През месеца бяхме свидетели на втория пик на протеста и началото на нов отлив. Това каза Проф. Петър-Емил Митев.

Институтът за социални дейности и структури "Иван Хаджийски" проведе дискусия на ситуацията у нас през ноември. По време на дискусията бе потърсен глобалният контекст на събитията у нас.

Проф. Митев видя успехи на руската дипломация, защото тя настоявала за невоенно решение – да не се нанасят военни удари на Сирия и за мирно решение с Иран. Той припомни и че в България през този месец американският посланик Джеймс Пардю дойде в окупирания СУ, а по-късно било пояснено, че е дошъл като частно лице. Разбира се, че е дошъл като частно лице, но не може да остави ранга си на посланик, каза проф. Митев и посочи, че от самото му появяване там е било знак, че се подкрепят протестите и това е дало възможност да се тълкуват самите протести като опит за поредна цветна революция. По-късно видяхме крачка на кабинета към САЩ с посещението на Стойнев и неочакваното решение за изграждане на 7-ми блок, коментира социологът.

Според професора през месеца сме станали свидетели на втория пик на протеста и началото на нов отлив. От гледна точка на конюнктурата месецът завърши в полза на правителството. За това говоря – окупацията не получи необходимата подкрепа и студентите се изтеглиха, двата големи митинга показаха, че реални хора стоят зад социологическите цифри, каза той. Според него митингът в София показал и че българският етнически модел продължава да работи. Показал вътрешна връзка между партиите, които подкрепят кабинета. Митингът на КНСБ, проф. Митев определи като различен и противоположен митинг, защото той по същество и съдържание се различавал с искане правителството да работи и да свърши определени неща. КСНС отчете, че е достигната граница, и че ако натискът продължава, това би застрашило цялото равновесие на страната и демократичната практика на решаването на обществените въпроси, каза професорът.

Според него предстои да видим тежка междунационалистическа борба и в нея Сидеров има един коз – може да събори кабинета. Този коз е много вероятно Сидеров да го използва, каза проф. Митев и посочи, че се очертава перспектива на решаването на проблема, а не нова вълна на миграция. Затова и той продължава да смята, че по-вероятната перспектива е да се изчакат европейските избори. Според него сега ГЕРБ ще плаща цената за управлението на Дянков, за което бе характерно с антисоциална политика.

Кънчо Стойчев говори за незрялостта на нашата държава, съдейки от външния фактор бежанската криза, която принуди българските политици да седнат и да си говорят и климатичните условия, които също влияят и това показва незрялостта на нашата държавност. На път е да рухне един мит – в момента, в който някой каже "къш" на комунистите, те стават и си отиват, каза той. Те станаха и казаха "къш", но сега никой не си отива. Сега не само, че не си отиват, но имат и намерение да останат по-дълго, посочи социологът и каза, че трябва да се отговори на въпроса защо. За да се разбере това, трябва да се погледне политическата и морална реалия, посочи Стойчев.

Според него обаче независимо, че българската държава е на отвратително ниска степен на развитие, българският народ не е. Той е много по-зрял от своята държава, каза той. Кънчо Стойчев посочи, че Бойко Борисов си отиде не по морални съображения, а по политически. Защо искаме сега да се случи нещо различно. Ако аз стана и кажа "вън правителството, защото то не е морално"?. Е добре, ще си отиде и на следващия ден ще дойдат какви – морални същества? Е този номер няма да мине, защото българският народ е зрял", каза социологът.

Той посочи, че протести при Борисов нямало, защото целият държавен апарат беше потиснат до последно. И тези протести, които наблюдаваме в момента, са най-доброто, което може да се случи – това е глътката въздух. Но и следващата стъпка на нормализация е да има нормални протести. Протестът да има конкретна цел, постижима цел, препоръча той и прогнозира, че ако не се случи нещо катастрофично, най-вероятните избори за парламент ще са следващата есен.

Андрей Райчев посочи, че трябва да се отговори на въпроса, защото 8-месечните протести се провалиха. Той подчерта, че протестът като граждански въобще не се провали. Протестът е провал само от гледна точка на политическите му цели, не на гражданските му цели. На граждански протест не се вика червени боклуци, това се вика на политически протест, аргументира се Райчев.

Борис Попиванов посочи, че най-вероятно парламентарни избори преди май няма да има. Според него като че ли се утвърдила една до голяма степен патова ситуация и сега като че ли всяко действие среща противодействие, на окупацията контра, на патрулите контра. КСНС стана показател, че враждуващите лагери в България не могат да извлекат повече от ситуацията, каза той и посочи, че през ноември се постигна това, че се възстанови ролята на партиите в българския политически процес. Двата партийни митинга създадоха фон, на който другите изглеждат синдикални, а ГЕРБ разбраха, че антиправителственият протест не работи в тяхна полза за втори път. Според Попиванов през ноември партиите в НС като че ли изглеждат печеливши от ситуацията, за разлика от Реформаторския блок, например. Той говори и за евентуална умора и даде за пример случая Христо Бисеров, за който не се говори.

Димитър Ганев говори за бежанците и посочи, че ставаме свидетели на надигаща се националистическа вълна. Според него бежанската вълна е и шанс пред правителство, ако успее да я овладее. Тази вълна може да се окаже шанс пред Атака, да се вдигне на онези нива, които ни бяха познати февруари-март.

Първан Симеонов припомни и скандалите Бисеров и свързаните със самия Борисов, оттеглянето на Бойко Найденов, обвинение срещу Цветанов – всичко това не просто се е превръща в част от пейзажа, но и се превръща в рутина, смята той. Ноември се опита да бъде юли, защото имаше нови форми на протест. Макар протестите да изглеждат затихващи, протестния потенциал остава висок, каза Симеонов. Според него нямаме основания да смятаме, че до края на годината ще има нови големи партийни митинги. Според него през ноември наблюдаваме повишена обществена тревожност спрямо политическия елит въобще. Като че ли битката на двата лагера горе увеличава дистанцията общество – елит, коментира Симеонов.