„Значи вие сте малката жена, която написа книгата, която създаде тази голяма война.“ Така започва срещата на Ейбрахам Линкълн с една миловидна дама с меланхолични очи в разгара на Гражданската война.
Линкълн, разбира се, малко се е увлякъл, но думите му не са просто един щедър комплимент.
Защото дамата е Хариет Бичър Стоу, а книгата -
една от най-ярките световни класики
„Чичо Томовата колиба“. За нея историците са съгласни, че оказва изключително влияние върху американската култура към този момент, възпламенявайки страсти, които спомагат за вдигането на едно от най-тежките кръвопролития в историята.
Нещо повече, „Чичо Томовата колиба“ се отразява на международното обществено мнение. Това е
най-добре продаваната книга на 19 век
и успехът й отвъд океана спомага за това британците, чиито икономически интереси са на юг, да останат неутрални. Ако британците бяха се включили във войната, Югът можеше и да победи.
Хариет Елизабет Бичър Стоу е родена в Личфийлд, Кънектикът, на 14 юни 1811 г. Отраснала в семейство на пастор, тя възприема най-важните пуритански добродетели - силна набожност, благочестие, труд и усърдие. Майка й, родила осем деца, умира на 41 г., когато Хариет е едва четиригодишна. Въпреки тежката загуба, малкото момиченце не остава на произвола. Напротив -
получава солидно образование
в ръководеното от сестра му училище, изучава езици, природни и технически науки, композиране, етика, логика, математика - все предмети, по правило преподавани само на момчета. След завършването си става учителка в същото училище.
През 1836 се омъжва за Калвин Елис Стоу, преподавател вдовец, чиято съпруга е била нейна приятелка. Ранните години на брака им са белязани от бедност. За 14 години Стоу ражда 7 деца. През 1850 на съпруга й е предложено професорско място и семейството се премества в Мейн.
Заедно със сестра си, Хариет написва учебник по география.
Литературната й кариера започва през 1834 г.
когато спечелва награда от „Уестърн Монтли Магазин“. Тя става редовен сътрудник на списанието, като пише разкази и есета. Първата й книга, „Мейфлауър“ (това е името на кораба, с който пристигат първите заселници пуритани в Америка през 1620 г.), излиза през 1843.
Популярността на Стоу й проправя път към големите национални списания, които започват редовно да публикуват нейни материали. Тя става
най-известната жена в Америка и най-честваната писателка в литературните кръгове
През 1853, 1856 и 1859 Стоу пътува из Европа и се запознава с Джордж Елиът, Елизабет Барет Браунинг и съпругата на Лорд Байрон. Но британското обществено мнение се обръща срещу нея, когато тя смело и в писмена форма обвинява лорд Байрон в кръвосмесителна връзка с неговата полусестра. Това става в момент, когато същото това общество тайно шушука по адрес на лорда, но никой не смее да го обвини открито.
Към романа „Чичо Томовата колиба“ в САЩ са отправени нападки за достоверност, въпреки че там нещата би трябвало да са познати от първа ръка. В отговор, Стоу публикува „Ключ към Чичо Томовата колиба“ (1853), в който
разкрива своите документални източници
След това написва още един роман срещу робството на цветнокожите „Дред - Разказ за голямото Блато на отчаянието“ (1856). В него се разказва за един драматичен опит за въстание на робите от южните щати. Публикува също и изследвания на социалния живот, есета и малко томче с религиозна поезия. Постепенно здравето й се влошава.
През 1888, две години след смъртта на съпруга си, получава трайно разстройство на душевното си равновесие и на 1 юли 1896 умира в Хартфорд, Кънектикът.
Но да се върнем на „Чичо Томовата колиба“. Този световен бестселър, преведен на 37 езика и продаден в 500 000 копия само 5 години след написването му, се превръща в
присъда над робството не само на негрите в САЩ, а и на всички хора по света
И ако днес най-младата публика знае за онова жестоко време главно от оскаровия холивудски филм „12 години робство“, то преди повече от век и половина никак не са много хората, които си позволяват да говорят открито на тази тема.
Хариет Бичър Стоу написва книгата като протестна реакция срещу нововъведения Закон срещу бягството на роби (1850), според който помогналите на избягал роб се считат за престъпници. Моментът съвпада с лична трагедия за авторката - смъртта на едно от децата й от холера. Идеята за романа „Чичо Томовата колиба“ я осенява по време на църковна служба. Внезапно тя получава видение на окъсан, измъчен роб, когото бият жестоко. По-късно казва, че
романът е вдъхновен и написан от Бог
Книгата е публикувана първо в подлистник в „Национална ера“ - вестник, ангажиран с борбата срещу робството. Сюжетът е отчасти базиран на истински случай, известен на Хариет Бичър Стоу, а също и на други подобни случаи. При писането на романа тя изпада в състояние на вдъхновение „Не можех да контролирам разказа, Бог сам го пишеше“, твърди Стоу. „Аз бях само инструмент в ръката Му. На Него трябва да се отдадат всички похвали“.
В романа робството се разглежда не от политическа или философска гледна точка, а от гледната точка на семейните и християнски ценности. Робството е жестоко, според Стоу, защото разделя семействата и така прекъсва естествените връзки между родители и деца и - преди всичко - защото противоречи на християнското учение. Книгата засилва напрежението между аболиционисти и робовладелци, довело до Американската гражданска война (1861-1865), с която поне на хартия се премахва  робството на цветнокожите в Америка.
По ирония на съдбата
Стоу не е имала никакви намерения да подстрекава към война
Тя дори не пише открито против системата на робството, а още по-малко - срещу плантаторите от южните щати. Самата тя има лични познати сред робовладелците от южните щати и ги изобразява в благоприятна светлина. Господарите-южняци на Чичо Том се отнасят добре с него, а злодеят, който го пребива от бой, е северняк. Но опитите на Хариет да смекчи чертите им са сред малкото й творчески неуспехи, защото няма невинни, когато се поддържа отвратителна система като робството.
По материали от интернет

Колибата на чичо Том купена за $1 милион

Властите в окръг Монтгомъри, щата Мериленд, купиха в края на декември 2005 година от собственика едноетажна къща с паянтова пристройка за 1 милион долара. Тази пристройка е знаменитата колиба на чичо Том, уверяват историците.
Именно тя се споменава в мемоарите на Джозиах Хенсън, станал прототип на главния герой на романа на Хариет Бичър Стоу „Чичо Томовата колиба“.
През 18-19 век къщата е била част от централното имение на обширна тютюнева плантация, а пристройката служела за кухня. Тя също била и спалня за робите, работещи в къщата. В момента едноетажният дом е музей „Чичо Томовата колиба“.