Доц.Кирчо Атанасов е роден в Пловдив на 25 юли 1945 г. Завършва математика в Пловдивския университет, а в продължение на 35 години е несменяем директор на пловдивската Образцова Математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ и пръв въвежда обучението по информационни технологии в българското училище. Той бе зам.-министър на образованието в правителството на Тройната коалиция и бе отговорен за ресор „средно образование“. В момента е съветник на министъра на образованието проф.Анелия Клисарова. Той бе в Русе по повод Втората студентска олимпиада по компютърна математика като представител на Министерството на образованието.

- Доц.Атанасов, защо математиката продължава да е трудност за повечето ученици?
- След 35 години като директор на математическа гимназия на мен математиката ми е втора природа. Обяснението ми за това, че децата не я харесват, е въз основа на две причини. Първата е, че тя като наука изисква много сериозно отношение и не можеш да кажеш днес няма да уча, но утре ще наваксам. При нея не може като по история да прочетеш няколко страници повече и да си наясно с материала. Или пък като географията - не ми харесва да се занимавам с полезните изкопаеми, но затова пък ще наблегна на климата. Изпуснеш ли нещо по математика, си загубен. Тя е наука на връзките и скъса ли се една, трябва да се върнеш, да я завържеш и след това да продължиш нататък.
Втората причина е, че поради промените в обществото се разместиха много пластове и цялото образование остана в периферията на общественото съзнание. Включително и финансирането. През последните 20 години то се извършваше на т.н. остатъчен принцип. Разпределят се пари за здравеопазване, за социални дейности, за отбрана, за какво ли не и ако остане нещо - хайде на образованието. Това беше изключително голяма грешка на прехода и не можем да се върнем назад, за да я поправим. Поучавайки се от този наш опит, тъй като не можем да видим модел отвън, сега трябва да си дадем ясна представа за грешките и да се стараем да ги избягваме. Това е единственият начин да си върнем добрите позиции, които България имаше в света. Ние бяхме третата световна сила на персоналните компютри. Първи бяха САЩ, след тях Япония и на трето място беше малка България.
- Вие като съветник на министъра какви съвети давате и какво е отношението ви към матурите?
- Предметите, които се учат в българското училище от първия до последния клас, са български език и математика. Затова аз давам съвети на министъра втората задължителна матура да е точно по математика. Не защото съм математик, а има ясни причини за това.
В доклада на председателя на Европейската комисия Барозу през януари 2010 г. бе обявено, че до 2020 г. основна задача на Европейския съюз е образованието да излезе на първо място и с него да се създаде общество на знанието. След това естествено да се премине към икономика на знанието. Някои хора тук, в България, бъркат и поставят икономиката на знанието на първо място, но това е просто погрешно четене на доклада. Все пак икономиката се прави с хора, а кадрите се създават с образование. Барозу ясно подчертава, че е необходимо да се издигне нивото на преподаване точно на ма-те-ма-ти-ка! След това се нареждат информатиката и технологиите. Явно, че много хора не го четат този доклад или не харесват написаното в него.
Как да поддържаме нивото на математика, ако няма сериозно отношение към нея и на изхода от училище да се проверяват знанията.
- Предложението ви е за модела на седмокласниците, които кандидатстват с изпити по български и математика.
- Точно така. Това съветвам и министър Клисарова, която има положително отношение по въпроса. Сега се прави новият закон за училищното образование и се надявам това да влезе в него. Второто ми основание да смятам математиката за задължителна матура е това, че този предмет се изучава, както казах, от първия до последен клас, при това без да сменя името си. Има и трето основание.
Още когато правихме с министър Даниел Вълчев реформата в средното образование, заложихме три стълба - делегираните бюджети, диференцираното заплащане и рейтинговата система. Първите два се случиха и работят. Третият ще бъде заложен в новия закон, за да може да се подкрепят както най-добрите училища, така и изоставащите. Отличниците ще получават допълнително пари, които ще разпределят както преценят - може да отидат и на Халкидики колективно, но ще са си го заслужили. Същевременно ще подкрепим и най-изостаналите, за да може да скъсим дистанцията и да им дадем възможност и стимул да наваксат. Някои дават предложения да скъсим дистанцията, като върнем назад най-добрите. Това е абсурдно! Трябва да има равнение по първите, а не по последните. Не говорим за елитарно образование, а за елитно. Елитарното е свързано с аристократичен произход, а елитното оценява личността.
- А не допускате ли, че и изостаналите могат да отидат на Халкидическия полуоствов?
- Затова ще направим ясно ограничение за тях, че тези пари ще се изразходват за квалификация на учителите и повишаване на качеството на образование. Има колеги, които от студентската банка са застанали пред катедрата и 30 години никой не ги е извикал на курс или семинар за нови методи. Тези обучения ще се плащат от държавата и това ще е нейният ангажимент в цикъл от пет години да обучава учителите. Тези хора създават бъдещото поколение и работата им е изключително отговорна.
- Рейтинговата система на база на матурите ли ще е?
- Да, както сме я заложили, но ще трябва втората задължителна матура да е по математика. Трябва да е ясно, че рейтинг не можеш да направиш само по един предмет, при това имаме различен брой часове по български в различните профилирани училища. С една линия не може да се направи скала. Трябват две, за да се види пресечната точка и тя да е справедлива. Така се гарантира обективност. Още през 2009 г., когато обявихме резултатите от втората матура, се опитахме да направим рейтингова скала, но това не може да е реално, тъй като децата имат право да изберат по какво са най-добре подготвени. Друг е въпросът, че отидоха на география и получиха двойки. Имаме един измерител - българският език, но трябва още един и това да е математиката. Интересното в случая е, че бяхме подкрепени от филолозите, което беше учудващо за мен.
- Вашата наследничка в правителството на ГЕРБ Милена Дамянова предложи да се премахне петият клас в математическите гимназии. Как реагирахте на това?
- Побеснях направо. В няколко национални ежедневника изразих мнението си, че това е абсурдно. Въвеждането на петия клас в математическите гимназии не е случайно. През 1979 г. в Йерусалим на среща на ЮНЕСКО са изнесени резултатите от проучване за видовете таланти по света без значение на паралели и меридиани. Очертани са четири таланта - музикален, художествен, спортен и научен, който се проявява първо в математическите способности. Тези качества на личността се проявяват между 6-11-годишна възраст. Когато природата е дала нещо, не можеш да вървиш срещу нея.
- Въпросът ми всъщност е ще се премахне ли този забранителен текст в новия закон?
- Естествено, вече даже е махнат! Това е моята малка победа. В градовете, където има математически гимназии, трябва да се приемат деца от пети клас и това да е една единствена паралелка. Изключение може да се направи само за София, която е огромен град за нашите мащаби. Голямата победа ще бъде приемането на закона.
- В ремонта на Закона за средното образование уточнено ли е вече как ще се финансират частните училища?
- Ако ме питате за субсидията, отговорът ми е - не, няма да се финансират. Ще им се дават безплатни учебници, децата ще имат стипендии и допълнително стимулиране на даровитите ученици по фонда за талантливи деца. Не и субсидията. Държавата е осигурила достатъчно по брой и вид училища и изборът на родителите да изпратят детето си в частно, е въпрос на каприз от тяхна страна. Капризите са скъпо нещо и не е нужно да се съобразяваме с тях.
- Кога ще стане ценност образованието?
- Когато учителите възвърнат авторитета си и дипломите не се раздават на килограм. Спомняте си, че много от великите учени подчертават, че са били ученици на Ръдърфорд, на Нилс Бор - те са обучавали по малко хора и са влагали цялото си старание. Учителите трябва да станат звезди и учениците да се гордеят с тях. Това не е трудно и съм сигурен, че ще стане.