Да разкажеш кратко за Красимир Трифонов не е лесна работа. Когато се каже, че това е президентът на "Дунав 8806", всички се сещат за постоянното присъствие на един мъж с внушителна фигура около отбора, за такситата "8806" и... и май толкова. Но това е само върхът на айсберга.
Една любопитна подробност. Тези дни Краси, както го наричат приятелите му, закръгли на 10 милиона километрите си зад волана. Това са близо 250 обиколки на екватора или 13 двупосочни пътувания до Луната, навъртени за 26 години. Само че цифрите постоянно се променят, защото Трифонов продължава да изминава дневно по 150 километра с колата си, в която се чувства сигурно и удобно като в собствената си кожа. Може би затова се увлича с газта. Признава, че високите скорости са едно от големите му изкушения, а "пилотските" му постижения са повече от респектиращи - "прелитане" от Русе до София за 110 минути и от Русе до Варна за 55 минути. Това е трудно за постигане дори ако на пътя не се движи никой друг, а при движението като нашето резултатът звучи отвъд границата на човешките възможности.
Краси сяда зад волана на 20-годишна възраст, когато
завършва Спортното училище със специалност футбол
"Не ми потръгна с футбола, макар че бях изцяло отдаден на този спорт", връща се с носталгия в годините назад Краси. А всичко е можело да бъде много по-различно. Докато е на терена, играе в юношеския национален отбор и още си пази повиквателните за представителния тим на страната. Пред него се очертава звездна кариера, но вместо това идва поредица от много тежки контузии и раздяла с любимата игра.
По това време в Спортното училище се предлагат курсове за професионални шофьори и принудително напусналият футбола младеж взема професионална категория.
"Тогава нямаше безработица и никой не търпеше млад човек да не прави нищо. Затова след казармата се качих зад волана на един жук в "Промишлено монтажно управление", което вече не съществува. После се прехвърлих на камион и понеже тогава се пътуваше много интензивно, защото имаше работа, средно на месец изминавах по 15 000 км в страната", разказва Трифонов.
Това продължава до 1990 година, когато всичко се променя и заводите започват да фалират. Краси
успява да си намери работа като шофьор на инкасо автомобил
към русенски клон на банка, но заплатата е доста скромна и се прехвърля като водач на лека кола към фирма в Раковски, Пловдивско. По това време негова позната го запознава с Велина в Русе и от среща на среща от прелетялата помежду им при първата среща искра се разгаря "огън от любов, най-щастливият пожар", както пее Силвия Кацарова в един от знаменитите си дуети с Васил Найденов. Това е първата намеса на съдбата, която го събира с голямата любов, но ще има и втора. За нея - по-късно.
"Никога няма да забравя как на един 8 март качих в москвича си Велина и приятелката й, за да ги откарам до заведение, в което да празнуваме. На голямото кръстовище срещу полицията, където сега е Кръговото, бензинът свърши и колата спря. Наложи се Велина и приятелката й да ме тикат. Тогава разбрах, че имам мъжко момиче до себе си и реших, че с него ще прекарам живота си", спомня си с усмивка Краси.
След няколко месеца двамата минават под венчилото. Малко след това идва първото дете - дъщеричка, и на младия татко му се налага поне четири пъти в седмицата да се връща при семейството си вечер от Раковски, а рано сутрин отново да кара бясно към работното си място. Доста години след това романтично, но трудно време, когато Краси отдавна се е установил в Русе, се ражда и синът му, който учи в Дойче шуле и е активен спортист. Момчето е част от плувния клуб "Ирис", вече има няколко медала от републикански първенства и бащата се надява, че наследникът му ще остави следа в спорта.
"Разбрах, че това постоянно пътуване от Пловдив до Русе и обратно не може да продължава повече и
през 1999 година регистрирах фирма за корабно боядисване
Тя работеше на територията на Русенска корабостроителница, като изпълнявахме поръчки на корабостроителниците във Варна, Бургас и дори в Ротердам. Този бизнес се превърна в основната ми работа, но пак не седнах в офис, а продължих да пътувам, за да търся поръчки както в България, така и в съседните страни", казва бизнесменът.
И обяснява, че за него всяка нова посока в бизнеса е въпрос на емоция. Така една вечер през 2002-а решава, че трябва да има мандра. Сутринта отива в Ново село, купува местната млекопреработвателна фирма и става  собственик на първата частна мандра в Русенско, която произвежда сирене само от мляко - без сухо мляко от Украйна и палмово масло от екзотични страни. Така в продължение на пет години върти и двата бизнеса, които се развиват добре и до днес. Бояджийската фирма боядисва както кораби, така и цели сгради, а мандрата в Ново село прави вкусно сирене.
Наред с това Краси решава да направи и таксиметрова фирма. Първоначално влиза в този бранш със собствени коли, но с чужда радиочестота. След време решава, че трябва да се развива и купува от Николай Синабов таксиметровата му фирма с ефирната  честота. После става собственик и на "Перфект такси" и през 2007 година обединява двете фирми в популярната компания "Такси 8806".
Точно
такситата са причина за втората съдбовна среща с втората му голяма любов - женския баскетбол
Една вечер обаче в един от жълтите автомобили се качва Николай Падалски, който по него време е президент на баскетболния клуб "Дунав". От дума на дума разказва на шофьора, че има финансови затруднения и вече не може да издържа представителния женски отбор на Русе. Водачът влиза в положението на сладкодумния Падалски и веднага се обажда на Трифонов с молба да помогне за спорта в града.
"Дотогава не бях чувал, че в Русе има женски отбор по баскетбол, но както казах, всичко при мен е въпрос на емоция и на моментно състояние, а в нея вечер имах настроение. От бърза справка разбрах, че това е единственото стойностно нещо в русенския спорт и се съгласих на среща с Падалски", разкрива детайлите Краси.
Сутринта двамата се срещат в барчето на хотел "Ана Палас". Точно тогава фирмата на бъдещия баскетболен президент предава един боядисан кораб във Варна и той решава да помогне на сърцатите момичета с определена сума. Плащането от Варна обаче се бави близо месец и Трифонов пътува с кола всеки ден до морската столица и обратно, като именно тогава няколко пъти взема разстоянието в едната посока за рекордните 55 минути.
"Целта бе да спася отбора, защото бе в колапс
амбицирах се и карах като луд до Варна и обратно в продължение на 30 дни", казва благодетелят.
Малко преди Коледа на 2011 година Трифонов внася в клуба 50 000 лева и влиза в Управителния съвет. И бързо  усеща, че момичетата играят на живот и смърт, но ги финтират с парите. Това се отразява на атмосферата в клуба, чуват се гласове на недоволни състезателки и един добър проект изглежда пред разпад. Тогава новият член на управата предизвиква финансова ревизия и одиторите установяват големи злоупотреби.
След това събитията се развиват бързо.
"С помощта на Свилен Иванов /тогавашен общински съветник и днешен зам.-кмет - б.р./ Падалски беше освободен, разбрахме се с Георги Божков да направим всичко възможно за отбора и стимулирахме момичетата да завършим с чест първенството", разказва президентът.
"Тези месеци бяха трудни,
налагаше се да превозвам отбора с такситата "8806"
при гостуванията му и дори лично аз ги закарах до Монтана с микробуса, с който превозвах работниците си бояджии до обектите, но пък всичко си струваше", казва с гордост Краси, който същия ден ликува заедно със "сините феи" - новите носителки на Купата на България.
И това е само началото на великолепната серия, която никой не иска да спира. За три години "Дунав 8806" радва Русе, а разбира се и боса, с шест златни отличия - три шампионски титли и три национални купи.
"Клубът е стабилизиран финансово, но много внимателно поемаме ангажименти. В следващото първенство отборът няма да бъде по-слаб, подписваме договори със състезателките и след 1 септември ще имаме повече яснота за ядрото на тима", казва силният човек в клуба и допълва, че добрите резултати се дължат на около 20 утвърдени местни фирми, които финансират отбора. За спонсорството на клуба голяма заслуга имат и хората, които купуват ВИП карти за мачовете и тези, закупили карти в предварителната продажба на сезона. "Те превърнаха баскетбола в емблема на Русе и не случайно на входа към Русе откъм София има голям билборд с надпис "Шампионите от Русе ви пожелават приятно прекарване в града", казва с гордост Трифонов.