Този филм стана легенда още преди да го е видял някой. "Трудно е да бъдеш бог" на починалият половин година преди премиерата му режисьор Алексей Герман е по едноименната повест на братя Аркадий и Борис Стругацки, създадена точно преди половин век - тя е написана през 1963г. и публикувана през 1964г.

Филмът, който трябва да излезе по екраните на Русия през февруари, накара Умберто Еко да напише първата си кино рецензия, завършваща с думите "Приятно пътешествие в Ада. В сравнение с Герман филмите на Куентин Тарантино са анимации от "Уолт Дисни".

За това първи да го покажат се бориха няколко фестивала, но го получи този в Рим. Там той бе прожектиран извън състезателната програма, защото такава бе волята на Герман, както и защото председател на фестивала в италианската столица е близкият му приятел Марко Мюлер.

Руски издания описват, че публиката е била в шок от видяното. "Слабите духом или просто незапознатите със стила на Герман избягаха даже от прожекцията за журналисти. Но те бяха малцинство. Останалите до финала на тричасовия филм дълго аплодираха, а после си тръгнаха с омекнали крака", писа в."Ведомости".

Критиката, която го е виждала на закрита прожекция по-рано през годината, го сравнява с легендарния "Андрей Рубльов" на Андрей Тарковски. Но и добавя, че бруталността в него е такава, че прилича на кошмари като от сън, клаустрофобични, идващи от най-страшните страхове на човека.

Альона Шумакова, селекционер на Римския кино фестивал, разказва, че Герман и Мюлер са били приятели от години и режисьорът е споделял с италианеца размислите си за изкуството, киното и филма с главно Ф. По думите й десетилетие и половина, отишли за снимките на "Трудно е да бъдеш бог", не са пропилени, въпреки скептицизма на любителите на киното и на Герман, които накрая се умориха от безкрайния и уморителен процес на създаването.

Леонид Ярмолник, играещ главната роля на дон Румата (казват, че може би е най-доброто, което е правил досега в киното) разказва, че когато започнали снимките, много им се искало да приключат за вторите президентски избори на Владимир Путин (2004).

"Струваше ни се, че е важно да го направим, за да разбере избирателят какво го очаква. Смятаха, че Герман снима филм за Путин, а Румата е Путин. За щастие, не успяхме за изборите. Да, филмът се получи мрачен. Той е за неспособността на хората да променят историята - преди 200 години не е било толкова страшно да се живее, както днес. Сякаш хората са си спретнали заговор срещу самите себе си. Нищо не се е изменило от Средновековието насам, за съжаление. Вярно е, че я има и Библията, тази енциклопедия за това какво трябва и какво в никакъв случай не бива да правим. Филмът, впрочем, е за това защо е безсмислено да преработваме нашата цивилизация, както и защо не бива да се отказваме да опитваме."

Светлана Кармалита, вдовицата на Герман и съавтор на сценария, както и Алексей Герман-младши, довършват произведението и искали премиерите да са в световни музеи на съвременното изкуство.

"В действителност, от киното в обикновеното му разбиране, е останало малко, но се появи толкова много, че към трактовките е време да се включат изкуствоведи, социолози и културолози", пише в рецензията си в."Ведомости".

Марко Мюлер, смятан за един от големите познавачи на руското кино в Западна Европа, коментира, че "Трудно е да бъдеш бог" на Герман е равносметка за времето и паметта на режисьора и връзка между абсурдността на миналото с въображаемото Средновековие на бъдещето - една епоха на разрушаване на културата, на легализиране на ксенофобията, безкрайни граждански войни, чудовищна жестокост - все неща, излизащи от лабораторията за кошмари на сталинския СССР, макар и не само там. Тези кошмари ще ни надживеят със столетия - изглежда филмът ни съобщава именно това."

Московският "Комерсант", който също подробно разказва за премиерата в Рим, говори за могъщ артистизъм на "руския Босх" и "северния Фелини" във филм, който парадоксално е вероятно единственият на Герман, разказващ за нашето време чрез история за тоталитарен свят с идеология и морал от Средновековието. "Трудно е да бъдеш бог" ни казва, че това Средновековие е в съвсем близкото ни бъдеще и може би дори вече настъпва, пише изданието, добавяйки, че във филма се улавя естетиката на гравюрите на Дюрер и платната на Брьогел, защото композицията има повече общи неща с картините и живописните платна, отколкото с екранизацията на литературно произведение.



В повестта от преди половин век на братя Стругацки един от героите на безпощадния режим казва за отрядите от сиви щурмоваци и смачкания народ: "Ние обичаме и ценим тези прости и груби момчета, нашият боен добитък. Те са ни потребни. Занапред всеки от простолюдието трябва да си свива езика, ако не иска да увисне на бесилката. (...) Езикът на простолюдието трябва да си знае мястото. Бог съвсем не му е дал език, за да плещи, а да лиже ботуша на господаря си, а на него от векове му се полага господар…"

След това в повестта идва Черният орден, за когото "сивите" са били само "подгряваща група", и започва тоталната касапница на Арканарското клане.

След прожекцията през 2008г. за тесен кръг писатели и кинаджии Любов Аркус, която лично участва в снимките, написа: "В залата ти се струваше, че Йеронимус Босх е имал съвременник, и той е имал лента и камера. И на тази камера е снимал всичко така, както си е било. А хората, които е снимал, не са знаели що за чудо е това и не му обръщали внимание. А после, вероятно когато операторът е вървял по същия този път с Румата и арканарците, е изтърсил кутиите с филма и те са лежали там много векове, а сега са намерени при някакви археологически разкопки и ето - ние гледаме."

"Трудно е да бъдеш бог, но и трудно е да бъдеш зрител - в случая, на този лют филм на Герман", написа в рецензията си Умберто Еко. "Филмът е именно за нас, за това какво може да се случи, или дори се случва, макар и в по-малка степен."

Премиерата в Русия е насрочена за 13 февруари 2014г., точно три месеца след прожекцията в Рим.