Тя сияе. Изпълнена е с енергия и ентусиазъм, на които би завидяла и 25-годишна девойка. Казва, че винаги е била такава, но сега е особено щастлива, защото е студентка. На 57, но какво значение има това, ако Господ те е дарил с вкус към живота и неговата пъстрота. Тя е Людмила Гочева - русенката, която на 57 години стана най-известният студент в страната и с енергията си увлича сина си Пламен и племенника си Десимир - също първокурсници и бъдещи инженери.
Люси е родена в Нови пазар, но това станало случайно, на 5 май 1956 г., в навечерието на празника на св.Георги.
Майка ми минавала през Нови пазар, когато съм тръгнала към белия свят, разказва Люси.
Било е тежко раждане, но пък било добър късмет в болницата да има много стажанти млади лекари и те съсредоточили усилията си около бебето и младата майка.
Тъй като много хора имало покрай нея и всички били много мили, мама ми избрала това име - Людмила - да съм мила на хората, пояснява тя.
Като добър знак Люси разчита факта, че в деня, когато се отбелязва паметта на св.Людмила Чешка, тя пристъпила за първи път прага на университета като студентка.
Животът така я завъртял, че утъпкала пътя между Русе и Рудозем
където баща й работел в мината. В родопското градче Люси завършила гимназия и отново съдбата я върнала в Русе. За да открие любовта на живота си - съпруга Григор, с когото са заедно вече 40 години. Той бил студент в същата специалност, в която сега учи и Люси - „Технология на машиностроенето“. Важно е да се уточни, че повод за запознанството им не е друго, а увлечението на Люси по карате киокушин - първата дама, влязла в тренировъчната зала по това бойно изкуство през 1980 г.
Гришата започнал студентството веднага след казармата. След като завършил, започнал работа по специалността си и винаги е работил като инженер. Първо в „Печатни платки“, а след това е механик в мината край... Рудозем. Сега продължава да прилага наученото в някогашния ВИММЕСС, но в частна фирма.
Двамата живеят и работят в Русе, но когато децата им Пламен и Симона започват да боледуват често вследствие на хлорните обгазявания, семейството отново хваща пътя към Родопите. Връщат се в Русе в зората на демокрацията, когато „Верахим“ вече не работи. Щерката Симона завършва успешно две специалности в университета - първо „Кинезитерапия“, а след това и „Психология“. За Люси не оставало време да обърне сериозно внимание на себе си, макар винаги да е искала да завърши висше образование.
Толкова години желанието ми се засилваше с всяка изминала година, след като от първия път не ме приеха да уча педагогика, признава тя.
Сега, след като й намалели ангажиментите към семейството и близките, решава да пробва скок към университета и успява. От първия път, с много добра оценка на изпита.
Само че
с нея редом на банката сяда и синът й Пламен
Познат е в Русе като Пацо Усмивката. Него никога не са го виждали намръщен. Философията му е такава, че като истински Водолей гледа на нещата отвисоко и не занимава околните с грижите си. Завършил е Гимназията по дървообработване през 1999 г., експериментална паралелка „Помощник лесовъд“.
Явно трябваха среднисти за горски, а мен ме привлече идеята да съм сред природата и животните, спомня си Пацо.
Никога обаче не успял да работи по професията си, но любовта му към животните е безгранична.
Приятелите ми често ми казват Повелителят на животните и ме сравняват с Ейс Вентура /героят от „Зоодетектив“/ - колкото и злобен да е нечий домашен любимец, аз влизам, по инерция го погалвам и никога не са ме хапали, разказва с усмивка Усмивката.
Сега съчетава ученето със задълженията си на охранител на паркинг. Естествено у дома им лае куче - немски шпиц, а в момента на „пансион“ е прибрана и чинчилата на братовчед му. Пацо е заклет рокаджия и противник на чалгата.
Всички ме питат дали свиря на някакъв инструмент, но аз им обяснявам, че само консумирам, и то без мярка, смее се студентът.
Крак към университета тази година в семейството провлякъл Десимир
племенник на Люси, който още в предварителните изпити кандидатствал и бил приет. През януари Пацо претърпял операция на херния и този здравословен проблем го откъснал от смените на паркинга. Знаел, че Десо се подготвя за изпити, но едва след като влязъл, Пацо се навил и той да пробва. Разполагал с няколко дни да си припомни материала по български език. Ползвал основно помагалото, което Русенският университет издава в помощ на кандидат-студентите си. За майка си казва, че е перфектният родител и в никакъв случай не изпитва дори и малко притеснение от това, че са заедно в курса.
Никой от първокурсниците не е подмятал обидни или иронични реплики към двойката.
Да, интересно им е на младите колеги, но обръщението към мен е точно „Колежке, това така или така“, забелязала е вече Люси.
Тя е убедена, че най-важното е да има уважение между хората, независимо от възрастта. Атмосферата в групата била толкова приятна, че се почувствала като у дома си.
За първите две седмици им е ясно, че лесно няма. Ако е лесно, не ми е интересно, отсича Людмила.
Самата тя е имала точно една седмица за подготовка за кандидатстудентския изпит. Нямала проблем с граматиката и правописа, въпреки че следващата година се навършват 40 години, откакто е завършила гимназия. Изненадана била, че в инженерна специалност може да се кандидатства с изпит по български език, но успяла да се справи.
Всичко сега й е много интересно.
Когато си млад, някак гледаш да се скатаваш
не си се отърсил от ученическите си навици. С възрастта мотивацията ти е друга и нагласата за учене е значително по-зряла. Малко сме позабравили какво е да стоиш на чин, да чуваш звънеца, да внимаваш на дъската, но е хубаво, разказват единодушно Люси и Пацо.
Леко са разочаровани и двамата, тъй като имали желание да учат английски в университета, но правилата са такива, че трябва да продължиш с чуждия език от училище. В социализма вариантите бяха първи - руски, и втори - френски или немски. Така Люси ще трябва да се върне отново към езика на Пушкин.
За всичко в живота си Людмила благодари на Бога. Като попска правнучка е възпитана в християнските ценности и усеща Божията любов и милост. Никога обаче не съм получавала нещо даром - трябвало е да се боря, да съм търпелива и то се е случвало. Доказателства - колкото искаш, пояснява тя.
Мъжкото момиче Люси
никога не се е предавала пред трудности и е търсела приключенията и новостите
Успешно завършила куп курсове и квалификации, част от които са по стенография и машинопис, компютри, спортни танци, конна езда, италиански, предприемачество и управление на малък и среден бизнес. За мен през този век човек трябва да знае английски, компютри и психология. Продавач да си, ти трябват и трите, за да успееш да спечелиш клиентите, споделя философията си Люси.
Истината е, че почти винаги в курсовете е била най-възрастната в групата. И на 70 години да стана, няма да се спра!, категорична е Люси и допълва, че възрастта не просто задължава, а много задължава. Няма как да се излагам - няма да ми прилича, смее се 57-годишната студентка.