Може и да съм лидер, замислено обобщава директорът на русенското поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/. И с неповторимото си чувство за хумор веднага дава пример за това - избран бил за комсомолски секретар в казармата със задача да ограмотява войниците по политически теми. С ирония изтъква и по-щурите си лидерски постижения като подстрекател на целокупни бягства от учебни часове и организатор на купони в квартирите на съучениците си. Своеволията в Механотехникума му докарват забележки от директора, но пък това едва ли смущава особено Дървеняшки. Все пак неслучайно носи тази благозвучна фамилия. Началото й е поставено още през турско робство от негов далечен прадядо, който бил прословут с отстояването на собственото си мнение и пословичен с това, че не отстъпвал пред никого. Иначе казано, заради своя ненадминат инат си спечелил славата на дървена глава, която никога не увира.
"И моята може да е дървена и да не увира, все пак аз много държа на фамилията си и искам да я продължа. Но дори и да си изпатя и да направя някоя грешка, винаги си признавам и си вадя поука", споделя Дървеняшки.
Мъмренията пред ученически строй са нищо пред пазенето на границата
46-годишният шеф на русенското НОИ е врачанец. В родния град той учи "Студена обработка на металите" в Механотехникума. Завършва най-елитното за времето си училище с отличен успех 5.75 и си осигурява диплома за шлосер-монтьор четвърти разряд. И макар времената тогава да не са се отличавали с особена свобода и разкрепостеност, като ученик Ивайло е сред смелчаците - не се притеснявал да накара целия клас да избяга от час, независимо от последствията. А удоволствието от пушенето на цигари в тоалетните усетил сам. Е, това му докарало две мъмрения пред целия строй, но не личи да ги е преживял особено тежко. С усмивка си спомня и купоните по квартирите на съучениците си, които дошли да учат във Враца от околните градчета и села. Спомня си, че вечерният час тогава наистина изигравал роля. Той обаче изобщо не слагал край на тийнейджърските забавления - просто те продължавали на тихи обороти след 10 часа вечерта, а после младежите се прибирали по домовете на прибежки и припълзявания. 
Не толкова забавни са спомените на Дървеняшки от следващия етап в живота му - продължилата цели две години казарма. Е, ако се вземе предвид залавянето на космати четириноги нарушители, и службата си имала своите комични моменти. Осигурителният шеф служи в гранични войски в село Станянци, което се намира на около 20 километра от ГКПП Калотина. Разбираемо свързва опазването на държавната граница с недоспиването, многото наряди и честото спипване на нарушители зайци и сърни.
"Цялата граница беше заградена с бодлива тел, т.нар. кльон, и всеки, който се опита да премине през нея, задействаше аларма в заставата. Ние светкавично трябваше да се натоварим в джип и да отидем на място да заловим нарушителя, независимо коя част на денонощието е", връща лентата назад Дървеняшки. Ядът обаче е бил голям и начесто, тъй като 8 от 10 нарушители всъщност се оказвали животинки. Но част от алармите изобщо не били шега работа.
"В граничната част имаше посипана много ситна пръст, която се нарича КСП - контролно-следова полоса. Тя запечатва всяка стъпка и следа от преминалия и заедно с обучени кучета проследявахме накъде е поел нарушителят", разказва Дървеняшки. Един от най-опасните моменти, които все още пази като ясен спомен, е как избягал от лудницата мъж размахвал брадва срещу оперативната група и буйствал, като в същото време не изричал нито думичка, а само ръмжал. Жестокият му външен вид довел до шаш и паника сред войниците, но благодарение на добрата си бойна подготвка те успели да го обезоръжат и да спасят себе си и останалите от инцидент. Освен светкавични реакции като граничар и задължителните 24-часови наряди Дървеняшки имал и трета основна задача - на комсомолски секретар. Той е избран от войниците и ще-не ще трябвало да им чете политически беседи. "Не знам по каква причина ме избраха. Може би защото гледам да помагам на хората, които имат нужда, и съм открит човек", коментира шефът на РУСО
Фрезите и маслото под ноктите го отрезвили и записал висше по "Социално дело"
След двете години тежка казарма последвали още две не особено леки години в живота на Дървеняшки. Уволнението дало старт на професионалната му кариера. Той започнал да работи по специалността си от техникума и сглобявал фрези в машиностроителен комбинат в родния си град, които заминавали за износ в Арабския свят и Сибир. "Видях как се изкарва хляб, но взех решение да продължа да уча, а и не исках да поемам по пътя на баща ми, който е машинен инженер", разказва Ивайло. Затова той решил да кандидатства в Свищов. Първата година не го приели, но от втория опит записал "Социално дело". По време на следването Дървеняшки успял да вкуси отново сладостите на училищния живот - купоните по квартири и общежития често били на високи обороти. "Случвало се е да пропускам лекции и упражнения, но наваксването след това беше задължително и често мъчително", спомня си шефът на РУСО. Ученето за изпити, подобно на забавленията, също било съпроводено от безсънни нощи, само че придружени с кана кафе, а не отпускащи душата напитки. В Свищов Дървеняшки не само поставил основите на бъдещата си кариера в социалната сфера, но направил първи стъпки в създаването на семейство. Докато той е втори курс съквартирантката на бъдещата му съпруга ги запознава. Маргарита му е кака в образованието - трети курс счетоводство. "За мен любов от пръв поглед не съществува", споделя Ивайло и разказва, че връзката с бъдещата му съпруга е имала своите приливи и отливи. Отношенията им обаче се затвърдили безвъзвратно и категорично, когато дошла новината, че Маргарита е бременна.
Първият ни син ни ожени, а вторият ни изненада
с типичното си чувство за хумор обича да казва Дървеняшки. Преди 20 години, през 1994 година, Маргарита и Ивайло вдигат сватба. Дървеняшки признава, че не само пламтящата любов помежду им е била достатъчно условие двамата да се вземат. Очакването на бял свят да се появи първородният им син Кристиян официално ускорил бракосъчетанието. Тогава Ивайло все още няма диплома за висшист, но семестриално е завършил академията в Свищов. Така от октомври 1994 година той се озовава като в небрано лозе, след като съдбата го довежда в Русе като заврян зет, който не познава никой друг освен жената до себе си и нейните близки.
"Много ми беше трудно в началото. Най-големият тормоз, който срещнах тогава, не е приключил и продължава до ден днешен - това са на първо място комарите, а след това рязката промяна на температурите, които те карат да смениш балтона с тениска с къс ръкав", споделя осигурителният шеф. Удивен е от тежкия климат, жестоките минусови температури и силните бръснещи валежи, но въпреки това не поставя под съмнение ненадминатата красота на Русе, който нарича свой втори дом.
Пръстът на съдбата веднага се намесва в живота на прясно завършилия студент. Преди близо 20 години Ивайло започва да трупа първите си дни трудов стаж, след като се явява на конкурс в институцията, която сега оглавява - русенското поделение на НОИ. През април 1995 година обаче започва от съвсем ниско стъпало - като финансов ревизор, след това се изкачва до ръководител сектор, а по-късно стига и до началник отдел. През януари 2006 година сменя дирекцията и печели мястото на заместник-директор на Националната агенция по приходите /НАП/. Само 5 години по-късно загърбва Данъчното и след спечелен конкурс се връща обратно в териториалното поделение на НОИ, като този път заема най-високия ръководен пост - директор.
10 години след появата на първородния Кристиян неочаквано идва новината, че семейството чака втора рожба. Борис е непланирано бебе, но освен изненади, внася и много радост вкъщи.
"Кристиян беше абитуриент на 26 май. Завърши Математическата гимназия с 5.75. Така повтори успеха от моята диплома, с който навремето аз завърших Механотехникума. Борис е в 3 клас в СОУ "Христо Ботев" и още дълго ще ме кара да се чувствам млад", смее се Дървеняшки. Обяснява, че е либерален родител и не се меси в живота и решенията на големия си син, но очаква да вижда резултати от него. Кандидат-студентът решил категорично, че няма да продължи образованието си извън пределите на България, но най-вероятно ще напусне Русе и ще учи компютри в по-голям град. Дървеняшки не е и от пуританите, които анатемосват съвременните абитуриентски балове. На мнение е, че няма голяма разлика с едновремешните празненства. Единственото, което ги различава, са колите, с които младите отиват до тържеството. Заради голямата разлика в годините на синовете си понякога шефът на РУСО споделя, че изпада в забавни моменти, тъй като трябва с единия да се държи като тийнейджър, а в следващия момент да чете детски книжки с по-малкия.
С хората трябва да си човек
Привидно службата в осигурителната дирекция и в данъчното е свързана с много сметки, цифри и изчисления. Дървеняшки обаче не се плаши от тях и с усмивка споделя, че ако нещо не може да се сметне наум, за целта има калкулатори. Но смята, че в основата на работата му е да създаде организация и да мотивира екипа си, за да постигне добри резултати. Разбира се, отчита, че работата с хора е трудна, но човек може да я направи приятна и лека. Достатъчно е да не гледа този срещу него наборсучено, а да се държи като човек с хората.
"Трябва търпение и умелост човекът отсреща да разбере какво му обясняваш. В основата на всичко е да го успокоиш, че проблемът, който го мъчи, има решение или пък дори, че изход няма", коментира начина си на работа Дървеняшки. Търпението и спокойствието му често карат околните да го смятат за непукист, но самият той признава, че е чувствителен, макар да предпочита тази му черта да остане скрита за тях. За утоляване на емоциите му помагат срещи с приятели, приятни разговори на хубава трапеза, както и задължителното море през лятото. Ваканцията на плажа е единственото време, когато Дървеняшки си позволява да се откъсне за малко по-дълго от работата и служебните задължения. Обожава да слуша любимия хеви метъл, но това му се случва само в колата. Идоли са му Rammstein, Manowar и Halloween, които макар да свириха у нас, осигурителният шеф не е слушал на живо.