Боян Попов е на 63 г. и понеже не вярва в прераждането, си живее живота сега. Постоянно сменя колите и гаджетата. Той е дългогодишен филмов оператор и воненен кореспондент в БНТ. Бил е автомобилен състезател и е един от възстановителите на Ротари клуб в България след 1989 г.

С плуване, сърф, планинско катерене и велосипед поддържа перфектна физическа форма и се радва на житейските прелести.

Времето си прекарва между вилата в Боровец и къщата на остров Тасос, Гърция. Разстоянието между тях е 286 км. Понеже приятелите му често го питали на колко метра от морето е къщата му, един ден Попов измерва с ролетката това разстояние. Точно 7 метра е.

"В училище литературата не ми вървеше, не се долюбвахме ние с нея" - признава Боян Попов. Много младежи не си падат по този учебен предмет, но в случая става дума за единствения внук на самия Йордан Йовков, един от стълбовете на българската литература. При неговия наследник съдбата явно е решила той да наследи любовта към фотографията от майка си Елка Йовкова и от баща си арх. Николай Попов.

Боян израства в последния дом на семейството на Йовков на ул. "Леонардо да Винчи". Макар че писателят така и не успява да го види завършен. Кооперацията още е в строеж, когато той се разболява и през есента на 1937 г. е изпратен на лечение в Хисаря.

Състоянието му се влошава бързо и е откаран в Пловдив. Опериран е по спешност в Католическата болница и му откриват рак на стомаха и жлъчката. Болестта е напреднала фатално и писателят няма никакъв шанс за живот. На 15 октомври 1937 г. умира едва 56-годишен.

Съпругата му Деспина го надживява с цели 30 години. През 1967-а, когато пресича бул. "Цариградско шосе" (тогава бул. "Ленин") на път за тенискортовете в Парка на свободата (тогава Борисовата градина), е прегазена от автомобила на италиански чиновник от посолството. По онова време пътното платно е само едно, подлезите още не са направени. Според Боян Попов случаят е потулен.

Преди две години Попов подарява целия архив на Йовков на държавата
В него са писмата, които той пише на съпругата си Деспина от времето, когато са в Добруджа, до последните му дни в болницата в Хисаря. Там е писмото на проф. Динеков, с което съобщава на Деспина да тръгва веднага за Пловдив, съпругът й си отива. Тя го заварва жив, но вече изпаднал в несвяст. Пазят и документи от аутопсията на писателя. Лекар дори нарисувал тумора, който вадят от корема на Йовков.

Елка е единственото дете на писателя. Завършва история на изкуството във Виена. Като майка си е запалена по тениса и става носителка на купата "Европейски студентски шампион". Специализира кинорежисура във филмовата студия "Барандов", Чехословакия.
От Виена донася апарат "Контеса Нетел", с който прави снимки на съпруга и семейството си. Донася и радиоапарат "Кьортинг", по който слушат емисиите на Би Би Си.

Елка Йовкова се връща в България, когато името на баща й вече започва да се отърсва от клеймото на низвергнатите писатели.

"Георги Караславов нарича дядо ми "дребнобуржоазен драскач"

и така му остана залепен този етикет", твърди Боян Попов.

Елка Йовкова чака 8 години назначение в БНТ и през това време благодарение на Леда Милева превежда текстове за сп. "Лада". След това зрителите на БНТ виждаха в надписите към чуждестранните филми - режисьор на дублажа Елка Йовкова.

Николай Попов, бащата на Боян, завършва архитектура в Загреб. Смятан е за един от класиците на съвременната българска фотография. Изложбата му "Разказ за Несебър" от 1961 г. и досега изумява с внушенията на черно-бялата си графика. Автор е на няколко книги - "Българските врати и порти", "Българските чешми", "Българските курорти"...

Николай Попов е първият фотограф чужденец, допуснат в Куба след революцията на Фидел Кастро през 1959 г. С фотосите оттам прави изложбата си "Впечатления от Куба - 1963 г.", подредена във все още съществуващото тогава писателско кафене до Руската църква, което Йовков често посещава и дълго седи замислен на запазената си маса.

Тази изложба обикаля почти целия свят - от случващото се в островната държава се интересуват и на Изток, и на Запад. Впечатлен от нея, президентът на Египет Гамал Абдел Насър кани Николай Попов да направи такава изложба и за постиженията на неговата страна. Умира на 52 години през 1973-а.

Като ученик в "Антим I" Боян не предизвиквал особени вълнения сред приятелчетата си, че Йордан Йовков, чиято снимка я има в учебника им, е негов дядо по майчина линия.

Най-любопитният спомен на внука е как веднъж учителката го вика пред черната дъска и казва: "Бояне, хайде сега разкажи спомени за дядо си Йордан - как те е държал на колената и ти е разказвал приказки..." А на портрета на писателя отзад на стената ясно пише, че е починал през 1937 г., 14 години преди да се роди внукът му.

Всъщност като малък Боян мечтае да стане археолог и обича историята. Най-интересни в домашната библиотека на дядо му Йовков са книгите за стари цивилизации, любима му е древногръцката. Но стартира в живота като автомобилен състезател. "Виновен" за това е баща му Николай Попов.

През София минават две големи ралита "Лондон Сидни" и "Лондон Мексико". Екипажите са настанени в хотел "Балкан" (сега "Шератон"). Попов отива да ги снима и взима със себе си Боян. Там той вижда един съвсем друг свят - мощни състезателни коли с надписи по тях, лъскави и шарени екипи на пилотите...

На автомобилния спорт Боян посвещава 12 години

- 3 като състезател с "Рено Алпин", "Лада" и "Шкода", и 9 като навигатор на тримата най-големи в този спорт Иван Николов, Стоян Колев и Илия Чубриков.

Николай Попов запалва Боян и за фотографията - купува му апарати, камера и друга техника. "Като се връщам назад във времето, виждам как баща ми много фино и деликатно ме е насочвал към фотографското изкуство", спомня си Боян Попов.
Той завършва Военното училище в Шумен и икономика във ВИИ "Карл Маркс", сега УНСС. 8 години работи на хонорар в БНТ, назначен е от Иван Славков.

Често пътува до най-горещи точки на планетата. И така като дядо си става военен кореспондент. Тази част от живота на писателя е показана във филма на Костадин Бонев "Военен кореспондент". Но докато Йовков е изпратен само на Добруджанския фронт през Първата световна война, Боян обикаля целия свят.

Няколко пъти пътува до Никарагуа, там осколка от мина едва не отнася пръст от дясната му ръка, но загива шофьорът му.
В Бейрут два куршума се забиват в касетата на камерата му. Това е документирано с протокол от службата за киноснимачна техника в БНТ. Бил е в Афганистан, Западна Сахара, Чили, Панама, Хондурас и къде ли още не.


Боян Попов е и един от хората, възстановили Ротари клуба в България през 1990 г. Ротари е доброволческа, хуманитарна и неправителствена организация с нестопанска цел, седалището й е в град Еванстън, щата Илинойс, САЩ. Девизът й е "За безкористна служба".

Боян Попов от дете, пак покрай баща си, познава директора на българските железници инж. Любен Божков, който е създател на Ротари клуба в България и първи негов президент. В неговата огромна библиотека вижда книги за ротарианството, впечатляват го символите и знаците на движението и така започва да се интересува от неговата дейност.

През 1989 г. с най-запаления радател на ротарианството у нас Калчо Хинов и още няколко души решават да възстановят организацията. Първата им сбирка е на две пейки в Докторската градина. Попов кани красивата говорителка на БНТ Христина Христова, купува няколко кифли и имитират среща на приятели, които си говорят и похапват.

Самото възстановяване на Ротари клуба е в Японския хотел през 1990 г. Присъстват много българи и чеждестранни гости. "Отдадох на ротарианството няколко години от живота си, но съм страшно щастлив за многото неща, които направихме, и за многото приятелства, които създадох", каза ми Боян.

Веднъж в Тексас изпуска самолета си

и местен ротарианец събужда дъщеря си, за да го закара с частния им аероплан до съответното място. В бързината тя тръгва с чехлите си и по време на полета Боян се притеснява дали ще управлява добре самолета с тях.

При управлението на Виденов по линия на Ротари в България тихомълком идва кметът на Монако Марио Граси. С колата на Попов отиват в с. Смилян и още няколко родопски села и ваксинират децата срещу полимеолит . Без да удрят тъпана, без да търсят обществен и медиен шум.

"Ето това е Ротари клуб. Велика сила навсякъде по света", уточнява Попов. В ротарианството намира себе и по някакъв начин осъществява морала и човечността, върху които е изградено творчеството на Йордан Йовков.

От осем години Боян живее на остров Тасос. В официалния му документ пише, че е гръцки рибар. Обича Тасос заради спокойния живот и защото там няма полицаи. Има няколко души, които са туристическа полиция. Но когато има празници и на острова надойдат българи, пращат от Кавала покрепление от четири истински полицайски екипи.

Боян Попов има двама синове - Мирослав и Боян. Мирослав, който е завършил сърф и ветроходство, работи в американска фирма. Боян опитва много неща и все още търси себе си. Но и двамата не са наследили писателския талант на прадядо си Йордан Йовков. Може би това ще стане с 2,5-годишния син на Мирослав, който се казва Алек Попов.

Какво щеше да стане с Йордан Йовков, ако беше доживял времето след 9 септември 1944 г. ? Според Боян би го постигнала съдбата на Димитър Талев - в Богданов дол или в Белене. Нали според квалификацията от годините на култа той е сложен в графа "буржозен писател". Макар че винаги е бил аполитичен, живял е в света на своите герои, леко обърнат към морала и ценностите на миналото.

Днес неговите наследници живеят с екстрите и недостатъците на глобалния свят...