В Галерия 15 в едно от известните артистични местенца в румънската столица, в момента привлича вниманието изложба на един млад русенец. Младежът се казва Пантелеймон Арнаудов, а в известния букурещки „Хан с липите“ е подредена първата му самостоятелна изложба, която го представя като автор на художествено стъкло. Откриването на експозицията е събрала в първите дни на юли едно доста оживено артистично общество - известни румънски художници, преподаватели в Националния университет по изкуствата в Букурещ, състуденти и приятели на русенеца. Сред тях е бил и Дан Попович - един от признатите за най-добри съвременни майстори на стъкло не само в Румъния, но и в Европа, който е и един от преподавателите на русенеца в Букурещ.
Притеснение, нерви - абе, абсолютен хаос
Така описва Пантелеймон Арнаудов какво е било състоянието му непосредствено преди откриването на първата му самостоятелна изява пред публика, и то не каква да е, а колкото пристрастна и приятелска, толкова и професионална и критична. След „церемониалностите“ напрежението спадна и остана удовлетворението, че успях да я направя, казва младежът, който, макар и сдържан в думите си, трудно скрива удоволствието от факта, че за неговите работи е говорил друг известен капацитет в сферата на това изкуство - Кристиян Велеску, преподавател по история на изкуството.
Пътят на Пантелеймон Арнаудов, отвел младия художник до „Хана със липите“, започва от Русе, когато неговата майка му казва: „Обичаш да рисуваш. Опитай тогава да го правиш сериозно!“. И момчето тръгва на уроци в ателието на известната русенска керамичка Мая Кубратова. За семейството му това е нещо ново - майката е рентгенов лаборант, бащата - пилот, който работи за чуждестранна компания, по-големият му брат също е далече от територията на изобразителното изкуство. Все пак в рода има родственик, който се занимава с живопис, но не той е определил избора на Пантелеймон. Така младежът
изоставя детската си мечта да стане пилот като баща си
„Още повече, че рисуването ми се отдаваше повече, отколкото математиката, физиката и химията“, признава русенецът и постъпва в Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“ в Русе, в специалност „Скулптура“.
През първата година в гимназията негов учител е именитият русенски скулптор Георги Радулов. След това му преподават Нина Иванова, Иван Иванов-Йоаний. Признава, че много дължи на Мая Кубратова - и за подготовката си, и за откриването на радостта от работата с пещта. А специално за кандидатстването ми в Букурещкия университет по изкуствата много дължа на Златка Стойкова, обяснява Пантелеймон.
След като си получил дипломата за средно образование, кандидатствал и във Великотърновския университет, и в Букурещ. Предпочитах да следвам в Румъния - там връзките с Европа и европейското изкуство са по-силни, изкушаваше ме възможността да науча още един чужд език, а освен това да не забравяме, че Букурещ е значително по-близо до Русе, отколкото е Велико Търново, напълно сериозно обяснява младият художник. Бил е вече приет в университета в старата столица, но все се надявал да получи добри новини от Румъния. Това станало почти в последния възможен момент - багажът му за Търново вече бил събран и подготвен за тръгване. Тогава
звънна телефонът и разбрах, че съм приет и в Букурещ
казва Пантелеймон. Без никакво колебание той грабва сака и просто сменя посоката.
Както всички чуждестранни студенти, първо една година учи само румънски език, а след това вече започва същинското студентство в Националния университет по изкуствата. Там русенецът отново избира специалността „Керамика, стъкло, метал“, като специализацията му е по стъкло, а сега, след като вече е приключил с бакалавърската степен, магистратурата му е с акцент върху метала. Стъкло и метал - това е комбинация, която за известно време сякаш беше останала някъде в по-задните редици на авторските проекти, но напоследък отново става актуална, казва Пантелеймон Арнаудов. Когато работиш с два материала, те ти дават възможност по-лесно да предадеш идеята си, изразните средства ти дават повече свобода, вариантите за изказ са повече, обяснява той.
Работата със стъкло не е никак лесна, както впрочем и с метал, и с керамика - инструменти, пещ, ред други условности съпътстват процеса на творчество, без които е немислимо да изваеш идеята си и да й вдъхнеш живот. Защо Пантелеймон избира тъкмо това, трудното? „Стъклото ме привлича, може би като материал, който за мен беше по-малко познат, а и не само за мен, но и за повечето хора. То е нещо удивително, примамливо и тайнствено, носи много енергия.
В стъклото винаги е скрита някаква тайна
А като видиш огъня, няма как да не се заредиш и ти самият. Когато видях пещите и огъня, ми се прииска да можеше стъклото да остава със същите цветове, които преливат на 500 градуса температура - ярки, живи, хем прозрачни, хем наситени, но във всички случаи опасни и приковаващи погледа... След като изстине, някаква част от този удивителен блясък се губи, но пак остава усещането за магията, която го ражда“, казва младият русенец.
В Галерия 15 в Букурещ посетителите се впечатляват от неговите серии стъкло, направени с различни техники - духано стъкло, „счупени“ вази и чаши, изработени така, че да създават илюзията за енигматичност, но все без остро режещи ръбове. Авторът е подредил също и инструменти от ателието, без които е невъзможно сътворяването на крехката красота. Но най-впечатляващият акцент в експозицията е пещта, в която са направени всички изложени експонати, както и потата, в която се топи стъклото.
Сам си градих пещта на ръка, сам си оформях плочите, от които е направена, разказва Пантелеймон. Материалите за това той е осигурил благодарение на подкрепата от румънския клон на организацията Time Maps „Картите на времето“, която проследява развитието на занаятите в античността. И всъщност,
цялата експозиция е оформена покрай пещта
която е естествен и логичен център като неотменим елемент на това изкуство.
Дали и русенци биха могли да видят тази изложба? Иска ми се, разбира се, отговаря Пантелеймон Арнаудов. И обещава да помисли кога и как това би станало възможно. Засега е съсредоточен върху най-близките си планове - през лятото ще работи отново по проект на Time Maps, изследване „на терен“, изграждане на пещи за изпичане на стъкло и керамика по древни модели, след това предстои последната година на магистратурата. Не прави далечни разчети - кога, къде и какво точно ще прави след като стане магистър. Признава, че му се иска да се върне в България - канили са го в София и за магистратурата, и за докторантура, един млад автор, който се занимава със стъкло, би бил много ценен у нас. В същото време младият художник си дава сметка и за атмосферата в Букурещ, за хората, които се чувстват доста по-свободни, по-креативни, по-отворени за различното...
Как ще се развият нещата Пантелеймон Арнаудов тепърва предстои да види и да взема решения - най-добрите за него и за изкуството, на което се е посветил.