум с резбовани дървени корици:
- Ето, това е албумът на майстор Ганчо! Златни ръце имаше! Невероятен майстор!
Вероятно русенци, които допреди десетина години са посещавали техникума по дървообработване /днес професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура/, са се впечатлявали още от входа от изумителната фигура на ковач, която посрещаше влизащите в училището. Мускулите на мъжа са изпъкнали, от торса струи напрежението на човека, който е съсредоточен върху наковалнята.
Автор на тази удивителна скулптура от дърво е Ганчо Стоянов.
Направил е фигурата само за 10 дни по заръка на директора на Столарското училище Бижев
където Ганчо е бил ученик последна година. Задачата била да направи две: една за подарък на директора на Механотехническото училище и една за Столарското. Младежът се справя блестящо, а специалистите безапелационно смятат, че неговата техника и майсторство се недостижими.
Ганчо Стоянов завършва русенското училище през 1936 година. Тогава е 25-годишен. Пътят му към резбарското изкуство тръгва от село Илийно, Търговищко, където е роден през 1911, най-големият от петте деца в семейството. 13-годишен отива пеш заедно със свой приятел в Котел, където се записва в професионалното столарско училище и усвоява азбуката на резбарския занаят. След като го завършва, търси работа в Омуртаг, Търговище, Шумен и къде ли не, накрая, за да не бъде в тежест на бедното си семейство, заминава за София. От 1930 до 1933 г. работи дърводелство в София, но кризата и там е жестока. Така че след като отбива военната си служба в Шумен,
през октомври 1934 г. пристига в Русе и се записва като частен ученик
в тукашното Столарско училище. За една година успешно си взема изпитите за две и на следващата година вече е записан като редовен ученик, а през юни 1936-а се дипломира. Скоро създават с други специалисти резбарско ателие "Мадарски конник" и работата потръгва. А през 1938 г. Ганчо Стоянов се записва редовен студент във Висшето търговско училище в Свищов, като през ваканциите идва в Русе и работи, за да си изкара пари за издръжката. На 5 октомври 1942 г. става дипломиран икономист и се връща окончателно в Русе.
През годините са му предлагали неведнъж да замине за София и да остане там на работа, но той никога не го направи - Русе вече беше станал неговият град, разказва дъщерята на майстора Светла Стоянова. За известно време все пак се отдалечава от Дунава - докато работи като счетоводител и преподавател в практическото столарско училище в Белоградчик, там се оженва за Стефка, там се ражда и дъщеря им. Но през юли 1945 година се завръща отново в Русе и поема длъжността главен инспектор в отдел "Занаяти" в областната Стопанска камара. Камарата е закрита през 1947 г., а Ганчо Стоянов е назначен за директор на предприятието "Гатю П.Станев". Скоро след това го натоварват със задачата да направи от фабриката... завод "Найден Киров". За пет години заводът увеличава обема от производство повече от 10 пъти, а работещите в него надхвърлят 800. В онези трудни години подготвените специалисти са били кът, имало е случаи Стоянов да моли познати на гранични КПП
да казват на младежи, които се връщат от обучение в чужбина, да му се обадят
- така е събирал кадрите, казва Светла Стоянова.
И когато "Найден Киров" вече се утвърждава като един от авторитетните заводи в сферата на материали за ел.изолации и ел.инсталации, през 1953 г. в Русе се създава Научно-технически съюз, а Ганчо Стоянов става негов пръв секретар. И остава на тази позиция до 1974 година.
Малка канцелария с три бюра и салон с 45-50 места - това е представлявал русенският Научно-технически съюз /НТС/ дълго време.
"Централният съвет на НТС не споделяше нашето предложение за по-голяма материална база. С години наред се държеше, че съществуващата материална база е напълно достатъчна за град като Русе и че не е необходимо да се изгражда Дом на техниката, като ни се отказа всякакво сътрудничество", пише в спомените си Стоянов. Накрая с помощта на тогавашния първи секретар на окръжния партиен комитет Пенчо Кубадински русенският НТС взема мястото, където по-късно се построява сградата на улица "Александровска". При изготвени проекти за строеж на Дома на техниката инициативата за строителство на няколко пъти се спира от София и едва по-късно нещата потръгват. И Домът на техниката е построен, а откриването му е на 27 февруари 1961 г. 
През 1975 г. Ганчо Стоянов се пенсионира и... става майстор в Задругата на майсторите на художествените занаяти. Всъщност той никога не е изневерявал на любовта си към дърворезбата и никога не я е изоставял напълно. Но след като вече грижата за Научно-техническия съюз и Дома на техниката не му е първостепенна, се отдава на любимото си занимание. Неговият съученик от Столарското Стамен Стаменов го кани да изработят заедно два резбовани тавана за Дома на българо-съветската дружба в Пловдив. А когато работата на двамата получава висока оценка, художникът-дърворезбар проф.Асен Василев съветва Ганчо да се регистрира в русенската Задруга. Той представя 5 свои творби и майсторското свидетелство от 1937 година. Имало реплики от рода на "Къде е тръгнал този дядка?!". Но комисията го одобрява безапелационно и така
66-годишният Ганчо Стоянов става майстор номер 364!
Въпреки огромната си заетост на много отговорните служебни постове, които заема, той винаги намира време да даде на златните си ръце това, за което те жадуват. През 1954 г. изработва три тавана в приемната на новата тогава жп гара, две години по-късно резбова мебелите в някогашния русенски Музикален магазин, през 1973 г. прави резбата на битовия кът на вилата на Министерството на транспорта във Варна, следват таваните в Пловдив... От предишните му работи продължават да вълнуват и днес не само "Ковачът", но изящните фигури на орел, птицата марабу, хипопотам, носорог и дамска маска, които години наред са украсявали витрината на входа на техникума по дървообработване. За съжаление, по-голямата част от уникалните дървени пластики са изчезнали безследно от училището и днес никой не се наема да каже как е станало това.
Негова работа е паното с портретите на възрожденци, което посреща всички, които изкачват централното стълбище в СОУ "Христо Ботев". Заедно с други резбари
пак той изработва иконостаса в църквата "Св.Петка"
както и множество пана, пластики, резбовани национални гербове. Един такъв герб дарява на кметството в родното си село Илийно. Дарения са и паното "Червенска крепост" - за Историческия музей, резбованата емблема на НТС - за Дома на техниката и още десетки жестове.
През 1981 година Ганчо Стоянов подрежда своя юбилейна самостоятелна изложба - прави го в изложбената зала на Дома на техниката. За дни оттам минават 6500 русенци и гости на града, които записват в специална книга своето вълнение от срещата с изкуството на майстора. Сред споделянията личат думи на Марко Тодоров-баща, Георги Чендов, Петър Данаилов, Донка Ковачева и много обикновени хора, които са се докоснали до красотата и изяществото, сътворено от всеотдайния русенец.
Откакто майстор Ганчо Стоянов си е отишъл от този свят, дъщерята Светла пази трепетно много от неговите работи в дома си. Тя самата не е наследила пряко дарбата на баща си, но с неговата последователност и всеотдайност завършва Математическата гимназия "Баба Тонка", след това се дипломира по специалността "Автоматика" в Силезийската политехника в Полша, където по-късно защитава и докторска степен, и работи години наред в Русенския университет. Както е широко известно обаче, дарбите и талантите се предават през поколение. И въпреки че единствената внучка на Ганчо Стоянов - Галина, се насочва към съвременна специалност като маркетинг и мениджмънт, по която се дипломира в Уелс, творческата жилка очевидно е оживяла у нея и я кара да търси нестандартни творчески решения. Пък кой знае - може след време да зареже маркетинга и да се отдаде на красотата, която е създавал нейният дядо...