Близо 90-годишната сграда на Дома на учителя в самия център на Русе е в окаяно състояние. Това виждат с невъоръжено око русенци и гостите на града, които пресичат централната улица „Александровска“ и се движат по тротоара до зданието, от което мазилката се лющи като юфка. Изронени късове фасадна облицовка, видимо негодни и деформирани дървени дограми, откачени улуци, потрошени орнаменти - тази гледка смущава погледа на минувачите. Следите от течове също са видими и за всеки, който има по-богато въображение, е ясно, че запуснатата от няколко години сграда откровено се руши пред погледите на всички.
Сградата на Дома на учителя в Русе е построена през 1924 година по проект на арх.Иван Каназирев, като първоначално е била предназначена за Балканска банка, а впоследствие тук се е помещавала Кредитна банка. При преустройството на мястото на мансардните помещения е бил надстроен още един етаж. След 9 септември 1944 година тук е бил Руският клуб с ресторант и лятна градина, а по-късно в сградата се разполага ресторант „Бузлуджа“. Тук - на втория етаж, е настанен преди около половин век създаденият тогава от поета Георги Черняков Клуб на дейците на културата. 
От април 1964 година сградата е предоставена за Дом на учителя. Поколения русенци са идвали тук - на лекции, на конференции, на срещи с писатели, на художествени изложби. В последните години тук бе разположен Център на просветното министерство, който работеше по три основни направления - квалификация на учители, отпадащи ученици и професионално ориентиране и консултиране. И беше наистина Дом на учителя. Във всички моменти от своята история - и при капитализма, и при социализма, и в условията на зараждащи се демократични промени, зданието беше пълно с живот.
До 20 април 2010 година, когато за времето за едно мигване на окото тогавашният министър на образованието и науката Даниел Вълчев заличи всичките 28 центъра. И русенския в това число. Всички съпротивителни действия бяха неутрализирани /и съдебно/ и за отрицателно време имуществото беше изнесено и разпределено по различни русенски училища. И сградата беше оставена на самата себе си - т.е. на разрухата.
Малко преди да сложат точка на центъра, бяхме забелязали, че единият улук е разкачен и бяхме намерили майстор, който срещу 240 лева щеше да оправи повредата и водата да не се стича вътре и да съсипва сградата, казва Елка Попова, която като последен ръководител на центъра изстрада затварянето на Дома на учителя. Тогава обаче от просветния инспекторат отказали да се занимават с каквито и да било ремонти.
И така, вече трета година красивото здание на арх.Каназирев върви към запустение. Това е недопустимо, още повече в самия център на града, смята кметът Пламен Стоилов. И предприема мерки. Тъй като сградата е публична държавна собственост, вписана в активите на Министерството на образованието, науката и младежта, чрез областния управител Стефко Бурджиев той се обръща към министър Игнатов с искане имотът да бъде прехвърлен безвъзмездно в собственост на община Русе. На това предложение в средата на август тази година пристига отговор от министър Игнатов с безапелационен отказ. Мотивът за отказа е, че „след извършването на възстановителни и ремонтни работи въпросният имот ще бъде използван за образователни дейности“.
В следващо писмо до министъра на просветата през септември кметът Стоилов заявява тревогата си, че сградата се руши, а дворът, който е бивше лятно кино, е неизползваем години наред и е в ужасно състояние. От Общината припомнят, че през декември миналата година началникът на русенския просветен инспекторат е уведомил областния управител на Русе, че този имот е „с отпаднала необходимост“, с други думи, непотребен. И отново настояват сградата да смени статута си на публична държавна собственост и да премине във владение на Общината.
Новият отговор от Министерството на образованието повтаря първия. Абсолютно същото е и последното изречение - онова, за образователните дейности, които уж щели били да се разгърнат в сградата след „възстановителни и ремонтни работи“.
Считам, че това становище на министерството не е съобразено с фактическото състояние на имота, коментира кметът Стоилов. Той е на мнение, че е недопустимо паметник на културата да се изостави до такова окаяно състояние. Повече от две години Инспекторатът по образованието не е направил нищо и е оставил зданието да се руши, при все че по Закона за културното наследство собствениците са задължени да полагат необходимите грижи и да поддържат обектите в добро състояние. Затова сега кметът иска съдействието на областния управител, за да получи Общината достъп до сградата, за да може комисия да извърши обследване на състоянието на постройката, на помещенията в нея, на двора с бившето лятно кино.
Не можем да оставим да загине тази прекрасна сграда и градът да загуби един безценен архитектурен бисер, казва кметът Пламен Стоилов. Ще пишем предупредителни писма, ще настояваме най-малкото имотът да бъде обезопасен, но няма да се откажем от намерението си собствеността да бъде деактувана, обяснява той. Но първо искаме да видим с очите си какво е състоянието на помещенията вътре, а за целта трябва някой да ни даде ключовете, добавя Стоилов. И разкрива, че ако и когато имотът стане общински, той би могъл да се превърне в чудесна територия за детски и младежки дейности.
Нямам коментар, каза за „Утро“ началникът на просветния инспекторат в Русе Димитър Райнов. Изненадан съм, от вас чувам за подобно искане от страна на Общината и за такава кореспонденция, все пак уточни той. Министерството не ми е съобщавало нищо по този въпрос, знам само, че сградата не сме я предлагали на никого, добави Райнов. На въпроса какво възнамеряват да правят със сградата обясни, че не му е известно какви са плановете на министерството.