Възрастна жена и трима мъже, сред които бившият кметски наместник на Божичен Стоян Стоянов, бяха осъдени за документни престъпления, благодарение на които къща в селото е щяла да бъде продадена, без изобщо истинските собственици да разберат за това. Къщата била обявена за продан, ветеринарен доктор от Русе дал 3000 лева капаро за нея и сделката била въпрос само на един подпис пред нотариус. Но тогава започнала проверка на документите и се разбрало, че нещо не е наред.
Вчера в залата се събраха и четиримата подсъдими: 70-годишната Пенка Койладова и 69-годишният екскмет на Божичен Стоян Стоянов, врачанецът Антон Славчев и Ивайло Маринов от видинското село Гъмза. Всичките признаха за верни фактите, които изнесе обвинението, и поискаха съкратено съдебно следствие. В резултат бившият кметски наместник бе осъден на 8 месеца условно, Антон Славчев също мина с условно наказание и 4 години изпитателен срок, но Ивайло Маринов бе пратен в затвора за 2 години. А Пенка Койладова беше наказана с 1500 лева глоба. Присъдите обаче не са окончателни и може да се оспорят пред горестоящия съд.
Цялата история започва от един 76-годишен дядо, който се споминал в старчески дом през 2010 година. Как и защо, не е ясно, но месец-два преди да почине, подписал „генерално пълномощно“, с което упълномощил Пенка да продава къщата му. Дядото сложил палец вместо подпис, вероятно защото е бил вече твърде болен, за да държи писалка. Но документът е факт.
Пенка веднага преупълномощила друг да движи въпроса - това бил Ивайло, който в момента е в затвора. Той пък я продал на Антон. А Антон я пуснал за нова продажба чрез агенция за имоти.
Така офертата стигнала до 44-годишния ветеринар от Русе, който си мечтаел за къщичка на село. Човекът се свързал с Антон, огледал имота, харесал го и го капарирал. Но като дошло време за изповядване на сделката при нотариус, започнал да усеща, че нещо не е наред.
Оказало се, че покойният дядо е имал жена, която починала доста преди него. По смъртния й акт обаче имало поправки и задрасквания, които го усъмнили, въпреки че срещу тях стоели печатът и подписът на кмета на Божичен.
Докторът тръгнал да проверява. Така излязло наяве, че актът за смърт на жената е подправен - годината, в която е починала, била променена. Така и не стана ясно кой и кога е направил това, но кметът се подписал под тази „поправка“.
В крайна сметка се оказало, че къщата е била съпружеска общност на двамата старци. След смъртта на жената част от нея е преминала в наследство на двамата й сина. А къщата им е щяла да бъде продадена, без те изобщо да разберат.