Нивото, температурата на Дунав, мъглата, дъждовете, скоростта и посоката на вятъра вече се отчитат автоматично. Засега едновременно това правят и хора, наричани в миналото наблюдатели. В определени часове на деня те отиват до водомерните рейки (пегели), измерват ръчно и подават информацията в хидро-метеорологичните станции.

Датчиците са монтирани във водата и всяка минута дават информация за показателите. Проектът е по оперативната програма "Транспорт" на Европейската комисия, обясни инж. Георги Георгиев, шеф на Изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" в Русе.

С автоматизирането на пегела получаваме веднага информация за състоянието на нивото от Ново село до Силистра. Навсякъде е

монтирано
електронно
информационно
табло,


което показва нивото на реката в станцията плюс нивото във всички останали 8 станции. След като трайно въведем новата система, част от хората ще бъдат пренасочени към други дейности, призна шефът на агенцията.

Първите хидро-метеорологични наблюдения у нас по Дунав се правят от 1866 г. Тогава Австрийко-унгарското консулство в Русе започва измервания, а през 1878 г. там се създава първата хидро-метеорологична станция на брега на Дунав. Досега имаше още 5 станции - в Ново село (1937 г.), Лом (1911 г.), Оряхово (1924 г.), Свищов (1912 г.) и Силистра (1940 г.). Мрежата вече е сгъстена със станции и във Видин, Никопол и Тутракан.

Досега във всяка станция имаше водомерна рейка на кейовата стена на пристанището. Тя е нивелирана, съобразявайки се с нулата на Черно море. Нулата на русенската водомерна рейка например е на кота 11,99 спрямо Черно море.
Наблюденията на състоянието на Дунав дават възможност да предупреждаваме за опасности от щурмови явления, които веднага предаваме на областните управители, Гражданска защита, на всички пристанища, на "Морска администрация", каза инж. Георгиев. Ако тръгне щорм от западната част на България,

веднага се издава
щормово
предупреждение


и по веригата отива надолу по реката. Така много пъти са спасявани крановете на пристанищата в Лом, Свищов, Русе и Силистра.

Според специалиста най-голямата опасност от наводнение по Дунав е през зимата, когато се образува ледоход. 3 били факторите за появата му - ниско ниво на реката, температура на въздуха повече от 10 дни до -10 градуса и температура на водата около нулата. Когато процентът нарасне над 90, се получават т.нар. ледови запори. Ледът се натрупва и се получава нещо като бент, който прегражда пътя на водата. От този бент нагоре нивото на водата започва да се покачва много бързо.
Преди много много години Видин е бил залят през януари в резултат на на леден запор. Градът е бил под метър и половина вода.

Опасни са и пролетните високи води, каквито имахме тази година, без, разбира се, да стигнат максимални стойности като през 2006 г., припомни инженерът. "Тогава ситуацията по Дунав беше критична.

Водата беше стигнала до ръба на дигите. Областните управители получаваха данните всяка минута, всички бяха хвърлили усилия и не се достигна до скъсване на диги и до разливи".

Има и случаи на много силен североизточен вятър, който духа срещу течението на Дунав и понякога

вдига висока
вълна над метър
и половина


Тогава корабите се предупреждават да изчакат стихията да отмине. Макар че през последните години, особено след войната в Югославия, товарното корабоплаване по Дунав рязко е намалено. Използва се едва 7-8% от капацитета му. В Русе обаче годишно акостират около 200 кораба с туристи.

В момента опасности от Дунав за страната ни няма, успокои специалистът. От седмица нивото пада. В Централна Европа и в Сърбия също водата се е успокоила. Хидровъзлите "Железни врата" 1 и 2 са започнали да се пълнят и така са позволили водата да се оттече. Нивото е около 600 сантиметра, а беше достигнало до 757 сантиметра. Има тенденция към постепенно понижаване.

Sans changement
(от френски - без
промяна) все още
звучи по радиото


Сводката за нивото на река Дунав в сантиметри се обявява по БНР всеки ден след новините в 15 часа. Прави се от 50-те години на миналия век, когато България е подписала конвенцията за режима на корабоплаване по река Дунав. Според регламента всяка крайдунавска страна, подписала конвенцията, излъчва бюлетина по националното радио на националния си език и на официалните езици на Дунавската комисия - руски и френски.