Огнян Басарболиев започва кариерата си в прокуратурата преди 23 години. От 1991 година досега не е правил крачка встрани и трудовият му път преминава в различни сфери на държавното обвинение. От 21 юни 2004 година досега е окръжен прокурор на Русе. Преди това е бил заместник окръжен прокурор, прокурор в Окръжна прокуратура, заместник районен прокурор, прокурор и младши прокурор в Районна прокуратура. Завършва първо ОУ „Св.св. Кирил и Методий“, а след това продължава средното си образование в МГ „Баба Тонка“. До 1990 година учи във Висшия институт на МВР. Всички нива на образованието си приключва с отличен успех.
След 10-годишно управление на Русенската окръжна прокуратура /РОП/ Огнян Басарболиев ще започне новата работна седмица като редови прокурор. Причина за това е изтичането на втория му и последен мандат като административен ръководител на РОП. Басарболиев е кандидат за шеф на Апелативната прокуратура във Велико Търново. Кое ще е неговото работно място за в бъдеще ще стане ясно на 3 юли, за когато е насрочено събеседването с двамата кандидати за апелативен прокурор.


- Мандатът Ви изтича тази седмица. Как приемате раздялата с поста на окръжен прокурор и смяната на кабинета?
- Последният ми работен ден беше в петък, но при неотложен случай, за който трябва да се уведоми окръжният прокурор, ще работя до края на седмицата. В понеделник обаче вече ще съм прокурор в Окръжна прокуратура. За двата ми мандата никога не съм преставал да работя чисто прокурорската дейност и ще продължа да я върша с удоволствие. А кабинетът ще бъде освободен за новия окръжен прокурор.
- Има ли сантиментални чувства около напускането на ръководната длъжност?
- Емоционалните преживявания, когато са в рамките на служебните задължения, дори са в помощ. А чисто сантименталните са за колегите и служителите, с които работихме толкова години заедно. Раздялата е емоционално преживяване поне в началото.
- По-малко емоционален човек сте, но явно сте борбен, тъй като през цялата Ви професионална кариера сте отдаден на прокуратурата и изкачването на нови стъпала.
- Емоциите след продължителната съвместна дейност остават на заден план. Пред тях е разумът, правната логика и мислене и законовото вземане на решения. Професионалната ми съвест никога досега не е побеждавана емоционално, по никакъв повод. В работата си по конкретни преписки и дела, в контактите с други ведомства, съд, полиция, митници, съм се стремял да отклоня всякакви емоции. Най-характерната черта на прокурорската работа е отговорността.
- Явно сте амбициозен човек и сега сте се устремили към нов връх, като кандидатстването за Апелативна прокуратура - Велико Търново.
- Аз по-скоро го разглеждам като предизвикателство, като възможност да реализирам идеите, които смятам, че са полезни за прокуратурата и в крайна сметка и за обществото. През тези 10 години оценката на нашия контролен орган - Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, който ни е правил многократни проверки, е много добра. Такива са ни оценките и от комплексните ни ревизии извършвани от по-горестоящите прокуратури. В тази насока са били и мненията на тримата главни прокурори, под чието ръководство съм работил през двата мандата. Tова на мен ми дава самочувствие да продължавам да работя. Тези резултати обаче не се дължат на административния ръководител, а на работата на прокурорите и служителите в прокуратурата. Никога не съм си позволявал да използвам и без това оскъдните, законово ограничени възможности, за някакво въздействие върху работата на колегите.
- Целенасочено или случайно беше влизането Ви в прокуратурата? Все пак не сте сменяли попрището през последните 23 години.
- Няма как да не е целенасочено. Преди постъпването ми в прокуратурата, което стана през 1991 година, съм имал и други предложения за работа. Аз избрах тогава прокуратурата. Човекът, който всъщност ме посвети в прокурорската дейност, беше тогавашният районен прокурор Радослав Йонков, който след това напусна системата, а аз останах.
- А обмислял ли сте и Вие да напуснете системата?
- Разбира се. На всеки са му минавали идеи да смени работата си. Но работата в прокуратурата е много динамична и интересна. През тези години, не само като окръжен прокурор, винаги съм си вършил работата с удоволствие. Ако професията не ме е удовлетворявала, просто бих се занимавал с друга дейност в областта на правото. Имал съм такива предложения много.
- Но все в областта на правото? Не сте си мислил да станете например бизнесмен?
- По-скоро не. През прокурорския ми стаж - цели 23 години е имало всякакви ситуации - на успехи и разочарования, но аз си обичам работата и бих казал, че е грехота да я напускам. Толкова труд, опит, познания и професионално хладнокръвие при решаване на заплетени казуси - нали като напусна трябва да оставя всичко това?
- Помните ли преди 10 години, когато заехте поста на окръжен прокурор, дали тогава изпитвахте някакви чувства и притеснения?
- Разбира се, че имаше някакви чувства. Аз го приех първо като едно голямо задължение и отговорност. Когато заех първия си мандат като окръжен прокурор през 2004 година, се въведе изискването за мандатност на административните ръководители в съдебната система. Всъщност бях първият избран административен ръководител на прокуратурата в Русе при условията на мандатност. Тогава бях на 39 години и практически бях най-младият окръжен прокурор в България към 2004 година. Това за мен беше допълнително предизвикателство, а от всичките окръжни прокурори, с които съм работил в Русе от 1991 година до тогава, пак бях най-младият, което ме стимулира да успея да се докажа. Не знам дали съм го постигнал, но за себе си смятам, че съм успял. Никога не съм усещал подценяване или поставяне под съмнение на качествата ми, независимо че заех поста на окръжен прокурор сравнително млад. С колегите в Русе имаме добри колегиални отношения, което позволява постигането и на добри резултати.
- Кои успехи на Окръжна прокуратура може да посочите като резултат от Вашето управление?
- Оценката за работата на прокурорите би следвало да се прави по техните дела. Тоест те какво са успели да внесат в съда и съответно дали се е стигнало до осъдителна присъда. Няма как обаче от работата на прокурорите да бъдат доволни всички хора. Винаги има такива, които смятат, че прокуратурата в една или друга степен не им е защитила интерес или пък ги е ощетила. Нашата работа е свързана с предаване на хора на съд, с искания те да бъдат наказани, понякога много тежко. Те по никакъв начин не изпитват добри чувства към прокуратурата, а са по-скоро отрицателно настроени към нея. На нас това ни е ясно, но това е част от прокурорската работа и на това, на което сме се обрекли. Като си решил да ставаш прокурор ти би следвало да понасяш и такъв тип оценки. Дали са правилни, или не е отделен въпрос.
- Този негативизъм и работата с престъпници обаче не рефлектира ли върху личния живот и семейството на всеки прокурор?
- Естествено че рефлектира. Един прокурор обаче първо трябва да запази човешкото в себе си. На следващо място да се подчинява единствено и само на закона и хората рано или късно ще го разберат. Трудно може да се каже, че работата ни не влияе върху нашата психика.
- Вас с какво Ви ощети работата?
- Ограничено ми е последователно свободното време. Заедно с дежурствата на всеки един от колегите окръжният прокурор е на разположение непрекъснато - ежедневно в празнични и почивни дни.
- В такъв случай можете ли дори когато сте в отпуск да се откъснете от работата си?
- Почти е невъзможно, защото когато изляза в отпуск, първите дни хората, с които работя, не знаят, че не съм на работа, а по време на втората част от почивката ми ме търсят, защото знаят, че ще се върна на работа. По тази причина аз практически никога не съм си ползвал изцяло дните за отпуск и имам около 6 месеца натрупани.
- Това не води ли до негативи в семейството? Не искат ли Вашите близки да прекарват повече време с Вас?
- Искат, но това е въпрос на разбиране и преценка. Който реши да работи като прокурор, не само като административен ръководител, трябва да му е ясно, че многобройните ангажименти, които има в работата си, са за сметка на семейството. Има много работа, която прокурорите вършат, но тя остава скрита за хората. Обикновено те се интересуват от резултата и то точно след извършване на дадено престъпление. С идеята ако може извършителят да се накаже веднага и то по възможно най-тежкия начин. Тогава обаче нещата в наказателния процес са в много ранен етап. А обикновено когато се влезе в съда, особено като се стигне до обжалвания пред върховните инстанции, интересът значително спада.
- Има ли нещо, което искахте да постигнете по време на мандата си, а не успяхте?
- Сега в края на мандата, като преценявам нещата, мисля, че бихме могли още по-активно да работим по отношение на корупционните прояви. Смятам, че там останахме до известна степен длъжници на обществото в града. Работата в това отношение за тези 10 години беше на приливи и отливи. Имаше случаи, когато имахме по-големи успехи. Понякога те намаляваха. В последно време значително спаднаха делата за корупционни поведения, извършени от различни длъжностни лица. Обнадеждаващото е, че от началото на тази година се активизира значително работата и то най-вече в ДАНС.
- Това на какво го дължите - на смяна на правителства и по политически причини или не?
- Не. След създаването си ДАНС трябваше да се структурира, след което се подобри и работата й с прокуратурата. Агенцията се активизира особено след обединяването й с териториалните звена на службата за борба с организираната престъпност. Надявам се това да доведе до по-добри резултати. През тези години сме имали осъдени длъжностни лица на различни постове - областни управители, кметове, директори, общински съветници. Не е имало хора, които да са били прикривани или ненаказани в резултат на нечие въздействие. Това което понякога се твърди, че има прокурори, които действат в нарушение на закона или ощетяват някого, е плод на личностна оценка, а не на обективност.
- Двама са кандидатите за Ваш наследник /районният прокурор Георги Георгиев и прокурорът в Окръжна прокуратура Николай Николов/. Какво бихте посъветвали този, който ще стане нов окръжен прокурор на Русе?
- Действително с двамата колеги работя от дълги години. Аз съм сигурен, че новият окръжен прокурор ще допринесе за продължаване на възходящото развите на прокуратурата в региона.
- Готов ли сте вече да напуснете Русенската окръжна прокуратура и да се преместите във Велико Търново ако спечелите конкурса за апелативен прокурор?
- Разбира се! Трудно взех решението да кандидатствам за административен ръководител на Апелативната прокуратура. Първо заради промяната на средата. Пък и не искам да изглеждам в очите на хората като един постоянен административен ръководител, защото за мен основното е истинската прокурорска работа. Едно от нещата, което дълго ме караха да мисля, е точно това, че работата на Апелативната прокуратура не е свързана толкова много с наблюдаване и решаване на досъдебни производства, внасяне на обвинителни актове и явяване в съдебни заседания.
- Семейството Ви е свързано с работата на съдебната система. Децата Ви имат ли афинитет към правото?
- Не. Големият ми син е кандидат-студент. Много добре се представи на предварителните изпити в Медицинския университет във Варна и иска да се занимава с медицина. А малкият ми син е твърде малък, за да има амбиции за професионална реализация.
- Съпругата Ви е съдия, а Вие - прокурор. В семейството заемате ли тези длъжности?
- Почти не си говорим за работа, когато сме заедно вкъщи, тъй като ежедневието ни преминава с дела. Пък и специализациите ни в областта на правото са различни. Тя никога не е гледала наказателни дела, нито пък аз съм участвал в административни.
- А съдът ли Ви събра с нея?
- Не, познавахме се преди това.