Златна монета от 22 карата с тегло 1.47 грама, отсечена в Константинопол по време на управлението на император Юстиниан I докара една година условно наказание с три години изпитателен срок на 44-годишния Бранимир Б. Соченият от прокуратурата за иманяр мъж, бе признат за виновен и за това, че държал вкъщи и връх на копие от 10-11 век, железен пробой от 9-11 век и фрагмент от дърводелско пособие. Освен това в дома му били открити два металотърсача и различни ръкохватки и пособия за тях. Бранимир ще тряба да плати и 3000 лева глоба. Присъдата съответства с пледоарията на прокуратурата само с едно изключение - според държавното обвинение изпитателният срок трябва да е по-дълъг. Тя обаче със сигурност ще бъде обжалвана пред Апелативния съд във Велико Търново.
Самият Бранимир не каза нищо пред съда вчера. До разследването срещу него се стигнало след подаден сигнал от русенското звено за борба с организираната престъпност. Според предоставената информация по време на разкопки Бранимир е намерил древноримски монети и не ги е регистрирал, а си ги е държал вкъщи. Дали е иманяр или не няма доказателства, нито пък бе обвинен за подобна дейност. В крайна сметка на 7 март 2013 година е извършено претърсване в дома му и той доброволно предал една от ценните монети. В компютъра и фотоапарата му били открити снимки на други монети, които не били намерени никъде. Останалите три предмета били открити по време на повторно претърсване през август.
Вчерашното съдебно заседание премина основно в спор не дали предметите са открити у мъжа, а дали те имат изобщо някаква стойност и той трябва да бъде съден, че ги държи в дома си. Вещото лице по делото подчерта автентичността на артефактите. Адвокатът на Бранимир обаче оспори 3 от общо четирите съдебно-археологични експертизи, тъй като според него те не били изготвени с помощта на научни методи и способи, а само на око. Поставени под въпрос бяха и качествата на самото вещо лице. Според защитата няма доказателства дали вещите имат някаква научна и културна стойност, от какъв материал са направени и златната монета от злато ли е изработена всъщност. Затова бе поискана повторна експертиза от „компетентен и квалифициран специалист“, но съдът отговори отрицателно. Не беше уважено и искането за справки от Националния исторически музей във връзка с върха на копието и възможността златната монета да е фалшификат, изготвен от жълт метал. „Притежаването на хурката и парната ютия на баба, които са над 100 години и не са регистрирани, пак може да е престъпление“, коментира защитата.
Прокуратурата пък обърна внимание на това, че Бранимир бързо си е сменил мнението относно откритите предмети в дома му. Той първо е обяснил, че златната монета е дадена от бабата на съпругата му, след това от неговата баба, а накрая показал и бележка, че е купена. По време на откриването на находките пък майка му била искрено изненадана, но впоследствие обяснила, че самата тя ги е открила, докато копае градината.
„Това са смехотворни и нелогични обяснения. Самият подсъдим е манифестирал пред приятели и свидетели, че търси и намира археологически обекти като например керамични предмети край язовир „Копринка“, изтъкна прокуратурата. Обвинението посочи и факта, че Бранимир е опитал да прехвърли отговорността за притежаваните металотърсачи на починал човек. В крайна сметка мъжът ще се раздели с детекторите и откритите у него златна монета и ценности, които ще бъдат отнети в полза на държавата.