За него Уилям Фокнър казва, че е „бащата на американската литература“. По-късно Ърнест Хемингуей пише: „Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга, наречена „Хъкълбери Фин“.
Но писателството е само едно от поприщата на днешния рожденик Самюъл Лангхорн Клемънс, по известен като Марк Твен и минал през какви ли не етапи, премеждия и приклочения - на писател, журналист, лектор, печатарски работник, лоцман и дори златотърсач.
Всъщност тук има една голяма метафора.
Марк Твен наистина е най-успелият златотърсач, но не от онези, които промиват тонове руда за няколко блестящи топчета, а тези, които откриват златото в житейските истории и го предлагат на читателите във вид на съвършени бижутерски текстове.
Самюъл Лангхорн Клемънс се ражда във Флорида, малко градче в щата Мисури, на 30 ноември 1835 година в семейството на Джон Маршал Клемънс - наследник на стара робовладелска фамилия и последователно е прокурор, търговец и мирови съдия.
Самюъл е шестото от общо седем деца и идва на белия свят само
две седмици след най-голямото приближаване на Халеевата комета до Земята
Когато е четиригодишен, семейството му се премества в Ханибал, пристанище на река Мисисипи. По това време в Мисури робството още не е премахнато и момчето се запознава отблизо с него, като след време то е сред основните теми в творбите му. По-късно писателят Марк Твен черпи вдъхновение от спомените си в детството за измисления Сейнт Питърсбърг от „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“.
През март 1847 година Самюъл губи баща си, покосен от пневмония и трябва да започне работа като словослагател, за да помага в семейната издръжка. През 1851 година започва да пише статии и хумористични разкази за местния вестник „Ханибал Джърнал“, който е собственост на по-големия му брат Орайън. Когато става на 18, Самюъл напуска вестника и работи като печатар в Ню Йорк, Филаделфия, Сейнт Луис и Синсинати, а след работа попълва белите полета в знанията си в обществените библиотеки.
По време на едно пътуване по Мисури до Ню Орлиънс през 1857 година Самюъл Клемънс открива ново призвание. Лоцманът на парахода толкова го вдъхновява, че пасажерът решава да стане като него. По-късно самият той пише, че по това време лоцманите по реката имат по-голям авторитет от капитаните, а и заплащането им е много високо - 250 долара месечно, което за времето си е цяло състояние. В продължение на две години Клемънс
изучава дългото над 3000 километра течение на реката
преди да получи лиценза си за лоцман през 1859 година.
По време на обучението си Самюъл убеждава по-малкия си брат Хенри също да стане лоцман. Хенри загива на 21 юни 1858 година при експлозията на парахода „Пенсилвания“. По-късно Марк Твен пише, че е сънувал смъртта му месец по-рано, което дава начало на интереса му към парапсихологията. Той става един от първите членове на Дружеството за психически изследвания. Смъртта на брат му се отразява тежко на Самюъл, който до края на живота си се самообвинява за нея. Той продължава да работи като лоцман до избухването на Гражданската война през 1861 година, когато свободното движение по реката е прекратено.
След слизането от корабите Самюъл Клемънс заминава на запад заедно с брат си Орайън, който е назначен за секретар на губернатора на Невада Джеймс Ний. Пътуването е с дилижанс и трае повече от две седмици. Маршрутът минава през прериите и Скалистите планини. Това дълго и изтощително, но и безкрайно интересно пътуване осиурява материал за билета към успеха на бъдещия писател - разказът „Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас“.
Пътуването за Самюъл приключва в сребърните мини на Вирджиния Сити в Невада, но работата там не му е по вкуса и скоро постъпва в местния вестник „Териториъл Ентърпрайс“. Тук
за първи път използва псевдонима Марк Твен
с който го познава светът. На 3 февруари 1863 година той подписва с него хумористичен пътепис. Всъщност псевдонимът вече е бил използван от друг - Исая Селърс, но тази история само показва, че понякога копието може да е по-блестящо и благородно от оригинала.
Писателят твърди, че псевдонимът му идва от прекараните по Мисисипи години, където два фатома /3.65 метра/ показват, че дълбочината е достатъчна за преминаване. Два е „фамилията“ му Твен (twain), която е архаизъм за „две“. Лодкарят се провиква „марк твен“, което означава „според мярката (марк/mark) дълбочината е два фатома“.
Твен признава, че псевдонимът му не е изцяло негова идея. В „Живот по Мисисипи“ той пише:
„Капитан Исая Селърс не притежаваше големи литературни заложби, а набързо нахвърляше няколко параграфа чисто практическа информация за реката и се подписваше под тях с „Марк Твен“, след което ги предаваше на „Ню Орлиънс Пикаюн“. Тъй като бяха свързани със състоянието на реката те бяха точни и ценни; ... когато по телеграфа пристигна вестта за смъртта му, аз бях на тихоокеанското крайбрежие. Бях млад журналист и ми трябваше бойно име... затова конфискувах това на стария моряк и направих всичко по силите си, за да остане то такова, каквото бе у него - знак, символ и гарант, че под каквото и да бъде сложено, човек може да се обзаложи, че то е неопровержима истина... Как успях да го постигна, ще е нескромно да разкажа.“
Историята с псевдонима е малко спорна, за него има и други версии, но ние ще се доверим на самия му носител.
През 1864 година Твен се мести в Сан Франциско, където продължава да се занимава с журналистика.
Първият му голям успех
идва с публикуването на разказа „Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас“, излязъл в нюйоркския седмичник „Сатърди Прес“ на 18 ноември 1865 година. Има версия, че текстът е бил отпечатан заради непристигнал в срок материал на друг автор, сиреч съдбата се е погрижила за пробива на новоизгряващата литературна звезда. Раказът е толкова жив, смешен и забавен, че вестници и списания от цялата страна бързат да го препечатат. Година по-късно Твен пътува за Сандвичевите острови (днешните Хаваи) като репортер на вестник „Сакраменто Юниън“. Пътеписите му стават популярни и се превръщат в основа на първите му публични беседи.
През 1867 година местен вестник спонсорира пътуването на Марк Твен до Средиземноморието. По време на това пътешествие той пише поредица писма, които по-късно издава като „Глупаци в чужбина“, в която са
осмени и американците, и европейците с типичните им предубеждения едни към други
По време на пътуването авторът се запознава с бъдещия си шурей Чарлс Лангдън. Той показва на Твен снимка на сестра си Оливия и писателят се влюбва в нея от пръв поглед. През 1868 година двамата се срещат, година по-късно се сгодяват и през февруари 1870 година минават под венчило.
До 1871 семейството живее в Бъфало, щата Ню Йорк, където Марк Твен е съсобственик и редактор на местния вестник „Бъфало Експрес“. През 1871 година фамилията се мести в Хартфорд, където Твен създава и публикува най-известните си произведения, сред които „Приключенията на Том Сойер“, „Принцът и просякът“, „Животът по Мисисипи“, „Приключенията на Хъкълбери Фин“ и „Един янки в двора на крал Артур“.
Литературното творчество на Марк Твен е огромно и искрящо от хумор, самоирония, тънка наблюдателност и обич към живота и хората. Характерното за него е, че поставя акцент не толкова върху онова какво точно се е случило, а върху това как се е случило. Случката може и да е незначителна, но начинът му на разказване я прави завладяваща и смешна до сълзи.
За негово най-високо постижение се смята начинът, по който разказва „Хъкълбери Фин“ и езика, който използва. Американски изследователи са установили, че говорът на Хък е много близък до обикновената, простонародна южняшка реч на необразованото население. Така Марк Твен
пръв дръзва да използва езика на най-ниските обществени слоеве за създаване на литературен шедьовър
След него все повече американски писатели се стремят да пишат максимално близо до живия език. Именно това има предвид Хемингуей, когато заявява „Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена „Хъкълбери Фин“.
От творчеството си писателят печели много пари, но пропилява голяма част от богатството си в преследване на мечтите си да патентова нови изобретения. Особено скъпо - 300 000 долара, които в днешно време са над 7.5 милиона долара - му струва изобретяването на нова печатарска машина, която се превръща в пълен провал и разорява семейството на Твен.
От финансовото блато го вади отново писането, но и президентът на мощната петролна фирма „Стандарт Ойл“ Хенри Роджърс, който поема финансовите дела на приятеля си Марк и ги извежда от тъжкия минус до стабилен плюс.
През 1894 г. Твен започва световно пътешествие, на което
изнася своите беседи, за да се издължи на кредиторите си
въпреки че нямал законово задължение за това. Обикаля Нова Зеландия, Австралия, Индия и Южна Африка. През 1900 година се връща в Америка с нужните пари, но междувременно дъщеря му Сузи е починала от менингит и това го хвърля в дълбока депресия. Следващият удар е през 1904-а, когато губи съпругата си Оливия.
През 1906 година Твен започва да пише  автобиографията си, а през 1907 година стига до най-високото академично признание - Оксфордският университет му дава титлата Доктор хонорис кауза.
Две години по-късно майсторът на усмивката казва „Дойдох с Халеевата комета през 1835 година. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: „Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно“.
Предсказанието му се сбъдва - Твен умира от сърдечен удар на 21 април 1910 г. в Рединг, Кънектикът, един ден след най-голямото приближаване на кометата до Земята.
Когато научава за смъртта му, президентът Тафт казва: „Марк Твен даде радост - истинска интелектуална наслада - на милиони и творбите му ще продължават да дават такава наслада на милиони... Неговият хумор бе американски, но той бе толкова ценен и от англичаните и от хората от други страни, както от своите сънародници. Той е неразделна част от американската литература“.
Погребението се състои в презвитерианската църква Олд Брик в Ню Йорк. Твен е погребан до жена си в семейния парцел в Елмайра, Ню Йорк. Гробът му е отбелязан от единственото му живо дете Клара чрез монумент висок 3.65 метра (два фатома или „марк твен“).