Във времето, когато все повече българи разбират, че само покрив над главата и хляб на синията не са достатъчни; когато „лудите глави“ не само говорят за свобода, а все по-често хващат Балкана; когато мъдрите разбират, че освен вехти войводи свободата иска и свежи умове, бликва едно кладенче жива вода. Това е прочутата Болградска гимназия, открита на днешния ден в бесарабския град Болград през 1858 година.
За първи път идеята за българско средно училище дава големият българолюбец, украинецът Юрий Венелин
който през 1832 г. излага писмено своя проект чрез попечителя на българските колонии в Бесарабия ген.Иван Инзов за превръщане на Болград в център на българското образование с откриване в този град на Централно училище и полагане основите на Национален български музей. За съжаление, тези два проекта на Венелин тогава не се осъществяват.
Достигнали по свой път до идеята за създаване на средно училище, водачите на бесарабските българи в навечерието на Кримската война правят постъпки пред руското правителство за откриване на гимназия в Болград, но войната отлага с няколко години и при други условия изпълнението на тези планове. Кримската война завършва с Парижкия мир от 1856 година, съгласно който 39 български села и град Болград преминават в територията на васалното на Турция княжество Молдова, което от своя страна през 1858 година се обединява с княжество Влашко в една държава - Румъния. Голяма част от бесарабските български колонии с административния си център Болград са в румънска територия от 1856 до 1878 година, когато завършва Руско-турската война от 1877-78 г. и Бесарабия отново се връща в границите на Руската империя.
През 1857 година турският султан назначава за държавен глава на Молдова княз Никола Богориди, син на висшия турски сановник княз Стефан Богориди, българин от Котел. В края на същата 1857 година в Болград се събират представители на всички български села. На общо събрание на българските колонисти се взема решение да бъде отправена
молба до новия княз за откриване на българско средно училище в Болград
Делегатите изготвят тъй наречения Мирски приговор (решение на общините), подписан от хиляди българи, който е представен на княз Никола Богороди от българските първенци Панайот Греков и Георги Минчев. В Мирския приговор е решен въпросът за финансирането на гимназията от наемите на обществени имоти.
По щастливо стечение на обстоятелствата тогава в столицата на Молдова - град Яш, пристига Георги Раковски. Той е изпратен от българите в Галац, за да моли княза да разреши да се открие в града българска печатница. Раковски се запознава с двамата бесарабски делегати, разбира важността за целия народ от откриване на българска гимназия и решава да се откаже от мисията за печатница в Галац, за да се посвети на делото за откриване в Болград на гимназия. Георги Раковски е връстник, съгражданин и на два пъти съученик (в Котел и в Цариград в Коручешменското училище) с княз Никола Богориди. Или, казано по-просто, Георги Раковски и княз Никола Богороди са лични приятели от детските си години. Затова
видният възрожденец ходатайства пламенно пред държавния глава на Молдова
за откриване на гимназия в Болград. Освен това между Георги Раковски и двамата бесарабски представители Панайот Греков и Георги Минчев се установява сърдечно приятелство, при което се водят разговори помежду им и Раковски дава на двамата много ценни съвети за откриването и функционирането на българската гимназия. Князът на Молдова обещава на двамата представители, че ще издаде указ за откриване на гимназия и те си заминават за Болград.
По-късно през април 1858 г. от Одеса Раковски пише в писмо до княз Богориди: „Бях доволен извънредно много поради предстоящото учредяване засега на българска гимназия в Болград... Знайте добре, Ваше Сиятелство, че бъдещето на българите е много по-светло от бъдещето на молдавците. Възползвайте се от обстоятелствата!“
Помощта, която Георги Раковски оказва на бесарабските българи, издига неимоверно много неговия авторитет, за да пише в писмо до него Сава Радулов: „Вашите слова се проповядват като думи свети по целий Болград!“ Затова,
когато се обсъжда въпросът за директор на бъдещата гимназия, първото предложение е към Георги Раковски
От кореспонденцията между болградските първенци и Раковски е видно, че великият българин е поласкан от високото доверие и чест, които му се оказват, но той не може да приеме поста поради две причини: първата и най-важната е, че той има смъртна присъда от турски съд и не може да заема административна длъжност във васално на Турция княжество. Втората причина са неговите планове за бъдеща обществена, публицистична и революционна дейност.
След като Греков и Минчев се върнали от столицата Яш с обещанието, че ще бъде издаден указ за българска гимназия в Болград, е избрано от населението първото училищно настоятелство, тъй нареченият Попечителен комитет от трима души, към който се присъединяват директорът на гимназията и окръжният управител по право. Така колективният орган на ръководство става петчленен. Попечителният комитет има мандат три години и първите избрани са Панайот Греков, Никола Парушев и Дочо Христов. Този попечителен комитет изработва правилник на гимназията, в който се казва, че
„Програмата на науките, които ще се изучават в Централното училище, ще бъде съставена отделно и ще бъде съобразена с потребностите на народа“
Правилникът на бъдещата гимназия е изпратен за обсъждане и на Одеското българско настоятелство. Основен автор на училищния правилник и на училищната програма е Сава Радулов.
След като са изпълнени всички формалности двамата членове на Попечителния комитет Панайот Греков и Никола Парушев отиват в Яш, където им е връчен на 10 юни (22 юни нов стил).
Указът за откриване на средно учебно заведение в Болград е издаден на днешния ден през 1858 година. Той е известен в историята на гимназията като Хрисовул и освен встъпителна част съдържа и 14 параграфа.
Ето накратко основното съдържание на Хрисовула.
Гимназията ще се издържа от средствата, получавани като аренда или такси от обществените имоти: таксите от риболова в езерата на Бесарабия, два плавателни моста, пет кръчми и земи под аренда. Средствата, събирани от споменатите обществени имоти, се оказват достатъчни за издръжка на гимназията. В Указа се посочва, че средното училище ще бъде достъпно за децата на всички български колонисти, като и юноши, дошли от поробените български земи. Единственото ограничаващо условие е учениците да са от православно вероизповедание. Според Хрисовула
целта на гимназията е не само да подготви учители и служители, но ще отвори път на младежите да продължат обучението си в университети
Учебният процес е в две степени: първата е трикласна, а втората е четирикласна. В Хрисовула е включен и учебният план за двете степени на гимназията. Горният курс на гимназията е с университетски профил. Изучават се седем езика: български, румънски, френски, немски, църковнославянски, латински и старогръцки. Освен това важни учебни дисциплини са: математика, физика, естествена история (биология), космография (астрономия), агрономия, рисуване, а след 1872 година и предметите гражданско право, хигиена и философия. Всички учебни дисциплини освен румънски език, се преподават на български или чрез български език за езиковото обучение.
След издаването на Хрисовула под ръководството на Попечителния комитет и с участието на българското население се пристъпва към ремонт на учебната сграда и набавяне на необходимия инвентар. Друг важен въпрос е този за назначаването на директор и учителския екип за гимназията. Както по-горе писахме, първото предложение директор да стане Георги Раковски се оказва невъзможно. Тогава гимназиалните епитропи се обръщат към д-р Иван Селимински, ползващ се също с голям авторитет сред бесарабските българи, но и той отказва. Тогава се взема решение да се предложи на Министерството на просветата временно да назначи Сава Радулов за директор на гимназията, докато се намери друг по-подходящ българин за поста.
На 15 март 1859 година на Сава Радулов е издадена заповед за първи, макар и временен директор
на Болградската гимназия. Назначени са и първите учители: Григорий Петрован по румънски език и отец Михаил Казанакли за преподавател по Закон Божи. На 1 май 1859 година. тържествено е открита и осветена Болградската гимназия, а на 3 май са приети и първите ученици.
Учебните занятия започват през септември.
Болградската гимназия е своего рода български полууниверситет, защото в учебния процес има много елементи на университетска организация: зимна и лятна изпитни сесии, учителският екип е организиран в няколко катедри, в гимназията има много свободни слушатели, каквато е практиката на руските университети, учителите носят званието „професор“, те се обръщат към учениците с „господа“.
Ако не са постоянните опити на румънската власт да асимилира Болградската гимназия и да присвои средствата, които тя получава, тя бързо би се превърнала в първия български университет. Макар че не получава тагава възможност, гимназия изпълнява поне за училищата в бесарабските български села и функцията на своего рода министерство на образованието.
Небесни покровители на Болградската гимназия са св. св. Кирил и Методий. Затова и там през 1864 година за пръв път се отбелязва празникът на славянската писменост и култура, който е и едновременно патронен празник. По време на светата литургия в Болградския събор група ученици внасят за пръв път в храма гимназиалното знаме, което е трицветно: гълъбово-черно-жълто, с извезани на него образи на св.св.Кирил и Методий. Така Болградската гимназия
въвежда за пръв път традицията, която се спазва и днес за всички училища в България - всяко учебно заведение, основно, средно или висше, да има свое знаме
Към Болградската гимназия през 1861 г. директорът Димитър Мутев открива училищна типография с печатарска техника, закупена от Прага. За времето на работа на гимназиалната печатница в нея са издадени 74 заглавия, от които 65 са на български език. Най-много се издават учебници, които се изпращат както в училищата на бесарабските колонии, така и в училищата на поробена България.
Болградската гимназия играе и ролята на крупен български читалищен център с богата библиотека, театрална трупа и редовни сказки по въпроси, които вълнуват възрожденските българи.
През 1872 година в гимназията се създава и ученическо дружество „Събуждане“, чията основна цел е да подпомогне учениците в изучаването на българската история, географията на българските земи и българския език и литература. Членовете на дружеството са в течение на революционните акции на българската емиграция и дори
кореспондират с прочутия войвода Панайот Хитов
чрез племенника му Атанас Данев. В едно писмо от 7 май 1876 година на директора Павел Теодорович до Кирияк Цанков узнаваме, че 8 младежи са напуснали гимназията и се отправили за България, за да се включат във въстанието на българския народ. На следващата 1877 година много ученици от гимназията се включват в редовете на Българското опълчение.
Болградската гимназия е истинска българска гордост и не само покрива, а дори задава най-високите европейски образователни стандарти за своето време. Тук учениците усвояват широк кръг знания, но всичко започва със солидна езикова подготовка, за да могат с еднаква лекота да се впишат по-късно и в руските, и в западните университети. Тук наистина расте част от новия интелектуален и управленски елит на бъдещата свободна България, укрепнал в една много солидна и уважавана до преклонение институция.
След възстановяването на руската власт в Южна Бесарабия през 1878 година в гимназията се засилват процесите на русификация.
Като правило възпитаниците на гимназията постъпват да продължат образованието си във висше в най-близкия Императорски новорусийски университет.
През 2001 година се подписва протокол между България и Украйна, съгласно който преподаването в гимназията преминава на български език.
По материали от интернет