Едно селско училище за пореден път остана глухо, тъжно и безлюдно на първия учебен ден.
„Селище без училище постепенно и бавно умира“, къде с мъка, къде с голяма доза философия заключава дългогодишният директор на закритото школо в русенското село Бъзовец Тодор Донев.
81-годишният мъж съвсем спокойно може да се нарече живата история на училище „Св.св.Кирил и Методий“. Целият му трудов стаж е минал между неговите стени и то все като директор.
„Завърших института за прогимназиални учители в Шумен през 1954 година и веднага се върнах като преподавател по български език и литература в бъзовското училище“, започва разказа Тодор Донев.
Пет месеца младият мъж подготвял прилежно своите уроци, преподавал и изпитвал, навлизал в професията и още преди да завършил първата си учебна година, получил нареждане да се яви при началничката на образованието в Бяла. Там 25-годишният учител изневиделица научил, че ще бъде назначен за директор.
„Беше много неудобно, защото с назначението
ми бившият директор ми стана подчинен“
връща лентата Донев.
Наред с това Донев станал началник и на съпругата на бившия директор. Смяната не протекла съвсем гладко, пониженият шеф и кръгът около него се опитвали да скроят по-дрeбни и по-едри интрижки на новия си началник, но той нямал притеснения, защото бил уверен в натрупаните по време на следването знания и умения.
Новият директор не се затворил в кабинета си, а продължил да преподава.
„Бяхме хубав колектив от местни учители, дори бих казал, че бяхме творчески колектив“, спомня си дългогодишният педагог. И бърза да разкаже как по време на неговото управление е направена пристройка към сградата. Така обучението преминало от две смени на една. Тогава бил създаден и първият местен пионерски лагер за труд и отдих. „Децата работеха до обeд в консервния комбинат, а след това ги водехме в местността Стар Бъзовец, където играеха и палеха лагерни огньове“, връща се в спомените Донев. „Не съм бил строг директор. Тогава имаше истинска демокрация, а не като сега - лоша дисциплина“, обобщава възрастният мъж.
След дългите 36 години в училището Донев вече не смее да доближава сградата
за да не гледа бързо разяждащата я разруха. Вратата на училището не се затваря, плочките пред входа са надигнати и изкопани, сякаш някой е търсил нещо под тях. Изронената мазилка и изпочупените прозорци само допълват тъжната картина.
Особено тежко Донев приел едно от последните си посещения на училището, когато видял пред входа да се ветреят захвърлени магнетофонни ленти. Същите, на които са запечатани моменти от походите Козлодуй-Околчица в чест на Дена на Ботев 2 юни.
„20 години ръководех туристическия отряд. За 5 дни изминавахме 120 километра“, разказва Донев, който скоро научил, че дори сегашният кмет на община Две могили Николай Христов е бил негов походник. „След толкова дълги километри изминати пеша, един ден реших да се прибера от Две могили до Бъзовец крачейки“, спомня си едновремешния ентусиазъм Донев. Замисълът бил провален от застигнал го шофьор - един от стотиците участници в Ботевите походи, който познал бившия си директор, качил го в автомобила и дори специално се отклонил от маршрута си, за да го закара у дома. Такава признателност и уважение 81-годишният бъзовчанин продължава да получава и до днес. И то не само от
жителите на селото, които продължават да
се обръщат към него с „шефе“ и „директоре“,
но и от страна на неговите ученици, които отдавна са напуснали селото. Няма как да е иначе - Донев е един от най-възрастните хора в Бъзовец, а всички останали са минали през училището и са опирали по един или друг начин до него. Сред видните му възпитаници е професорът от Великотърновския университет Анчо Калоянов, който е родом от двемогилското село и до днес посещава и разговаря със своя учител.
И тъй като наистина Донев е живата история на закритото през 2010 година школо, той познава и неговите тайни. Едно от тях е, че под всеки от боровете пред сградата на училището има заровени стъкленици с имената на ученици. „С любов си вършехме работата. Над 200 деца сме учили на година“, връща се назад Донев. И си спомня как през 70-те години дори са имали клас с 47 деца.
С годините обаче картината се променила до неузнаваемост. Затварянето след 1990 година на консервния комбинат в селото - един от най-успешните в региона, младите останали без работа и все повече хора започнали да си търсят късмета другаде, децата ставали все по-малко, докато се стигне до решението за закриване на училището. Не помогнала нито подписката за спасяването му, нито писмото до правителството. От „Св.св.Кирил и Методий“ останала само сградата и спомените.
Вече трета година сградата пустее, но сега има нов шанс за живот - с решение на Общинския съвет в Две могили закритото училище ще бъде дадено на концесия на фирма „Пирин турс“, която може да го ползва 35 години при условие, че вложи в него поне 500 000 лева. Идеята е все още пазещата ехото на детския глъч сграда да стане модерен старчески дом.
„Дано фирмата излезе сериозна. Преди време и аз имах такава идея - училището да се даде за старчески дом или за някаква друга дейност, само да не пустее“, казва старият директор и очаква да види училището си отново оживено и възродено.