Задълбочен мислител, проникновен философ, отдаден хуманист, блестящ теолог и изумителен филолог. Една от най-космополитните личности в световната история, той отказва да бъде определян по националност. Смята за свой роден език латинския. Това е човекът, от чиято кончина светът отбелязва днес 478 години. Това е една от най-вдъхновяващите ренесансови личности - Еразъм Ротердамски.
Еразъм Ротердамски, дошъл на белия свят като Дезидерий Еразъм, е незаконен син на католическия свещеник Роджър Джерард. Роден е на 28 октомври 1466 (или 1469) година в Ротердам или Гуда, Холандия. За майка му Маргарет Роджериус, дъщеря на лекар, се знае малко.
Получава най-доброто за времето си образование
в редица монашески и полумонашески училища, сред които и това в Девентер, където учи латински и реторика. На 13-годишна възраст остава без родители. Известно е, че Еразъм е имал един по-голям брат, Питър, който по-късно става монах.
През 1492 година бедността принуждава 26-годишния Еразъм да се установи в манастира, където е ръкоположен за католически свещеник, макар че не е съгласен с всички принципи на монашеството.
Младият черноризец проявява голям интерес към хуманитарните науки и през целия си живот остава „светски свещеник“. Три години по-късно със съгласието на епископа получава стипендия, която му позволява да отиде да учи в университета в Париж (1495-1499). Там става близък приятел на италианския хуманист Публио Фаусто Андрелини, поет и „професор на човечеството“.
Главните центрове на дейността на Еразъм са Париж, Лувен, Англия и Базел, но той никога не е бил свързан за дълго с никое от изброените
През лятото на 1499 година Eразъм Ротердамски напуска Париж и отива в Англия, където става учител на младия Уилям Блаунт. В Лондон се запознава с принц Хенри и се установява в Оксфорд. Там се среща с богослова Джон Колет и слуша с голям интерес неговите тези за Посланията на апостол Павел. Твърди се, че Колет е оказал решаващо влияние върху Еразъм. Половин година по-късно той се връща в Париж. Но британските митничари конфискуват всичките пари, с които разполагал.
Докато изучава денонощно гръцки в продължение на три години, живее в постоянна немотия. Въпреки това
предпочита да живее като независим учен и да избегне всякакви формални връзки и въздействия
които биха могли да възпрепятстват свободата на неговия интелект и литературното му изразяване. През целия си живот е получавал многобройни покани и предложения за добре платени позиции в академичния свят, но винаги е предпочитал независимата литературна дейност.
През периода 1506-1509 година „четящият холандец“ е в Италия. Дипломира се като доктор по теология в университета в Торино. Посещава Болоня, Флоренция, Падова, Рим и прекарва известен период в едно издателство във Венеция. Междувременно се свързва с венецианския философ Джулио Камило, както и с някои други италиански учени.
След това пътува до Англия, където работи като лектор и професор по старогръцки език в Кембриджския университет.
От 1515 година за няколко години е лектор в Католическия университет в Льовен. Става приятел на Томас Мор, а по-късно получава титлата кралски съветник. Eразъм Ротердамски търси убежище в Базел, където швейцарското гостоприемство му позволява да се развива и изразява свободно. Развива трайно сътрудничество с издателя Йохан Фробен. През 1513 година Еразъм отива в Германия.
И в живота, и в творчеството си
Еразъм е чужд на характерните за онази епоха крайности на протестантската Реформация и католическия фанатизъм
Приживе това му създава доста неприятности. Така например през 1521 г. е принуден да избяга от Лувен, спасявайки се от гнева на лувенските католици. През 1528 г. отново трябва да бяга, този път от Базел и от фанатизма на лутераните. В същото време Еразъм се радва на опеката на могъщи покровители, като английския крал Хенри VIII и испанския крал и император на Свещената римска империя Карл V, което му помага да избегне по-сериозни преследвания.
Но не е само това - Еразъм не се стреми към мъченичество във време, когато Ян Хус и Джироламо Савонарола са изгорени на кладата от католическата църква, а Мигел Сервет - от Жан Калвин; Томас Мюнцер е разкъсан с нажежени клещи, Томас Мор е обезглавен, а Улрих Цвингли пребит с боздуган. Вместо ореола на мъченик Еразъм предпочита да пътува от място на място и методично да работи.
Този истински средновековен енциклопедист е автор на многобройни съчинения в различни области - педагогика, теология, етика, филология, притчи, диалози, на прочутите „Adagia“ - сборник с цитати на антични автори и коментари към тях, на сатирични и полемични творби. Много важна част е епистоларното му творчество.
За мнозина от неговите съвременници е било въпрос на чест да водят лична кореспонденция с него
Именно в писмата са разкрити и много от възгледите му. Трябва да се отбележи, че Еразъм доста гъвкаво борави със стила. Неговите научни съчинения са педантично точни и безпристрастни, сатирата му е остра и жлъчна, полемичните творби въпреки своята категоричност, имат доброжелателен тон.
Еразъм е един от малкото хора от своята епоха, познаващи в дълбочина старогръцкия език. Тези си познания той използва при тълкуването на Новия завет и творбите на Църковните отци, като работи с текстовете в оригинал - нещо, което са можели малцина негови съвременници. С името на Еразъм е свързана и приетата днес транскрипция на старогръцката азбука, т. нар. „еразмова транскрипция“, която коригира произношението на някои букви и дифтонги във византийската традиция. Инициира първото печатно издание на Новия завет на старогръцки (1516 г). Осъществява нов латински и немски превод на библейските текстове, като внася редица поправки и посочва известните разночетения.
Теологичните разработки на Еразъм са пряко свързани с филологическата дейност. Той
дава основата за критическото разбиране на библейските текстове
което е в основата на цялото съвременно библейско богословие. Има и редица полемични творби, в които се спира не само на определени теологични теми, но и на самата методология на богословието. Определен от Стефан Цвайг като „най-нефанатичният от всички хора“, Еразъм е еднакво чужд както на схоластиката, така и на новостите на протестанството, което обвинява в прекалена идейна революционност; както на католическия, така и на протестантския догматизъм от неговото време. Трактатът „За свободната воля“ е остра критика срещу Мартин Лутер, неговите богословски възгледи и църковните реформи, породени от тях.
Основният недъг на света той вижда във всяка форма на нетърпимост към чуждите схващания и смята че всеки човешки конфликт може и трябва да бъде разрешен по мирен начин. Привърженик е на „световния мир“, който единствен може да осигури нормални условия за творчество.
Смята се за родоначалник и идеен вдъхновител на християнския хуманизъм и пацифизъм
На масовата аудитория Еразъм е известен с най-прочутото си произведение - „Възхвала на глупостта“. Това е блестяща сатира, написана под формата на писмо до неговия приятел Томас Мор. Беседата се води от първо лице, от името на Stultitia - Moria (Глупостта), която превъзнася себе си. Творбата е отпечатана за първи път в Париж през 1509 година и се радва на такъв успех, че приживе на Еразъм е преиздавана 40 пъти. Тонът на произведението е абсолютно сериозен (иронията е в смисъла, а не в стила), а Глупостта съвсем рационално привежда доказателства за своето величие от различни области на човешкия бит и познание. Всъщност Еразъм пародира именно глупостта и невежеството в тези сфери, като не се ограничава с еднозначна критика - на еднакво осмиване са подложени и установените порядки в обществото, и борците за нови порядки, църковното и светското начало, индивидуализмът и колективният дух.
Eразъм Ротердамски умира на достолепната за времето си възраст на 12 юли 1536 година в Базел, Швейцария.
По материали от интернет.

Думи на Еразъм

* Ако си създаваш нови приятелства, не забравяй за старите.
* Безумието е източник на подвизите на всички герои.
* В глупостта всички жени са еднакви.
* Вежливостта поражда и предизвиква вежливост.
* Да имаш много приятели, означава, че нямаш нито един.
* Дори в най-лошата орис има възможност за щастливи промени.
* Ласкателството е несъвместимо с верността.
* На лудостта е предоставена привилегията да говори истината без да оскърбява никого.
* Никой не може да обича друг, ако преди това не е обикнал себе си. Никой не може да мрази друг, ако преди това не е намразил себе си.
* Нищо не може да затрудни човека с воля.
* Няма звяр толкова див, че да не отговори на ласката.
* Няма нищо по-храбро от победата над самите себе си.
* Поразителна е мъдростта на природата, която при такова безкрайно разнообразие е успяла да балансира всичко.
* Срам - това е страхът на честността пред позора.
* Хората не се раждат, а се формират.
* Човешката глупост прави живота поносим.
* Щастието зависи от нашето мнение за нещата.