Явор Димитров е сред първите активисти на СДС. Веднага след политическата промяна на 10 ноември 1989 година той става част от Зелената партия, но скоро я напуска разочарован. След това го канят в Демократическата партия. Там той става зам.-председател на структурата й в Русе. Явор Димитров е три мандата общински съветник, като през първия е председател на Общинския съвет. През 1999 година е кандидат за кмет на Русе от Обединените демократични сили, а през 2003 г. се оттегля от политиката. Казва, че го е направил заради липсата на съмишленици. Днес той се занимава с управление на проекти и в момента работи в турското градче Ердемли.
24 години след 10 ноември Явор Димитров си задава въпроса: „Напразно ли я живяхме тая демокрация?“ И споделя, че се чувства много притеснен. Това чувство се породило у него още от февруарските протести, когато за пръв път у нас ясно започнаха да се надигат гласове срещу всичко онова, което дойде в България заедно с демокрацията - срещу чуждите фирми и въобще срещу чужденците, срещу либералната икономика, срещу партиите и срещу всичко модерно. „Тези неща почнаха да преливат и в юнските протести, но по-скоро като убеждение на контрапротестиращите“, отбелязва той.
„Като че ли напразно я живяхме тая демокрация“, заключава днес един от русенските гласове на промяната. Разтревожен, че след 24 години преход ценностите, които дойдоха от Европа, са подложени на остра критика и неприемане, Явор Димитров си задава въпроса дали българското общество е било готово за голямата промяна, която го сполетя през 1989 година. „Очевидно не бяхме готови“, отговаря си той.
Явор Димитров е убеден, че онова, което вади хората на улиците, е нещо много по-страшно от икономическите неволи - липсата на перспектива. Твърди, че липсата на българска визия е обезсърчила народа и е довела до днешното му радикализиране, което е доста плашещо. „В крайна сметка трябва да признаем, че през всичките 24 години България не можа да намери механизъм срещу политическата безскрупулност и днешният скандал с Христо Бисеров го доказа - трябваше външни сили да кажат, че той трябва да си подаде оставката“, добавя бившият лидер на демократите. И цитира една мисъл на Монтескьо, която илюстрира мислите му: „Бих желал да живея в общество, което въпреки че страстите карат хората да бъдат безскрупулни, интересите им не позволяват това.“
Нестабилната политическа ситуация се дължи на липсата на силна опозиция на БСП, казва още Димитров. Някогашното „синьо“ лице на Русе с тъга признава, че срещу червената партия няма силна дясна партия с ясни принципи и доктрина, с ясни цели. Според него това осигурява охолство, комфорт, безконтролност на политиците от червената партия. За ерозията на десницата той отбелязва две неща: от една страна, че във всички посткомунистически държави първите демократични сили вече ги няма на политическата сцена, но от друга - че у нас, за разлика от други страни, така и не се появи истинска алтернатива. Като човек, който се занимава с управление на проекти, Явор Димитров казва и друго - че у нас дясното няма база, на която да стъпи, защото младите отдавна са пролетаризирани. 
Все пак вижда надежда в студентските протести. „Въпреки внушенията, че действията на младите са манипулирани, смятам, че в основата си те са чисти“, казва Явор Димитров. Убеден е, че това поколение е по-свободно, защото е расло в ерата на модерните технологии, където достъпът до информация е лесен. „Студентите днес са много по-независими в преценките си и се надявам, че в бъдеще на тях ще се разчита, макар че днес те нямат нито житейски, нито политически опит. Моето поколение обаче е объркано, колебае се накъде да тръгне, мнозина са комформисти, така че младите имат потенциала да изградят нова политическа алтернатива“, казва в заключение Явор Димитров.