В продължение на 20 години той е общински съветник във Ветово. Също толкова години работи като преподавател в училището в Глоджево, като почти през цялото време заема и поста на помощник-директор. Доста по-кратка, но със сигурност емблематична е авантюрата му в Областна администрация, заради която все още носи етикета заместник областен управител по времето на Тройната коалиция и Мария Димова. От съвсем скоро Баки Солак се изявява в ново поприще. Той загърби учебните часове и книгите и вече управлява русенското Бюро по труда.
Крилото на „Лудогорец“ изиграва последния си мач като зам.областен управител
Една от големите страсти на Солак е футболът, затова и почти през целия си живот е намирал време да рита. И то не в квартални мачлета, а в професионални отбори. Сериозните си тренировки Баки започва като ученик в Разград в тогава неизвестния „Лудогорец“. Тинейджърът успява да съчетава уроците в Механотехникума със спорта и тренира с юношите в младша и старша възраст. Първоначално играе крило, а след това става халф. Баки не изоставя футбола и в казармата, още повече че служи в спортна рота. Въпреки различните пътища, по които животът го тласка, в него винаги място намира спортът. Солак играе в селските футболни групи, а последният си мач изиграва като заместник областен управител с отбора на Глоджево. Заел вече отговорния ръководен пост и чукнал 40 години, той решава да прекрати футболната си кариера.
Осем години по-късно страстта към мачовете не е угаснала, но Солак не намира време да спортува. Заклетият цесекар подкрепя футболистите само пред телевизионния екран и празнува победите на любимите си „Барселона“ и „Ливърпул“. Е, не крие и симпатиите си към „Лудогорец“, откъдето тръгва.
Освен с футболна кариера, ученическият живот на Баки в Разград е свързан и със задължителните купони. Последните седмици на четвърти курс в Механотехникума застрашават абитуриентския бал на тинейджъра заради обиск на ученическата квартира. Полицаите намират в апартамента на Баки и тримата му съквартиранти ръчно направени оръжия, типични за източните бойни изкуства. Това кара органите на реда да заподозрат момчетата, че са побойници от някоя банда.
Баки и приятелите му са обискирани и привикани на разпит в районното
Полицейските действия са провокирани от измайсторените нунчаку, които органите на реда им отнели. Абитуриентите били на крачка от наказание и пропускане на бала. Спасява ги класният им ръководител и младежите отърват остригването нула номер и успяват да отидат на бала си. А причина за провинението им всъщност е влечението към супер актуалните по онова време филми с нинджи и карате боеве. Въпреки кратката „криминална“ проява, Солак пази изключително приятни спомени от обучението си в Разград. Там той завършва като машинен техник. „Механотехникумът беше едно от елитните училища, което по-късно загуби авторитета си. Като ученици ние работехме след часовете и изкарвахме по 50-60 лева на месец, което беше добра сума“, разказва Солак.
2 години 2 месеца и 22 дни в казармата и първата нотка на дискриминация
След като завършва техникума, младият Баки веднага влиза в казармата. Заради разпределението в Строителни войски той за първи път усеща дискриминационното отношение на държавата към него. Неговите съученици, с които дотогава са непрекъснато заедно и учат с еднакви темпове, служат в други поделения. А представители на малцинствата като него са пратени трудоваци. Обидата от това обаче не засенчва хубавите моменти в казармата. „Бях шофьор на камион и разнасяхме тежки машини из цялата страна. Част от службата ми мина по пътищата на България. Така хем опознах страната, хем седмици наред ме нямаше в поделението“, връща лентата назад Солак.
Любовта го завежда в Силистра и техникът става педагог
Първото работно място на синеокия Баки е „Каолин“. Там в продължение на една година работи в базата за развитие и внедряване на нови машини и съоръжения. Малко по-късно обаче полита на крилете на любовта, които го отвеждат в Силистра. Там вече е бъдещата му съпруга Емел, която е започнала обучението си в Полувисшия педагогически институт. Тя е с година по-малка от него и двамата са неразделни от седми клас. Баки също се записва в института и започва да учи български, руски и физкултура. Вдигат сватба през 1988 година. Емел е на прага на дипломирането си, когато „голямата екскурзия“ ги изненадва.
Изгонен от България и негостоприемно посрещнат в Турция с бременна жена
Стресът от принудителното изселване, паричните притеснения, и то с бременна жена до него, бележат шестте месеца, които Баки и семейството му прекарват в Турция.
„Изживял съм на гърба си актуалния в момента бежански проблем. Някак щяхме да приемем смяната на имената, но най-тежко и престъпно беше заличаването на имената от гробовете на починалите. Това не може да се преглътне и ме отврати“, споделя Солак. Въпреки обидата покрай т.нар. „възродителен процес“, Баки и семейството му не са и помисляли да останат в Турция. Те били разпределени в град Кайсери, където местните хора не били никак гостоприемни към тях. Краят на престоя там Баки и до днес свързва с раждането на сина си Тансел. Бебето се появява на бял свят в Кубрат благодарение на това, че съпругата му Емел е напуснала Турция няколко дена преди него.
Животът на семейството отново влиза в релси и Баки продължава образованието си в Шуменския университет. Тогава се учредява и Движението за права и свободи, а от самото му начало Солак е негов член.
„ДПС възникна като правозащитна организация покрай засегнатите от „голямата екскурзия“, разказва Солак. Междувременно той се дипломира и си търси работа като учител по български и руски. С изненада обаче получава предложение да преподава френски в село Равно. Така след пет години обучение в Силистра и Шумен той е на път да запише курсове за друга специалност, за да си намери работа. По щастлива случайност в първите дни на учебната 1991/1992 година го канят да преподава в училището в Глоджево и това го избавя от нова серия уроци. Оттогава Солак е общински съветник във Ветово. Три години по-късно не само учи децата на български език и литература, но става и помощник-директор на основното училище в Глоджево, чийто възпитаник е всъщност.
И до днес Солак се чуди дали влизането в голямата политика не е било грешка
2005-а се оказва година за сериозни решения в политическата кариера на Баки. Той завършва още едно висше образование - този път публична администрация във Велико Търново. Тогава е заместник-кмет на Ветово, смята, че може да е много полезен за развитието на общината и се чувства в свои води. Това обаче трае по-малко от месец, тъй като получава предложение да стане заместник областен управител на Русе.
„Не исках да приемам, не се чувствах дорасъл за, така да се каже, голямата политика и се наложи доста да ме увещават, докато се съглася“, разказва Солак. И до днес се чуди дали решението му не е било грешка. Споделя, че длъжността звучи много гръмко, но правомощията му като представител на държавната власт на областно ниво са доста ограничени. Сигурен е в едно - че ако получи отново такава покана, категорично ще я отхвърли. Горчилка от участието му в ръководството на областта оставят и немалкото скандали, в които бе замесено името на областния управител Мария Димова.
„Тогава целият екип беше въвлечен и обвиняван. Дори имаше период, в който се замислих дали да не се оттегля от политиката“, споделя Солак. Не го прави, защото, както сам казва, влезеш ли в политиката веднъж, излизането след това е много трудно. А и не прави драми, тъй като знае, че политическите върхове са временни и всичко си има край.
Най-добрият учител е личният пример
Солак признава, че възпитава строго децата си. По-мекушав е обаче към четвъртокласника Берк. Вкъщи той избягва да носи проблемите от работния ден или в партията, още повече, че на съпругата Емел политическите дела не са никак интересни. Целият живот на госпожа Солак преминава в класните стаи. Сега е учител в Гимназията по машиностроене, където учи децата на математика и физика. Преди това кариерата и на Баки, и на Емел преминала в училището в Глоджево, откъдето той си е направил категоричен извод: двама учители в едно семейство не е добре за децата, особено когато работят заедно в едно училище. Баки признава, че половинката му е по-строга от него в преподавателската дейност. Но пък в едно е убеден - че самият той е учител по призвание. Заради новия пост на директор на Бюрото по труда напуска помощникдиректорското място в Глоджевското училище, но пък има уверението, че винаги е добре дошъл отново.
Помниш ли един ден, като се беше ядосал? Преди 5-6 години някъде...
Баки Солак е пълното олицетворение на търпение и спокойствие. Признава, че не може да се сърди дълго и преодолява най-изнервените ситуации за по-малко от ден. Няма как това да остане незабелязано от неговото обкръжение. А търпението му дори е повод за крилати фрази сред колегите му в училището в Глоджево, които му обяснявали „Помниш ли един ден, като се беше ядосал... Преди 5-6 години някъде“. Така че веднъж на петилетката и това може да се случи, разказва шеговито Солак. Със същото чувство за хумор споделя, че не харесва модерния Паулу Куелю и е заклет фен на всичко руско. Слуша с голяма наслада Висоцки и цени творчеството на Толстой, Достоевски и Чехов. А поезията на Пушкин, и то в оригинал на руски, издига на пиедестал. С интерес гледа старите военни филми, а класика за него е „Бялото слънце над пустинята“. Любовта към Русия още не го е отвеждала към братската страна. Баки обаче мечтае да посети Албания и Косово заради загадъчността на тези близки, но не съвсем познати места.