Трима художници срещат усещанията и творческите си емоции, като съизмерват как са се променили самите те - физически и като творческа нагласа за тридесет години.
Енрико Енчев, Николай Бузов и Роберто Андреев канят русенци на изложба, която ще бъде открита на 12 ноември от 18 ч в русенската Художествена галерия. Постерът, който обявява предстоящата експозиция, показва снимки на тримата от 1983 година и от 2013-а. Така се нарича и изложбата - „1983 и по-късно“. Зрителите ще трябва да открият разликите или приликите?/ между момчетата с бухналите прически и бради някога и сегашните /почти/ помъдрели художници.
Всъщност, събирането сега на тримата си има предистория. И то прелюбопитна.
През 1983 година Николай Бузов, Роберто Андреев и Енрико Енчев са 22-годишни. Бяхме млади и нетърпеливи, казва Бузов. Решават да направят дебютна изложба, организирана от тогавашния Младежки дом. Експозицията включва рисунки на тримата - с искреното им намерение рисунката като жанр да бъде в някаква степен реабилитирана като самостоятелно произведение, което има място в експозиция. Предоставят им изложбеното пространство до някогашното Централно фото на улицата, която едно време /и през 1983-а също!/ се казваше „Девети септември“, а днес е „Александровска“. Подредили рисунките и зачакали паметния момент на откриването. За този момент бил определен, както беше редът в онези години, функционер от един от безбройните отдели на властта.
Тримата младежи са си приготвили афиш, на който са сложили свои снимки - с брадите и с бухналите непокорно коси, освен това прибавили и един цитат от латиноамериканския писател Хулио Кортасар, в който авторът на „Леля Хулия и писачът“ размишлявал за това, че когато някой отваря консерва със сардели или си оправя завивките на леглото, си мисли, че всички го правят по абсолютно един и същи начин, а това изобщо не е така.
Дали бунтарският ни вид, дали афишът с брадатите снимки или пък цитатът от Кортасар - не знам, но нещо очевидно смути и притесни човека, който трябваше да открие изложбата, спомня си Бузов. Функционерът се намусил и започнал да дава съвети на необузданите брадати момчета как трябва да изглежда човек на откриването на изложбата си. Тримата кипнали и отказали приготвената реч на функционера, Николай Бузов сам обявил откриването на събитието.
На третия ден след това пристигнали „някакви чичковци“ и, възмутени от „хипарското сборище“, каквото за „правилните хора“ представлявали рисунките на Бузов, Енчев и Андреев, и наредили незабавно да се опразни помещението.
Тази случка някои биха я определили като фалстарт, но за нас тя си беше истинско събитие, убедени са тримата. По-късно тя дава име на създадената група „83“, която се изявява с ред значими изложби. А преди 10 години тримата отново се събират да си спомнят за дебюта си и да проверят дали все още са такива „дървени глави“, които най-много от всичко ценят своята независимост. Запазили сме я очевидно, въпреки че всеки от нас си има своя различен път, обяснява Бузов. За него именно в това - в пътя, в движението, в развитието, в експеримента е смисълът на творчеството, а и на битието.
И ето, днес Енрико Енчев, Николай Бузов и Роберто Андреев отново канят приятели и хора с интерес към изкуството. Ще покажем различни неща - рисунка, графика, ще има и живопис, ще има и работи, които са на границата на обекта, инсталации. Заедно с това ще извадят „от архива“ някои артефакти от злополучната /или всъщност много даже щастливата/ първа експозиция. Иска ни се не просто хората да разгледат това, което правим, а да поговорим за нещата, които се случват в различните години, как те са ни белязали, за връзките между обстоятелствата и хората, за свободния дух, за любопитството към различното, казва Бузов. И добавя: „Иска ни се заедно да си поспомняме за някога и да си говорим за това, което е сега - трябва да си говорим, да се чуваме, защото ако хората не си общуват, тогава картината е много, много тъжна“.