Сава Савов, който винаги е гледал да стои встрани от камерите, този месец се набута в челото на новините. Без да иска и дори без да знае, защото докато тук се хвърляше боб ще го бъде ли, или не на шефския пост във ВиК-Русе, той беше в Америка. Такава рокада би била, меко казано, нелогична, затова никой не се изненада, че и депутатите от БСП като един го защитиха, а неочаквано рамо му дадоха и от ГЕРБ - заради доказания професионализъм. И в крайна сметка Савов оцеля и този път. Защото преди 4 години, когато ГЕРБ взеха властта, ситуацията беше същата.
Любопитно е обаче как стана така и кой е човекът, който постигна немислимото - да събере ГЕРБ и БСП зад гърба си.
Един успял човек на 58
58-годишният Сава Савов „работи началник“ на ВиК от 2006 година. Вкъщи е горд баща на син и дъщеря и дядо на две прекрасни внучки. Кара служебна тойота, а декларацията му пред Сметната палата сочи завидно благополучие. В града го познават вероятно и кучетата, а властниците го зачитат, защото винаги знае какво казва и какво трябва да се направи в някоя екстремна ситуация. Самият той си казва: „Аз съм един успял човек“.
Само че Савата има ръце на работник. Вечно омазани в машинно масло, с очукани нокти и смачкани пръсти: „Ами аз съм си такъв, цял живот работя с машини, няма как да е другояче. Това съм учил, инженер съм, това мога, това правя. И имам едно-единствено хоби - да си правя ремонтите сам. Това лято с брат ми като се хванахме, сами сме спретнали целия втори етаж на дядовата ни къща, стана като чисто нова - баня си построихме, покрива поправихме, стените изпънахме, боядисахме. Имаме и над 50 дървета с плод в двора, нямам нужда и грозде да си купувам - вино и ракия мога да си правя сам. И си плащам като поп на казана“, смее се Савов.
Всъщност „дядовата къща“ е на 135 години и се намира в чудно красива местност между Златарица и Елена. Това е тайното място, на което Савов се крие всяка събота и неделя. А когато може да вземе и внучките, купонът става пълен.
Родом е от Еленския балкан
Савов е родом оттам, от Дебели рът. Като пораснал и трябвало да ходи на училище, се преместили в Горна Оряховица. Там е завършил Механотехникум, а после дошъл да доучва висше в Русе - във ВИММЕСС, както се казваше тогава сегашният университет.
После поотраканото инженерче вече с диплома в джоба отива да работи в научнопроизводствен комбинат в Плевен, който се числял към социалистическата военна промишленост. Произвеждали уреди за армията. Почва от най-ниското стъпало и за 6 години се издига до заместник-шеф на завод.
Тогава е едва на 26 години и вече ръководи производство. Но всъщност в Плевен го държи не кариерата, е една млада студентка, бъдеща детска лекарка. И бъдеща госпожа Савова, както се оказва. Там се запознали, докато тя учела в Медицинския, а после заедно дошли да покоряват Русе. 
Тук и двамата започват от нулата. Савов започва да работи в „Дунарит“, като през свободното си време поправя двигатели на коли. Но не се задържал дълго - обявили конкурс във ВИММЕСС за преподавател по технология на машините, той се явил, спечелил и започнал да учи студентите. В един момент му предложили работа във ВиК и той приел, без да знае какво ще му се случи. А после всичко останало отива на заден план, работата така го поглъща, че се наложило да отлага явяването си за научна титла две петилетки. Затова успя да се закичи с „доктор“ едва преди две години.
24 часа 7 дни в седмицата на работа
През 2006 година му предлагат да стане началник и той приема. Не му е лесно, защото седна в стола на дългогодишния началник на ВиК Димо Костов, който се беше превърнал в нещо като символ на фирмата - нямаше как да се каже ВиК-Русе, без след това да се спомене и Димо Костов. Но пък сега май се случва същото със Савов.
„Благодарен съм, че ми гласуваха такова доверие. Но и тогава, и сега съм готов да се явя на конкурс и да представя визията си за развитието на фирмата. Всеки си мисли, че като стане началник, и после край - само ще си върти синджирчето и ще ходи по забави. А не е така. Държиш в ръцете си съдбата на 540 човека, които си вадят хляба в тази фирма. Това не е шега, не можеш да си правиш експерименти. Затова и вкъщи знаят, че съм по 24 часа на работа. А в събота и в неделя, ако съм на Дебели рът, всяка сутрин в 9.30 часа се чувам с дежурните диспечери, за да питам какво става. И понеже в селото няма обхват, тичам до един баир наблизо, за да хвана. Не мога иначе, нося отговорностт, нали затова съм управител“, казва Савов.
Вкъщи най-големият му опонент е дъщерята Силвия
„Успял съм, не мога да си кривя душата. Имам всичко, което ми е нужно. С това, което съм направил, с доходите, които имам, ако за толкова години нищо не съм спастрил зад гърба си - значи нещо не е било наред, значи съм бил пройдоха. А аз съм разумен човек, винаги съм бил такъв. Само че всичко си има цена - ако щете вярвайте, но аз от 20 години не съм ходил на почивка. Ако отида някъде в командировка, или с отбора на фирмата на спартакиада - това ми е почивката. Единственото, което си позволявам, е да отида до Дебели рът в събота и неделя. Там ми е най-хубаво, особено ако сме заедно с децата“, признава Савов.
Той сам определя като най-ценното в живота си фамилията: „Имам добро семейство, всички са живи и здрави и имат работа - а това не е малко в днешно време. Гордея се, че успях да ги възпитам и изуча. И станаха самостоятелни и разумни хора“, казва ВиК-шефът.
Семейството на Савов е всъщност темата, която той най-издалеч заобикаля. Самият той не обича нито светските събития, нито светлината на прожекторите, а когато трябва да застане до някой големец за снимка, обикновено все гледа да се скрие най-отзад.
Синът на Савов - Емил, работи в полицейските структури. А дъщерята Силвия, която доскоро беше пиар на областта, сега работи в частна фирма. И тя, като батко си, вече се кани да свие свое гнездо, така че и тази радост предстои в семейството, макар и все още никой да не казва кога.
Най-интересното обаче е, че Силвия е симпатизант на ГЕРБ. А Савата - заклет член на БСП. И когато се стигне до спорове на политическа тема, в къщата става твърде интересно. „А, не се караме, но доста говорим. Спорим, с аргументи, с доводи. Но наистина интересно ни се получава“, смее се Савов.
Партийните пристрастия - до вратата на шефа
Савов не крие, че винаги е бил с леви убеждения, от 32 години е член на партията и е категоричен, че няма сила, която да го накара да се отметне от идеите си. „Честно казано, нямам обяснение как от ГЕРБ ме преглътнаха и ме оставиха на поста. Никога не съм крил, че съм член на БСП. Но пък в крайна сметка се получи точно това, което винаги съм искал, а то е да ме оценяват не по партийното членство, а според работата ми. В крайна сметка ВиК-Русе е едно от най-добре работещите в страната. Вероятно това ме е спасило“, смее се Савов.
Той се определя като диалогичен тип - намира общ език с всякакви хора, а политическите пристрастия изобщо не го интересуват: „Никога не съм си позволил да преценявам нито служителите, нито хората, с които общувам, според политическите им пристрастия. Това е глупав подход, гледам дали човекът може да върши работа, или не“, отсича Савов. И му е мъчно да гледа настръхналите един срещу друг българи, по-разделени и по-непримирими от всякога: „Това, което сега се случва, няма да ни доведе до нищо добро. Така не се гради, така се разрушава. Този реваншизъм, омраза и настървение са пагубни за държавата, защото каквото и да се случи, ние трябва да продължим да живеем заедно и в бъдеще. Но сякаш всички са забравили за това“, казва Савов. Но бързо слага край на философските размисли, защото телефонът вече звъни и отвън го чака поредната комисия след поредната проверка. Все пак шефът на ВиК е 24 часа на работа...