Бившият президент на Република България /2002 - 2012 г./ Георги Първанов беше в Русе в неделя за участие в инициирания от него дискусионен форум „Наука и висше образование 2020“. Посещението бе част от обиколката му в различни градове на страната, където обсъжда с местните общности важни теми от развитието на страната. Георги Първанов бе любезен да отговори на въпросите на „Утро“.

- Г-н Първанов, вие правите поредица от дискусионни форуми по различни актуални въпроси на страната. Според вас България има ли изобщо силна страна и кое трябва да е национален приоритет?
- Всичко наистина е като един омагьосан кръг, защото изходът от икономическата криза зависи от това дали имаме стабилна държава, дали имаме работещи институции. Не бива да бъдем прекалени нихилисти. Да, ние сме критични, така трябва да бъде, но в енергетиката, образованието и държавността - тези три теми, на които акцентираме в тези форуми и които смятаме за приоритетни - стоим не зле. Всяка оценка е въпрос на сравнение. Вижте в енергетиката ни как е - все още сме лидер на Балканите и искаме да запазим това място. Така е и в науката, в която имаме добро ниво в сравнение с предишни години, но искаме да е още по-добро. Сега се чуват гласове за промени в Конституцията. Добре, нека дебатираме, но трябва да започнем от оценката, че тази Конституция ни преведе през труден преход. Каквито и кризи да имаше от политически характер, те в крайна сметка бяха решени чрез и в рамките на тази Конституция. Нека не драматизираме ситуацията, която и без това е драматична заради състоянието на партиите. Те, за съжаление, ерозират идейно, организационно стоят зле, приватизираха се от тесни кръгове, а това влияе върху формирането на тяхната политика.
- Какъв е изходът от това положение?
- В създаването на ново качество на партиите, което означава не само нови партии, а и старите да се реформират от основа.
- Вие имате предвид и БСП вероятно.
- Ще ви дам един пример - от две години близо, откакто не съм президент, предлагам реформи в БСП. Една от тях е пряк избор на председател, което си е пряка вътрешнопартийна демокрация. Това не се приема, а вижте какво става в Германската социалдемократическа партия. В момента тръгват на коалиция с християндемократите с огромно коалиционно споразумение, което обаче се предлага за вътрешнопартийно допитване. На нас какво ни пречи да го правим това? Тогава няма да има отказ от поети предизборни ангажименти. Обещал си плосък данък, ако не може да стане, питаш хората дали ще оценят позитивно този отказ. Ако не става така, просто трябва да се откажеш от политиката.
- Защо според вас на форума за образованието в Русе не дойдоха областният управител и кметът например?
- Големият проблем е, че хората, които са натоварени с власт и правомощия, не проявяват интерес към такива експертни форуми, които раждат идеи. Това не е само тук, в Русе. Аз мисля, че за съжаление на хората във властта не им трябват много идеи. Те са фокусирани върху решаването на конкретни техни си въпроси.
- ... и след мен потоп?
- Някои мислят точно така, макар да не мога да подведа всички под един знаменател. Тук се проведе силна дискусия и много честно се представиха проблемите на всички нива на образованието. Направиха се конкретни предложения за промени във висшето образование, които биха довели до оздравяване на системата.
- А кой очаквате да ви чуе?
- На мен ми предстои разговор с министъра на образованието проф.Анелия Клисарова и на нея ще предоставя нашите идеи. Ще направя същото и в парламентарната комисия по образование и наука. За нас обаче е важно публично да се разговаря, да има дискусия в обществото. Не е въпросът в това да се върви по административния път. Дошло е време да се върви към формите на реалните публични дебати. Това, което става сега в България, не са дебати, а махленски препирни.
- Каква според вас може да бъде идеята или целта, коята да обедини нацията?
- Чувам от известно време от устата на един лидер, на когото няма да спомена името, „моята кауза е да отстраня /другата партия и нейния лидер/ от властта“. Това е много неамбициозно, за да не кажа смешно, като знаем какви каузи са имали българите преди 100 години. За нас сега е трудно да се намери измерима и с видими параметри кауза като свободата например, но можем да си поставим за цел в следващите 10-15 години да стигнем средното европейско ниво в икономически и социален план.
- Как бихте убедили младите хора да останат в България - да учат и работят, след като чухте всички слабости на висшето образование?
- Моите деца останаха да учат в България и сега живеят тук. Не съм ги убеждавал. Те останаха, не защото баща им е на висока държавна позиция. Вероятно този избор е въпрос и на семейна среда и на възпитание. Най-доброто за децата ни е комплексно.
На форума стана дума за младите лекари, които в мига, в който си вземат дипломите, тръгват към Германия като алтернатива на 500-те лева, които им предлагат като заплата тук. Има и още нещо - там имат перспектива за развитие, а тук не. Ако има управление с характер, то ще се реши да реформира здравната система, включително и да я преструктурира. А не в стремежа си да запазим влиянието си и в най-малката община, да запазим общински болници, които гълтат много пари, но осигуряват ниско качество на здравеопазването. В крайна сметка там няма и никаква перспектива за лекарите. Оттам могат да се заделят средства за стимулиране на младите специалисти. Това обаче може да стане само при силна парламентарна подкрепа. За това са големите коалиции. Когато имаш 160 гласа, както беше по времето на Тройната коалиция, можеш да се хванеш и да направиш и непопулярни неща. Когато си на 120 гласа и зависиш от един пръст, знаете на кого, само ще стоиш и ще мислиш откъде да вземеш кредит и да запълниш дупките, като мотивираш някои от социално слабите слоеве до следващите избори.
- Кога ще са следващите избори?
- През май имаме избор на европейски парламент. Аз не мога да залагам кога ще са изборите за българския парламент и смятам, че само един човек в държавата знае точно. Това е същият, който държи „златната акция“. Ако той реши, ще се върви на извънредни предсрочни избори, което е нелогично.
- Не е ли лудост страната да зависи от нечий пръст в парламента?
- Аз също смятам така и бях първият, който се противопостави на тази формация и нейните идеи. Получих много удари, а други ми се радваха. Просто не е редно държавата да зависи от един човек, който пък не знаем от кого зависи.