Всички знаят какво е аперитив - това е напитката, с която започва яденето. Българската традиция повелява това да бъде най-често ракийка, придружена със салатка. В страните по на запад аперитивът е лека алкохолна напитка, която предшества храненето, като задачата й е да разпали апетита. Често се поднася с малка порция храна, например, ядки или маслини. Самото наименование идва от френски, в който пък е влязло от латинското aperire, което означава „отварям“.
Според изследователите на традициите аперитивът се появява за първи път през 1786 - тогава италианецът Антонио Бенедето Карпано произвежда в Торино вермута. Традицията на аперитива се разгръща от края на 19 век, а от началото на 20-и вече се е установила достатъчно, за да влезе в правилата на добрия тон. Някои от най-стриктните историци на храненето обаче твърдят, че предшестващото яденето питие се е радвало на популярност още в Древен Египет.
Няма точно определен вид алкохол, който винаги да се ползва за аперитив, макар че често използвани за целта са ликьорите. Един от най-разпространените аперитиви е шерито, но и тази практика не е закон.
В Гърция, например, местният аперитив е узото
във Франция също анасоновият пастис, а в Чехия - бехеровката.
Докато за аперитива се знае ако не всичко, то във всички случаи достатъчно, не така стоят нещата с дижестива. Той е пълната противоположност на аперитива - по отношение на времето, когато се употребява. Дижестив се сервира, след като пиршеството е приключено и празните чинии сиротно стоят на масата. Задачата на финалното питие е контрапункт на „отварящото“ - то има особено ценната мисия да направи така, че да ускори и подобри храносмилането, като по възможност „обере“ негативните ефекти от често пъти неконтролираното приемане на вкусна, но изобилна и поради това създаваща дискомфорт храна. Особено добре се отразява дижестивът при откровено преяждане по празниците, а също и в условията в хотелите по системата all inclusive, където изкушението да хапнеш „и от това, и от онова, а да не пропуснеш да вземеш и ей онова там“. Точно за такива случаи
умните хора са въвели сравнително новата, но изключително хуманна традиция
да се пие дижестив.
Той се поднася като последна точка от менюто, преди гостите да се надигнат да стават от масата. И във функциите му влиза и това - да ти помогне именно да станеш, а не да изпълзиш и с усещането, че те газят слонове, да се упътиш към дивана или, не дай боже, към аптечката. Точно поради това, за да изпълни своята функция стопроцентово, дижестивът трябва да бъде силен, ароматен и ободряващ.
Всъщност, ако по нашите географски ширини дижестивът навлиза сравнително отскоро, то все пак не е излишно да се припомни, че и тази традиция датира отдавна. Едно време, когато експерименталната медицина все още не е съществувала, а хората постигали всичко посредством личния си опит, се е смятало /и не без основание/, че една-две глътки силен алкохол са в състояние да подействат благотворно на изобилната вечеря, която е заседнала като камък в стомаха. И наистина - тези
една-две глътки сътворявали чудо:
сякаш на магия в стомаха се образувало свободно място, дишането на преялия човек се подобрявало и най-ненаситните дори можели да помислят за още някоя и друга яребица или печено диво гълъбче. От такива стародавни времена датира и изразът „нормандска дупка“ - така наричали ябълковата ракия калвадос, който, впрочем, е и един от всепризнатите дижестиви.
Сигурно има разумно обяснение на това явление - все пак, мазнините се разтварят в спирта. Но, разбира се, всичко е малко по-сложно. Аптекарите, които са били основните изобретатели на всички горчиви настойки, уверявали, че цялата работа е във вълшебните свойства на билките, които са страшно полезни, особено като настойки със спирт. Според съвременната медицина обаче спиртът оказва обгарящо действие върху стените на стомаха и „заслепява“ рецепторите. С други думи, тежестта в стомаха си остава, но човек престава да я усеща толкова болезнено.
Така или иначе, ролята на дижестива си остава незаменима.
Още в Средните векове било прието да се поднасят малки чашки с питие
след необуздано пиршество. Напитката се правела на основата на виното, но с добавени ароматни подправки и захар. Най-лесно може да се отличи аперитивът от дижестива по негласното правило: светлият алкохол е аперитив, а тъмният - дижестив. Все пак, си струва да отбележим, че работата не е толкова в цвета, колкото в ефекта и най-вече в градусите на напитката. Към дижестивите се отнасят брендито, конякът, арманякът /нали знаете какво казват французите? „Добре че научихме света да пие коняк, та сега арманяка да си го пием само ние!“/, уискито, текилата, калвадосът, грапата, ликьорите, билковите балсами, сладките вина като херес и портвайн. Дижестивът трябва да се съчетава също и с питиетата, които са поднасяни на трапезата, а също и с аперитивите. Например, след виното правилният дижестив е коняк.