Старо правило гласи, че училището прилича на директора си. Ако той е естет, школото е красиво. Ако е амбициозен, дърпа всички напред. Ако е случаен и нехае, пак личи. В 142-годишната си история училище „Иван Вазов“ е видяло много - разни деца, учители, родители, промени в системата, войни и възходи. Сега то е в интернет със собствен актуален сайт, учениците му се събират от всички краища на града и околностите, а за учителите черните дъски са в миналото. Точно тези последни времена на видима промяна се свързват с името на директора - Валерия Пенчева.
Тя не обича да говори за себе си и умело прехвърля темите за личното й пространство към работата. Връзката „Валерия-“Вазов“ започва случайно през февруари 2002 г. Тогава тя е помощник-директор в ОУ „Братя Миладинови“.
Телефонно позвъняване от инспектората
дава началото на съвсем нов етап от живота й. Позвъни ми тогавашният началник на инспектората Станимира Гичева и ми предложи да бъда временно изпълняващ длъжността директор на училище „Иван Вазов“. Аз й отказах, като й благодарих за доверието, но тя предложи на сутринта пак да се чуем. Нощта е бременна, казват арабите и са прави, спомня си сега директорката.
Когато се прибрала у дома и споделила със семейството си новината, за голяма нейна изненада всички били на мнение, че трябва да се хване и да използва шанса. Били сигурни, че ще се справи.
Дойдох тук, без да знам какво ми предстои, откровена е Валерия. Макар да има опит във втората позиция на училищното ръководство, за нея детайлите били като минно поле. В началото натоварването й е огромно. Седем години съм била помощник-директор в Бяла, а после за малко в „Братя Миладинови“, но бях изпълнител - каквото каже шефът, просто го изпълняваш, допълва тя и признава, че още си спомня колко усилия й коствала първата директорска заповед. Занизват се едновременно трудни и интересни дни с гмуркане в
океана от документация и наредби
Това се учи, стига човек да има желание, категорична е перфектната Пенчева.
Колегата, от когото приех поста - г-н Иван Царев, постъпи изключително внимателно и много ми помогна да навляза в работата. Не е имало нито скандали, нито интриги. Колегите също много мило изпратиха него и посрещнаха мен, благодарна е за сърдечното начало Пенчева. Не липсвали и изненади - два дни, след като е назначена в училището, пиели сутрешното си кафе със съпруга си и гледали русенска кабелна телевизия. Гост в студиото била Станимира Гичева - началникът, който я назначава. Зрител се обадил директно в ефир и задал въпроса защо именно Валерия Пенчева е поставена на това място. Тя е временно изпълняваща длъжността, а на конкурса всеки ще е свободен да се яви и да защити идеите и подготовката си, лаконична била Гичева. Стана ми ясно, че е имало недоволни от факта, но го приемам за съвсем нормално. Първите две години наистина бяха трудни, но колегите са хубави хора - много интелигентни, възпитани и добронамерени и на тях дължа увереността, че сме на прав път, обяснява директорката, която печели уверено с максимум точки и въпросния конкурс.
Само за няколко години, въпреки демографската криза, към „Вазов“ потокът от желаещи се увеличава и
училището достига предела си от 708 деца
Сградата е с такъв капацитет, че повече от четири паралелки във випуск не бива да се правят, категорична е директорката, според която всъщност едносменното обучение е най-добро за децата.
Малките вазовци имат успехи в различни области на спорта, изкуството и знанието, но за учителите им всяка кандидат-гимназиална кампания е време за тревоги и надежди. Понякога колкото и усилия да влагаме, нещата не зависят само от нас, учителите, а и от трудолюбието на децата, казва директорката и признава, че от години следи всеки пробен изпит по български и математика. Тези резултати са най-важни за мен, тъй като те са индикаторът за работата ни. Ако децата се провалят, сме се провалили и ние. Друго нещо е сладостта на успеха - ето това си пожелавам, стиска палци директорката.
Дали защото е поела първите си глътки въздух в бунтовния Пирин, или защото е
наследник на два големи рода в Гоце Делчев -
Янчеви и Зортеви, Валерия никога не оставя недовършена работа и се старае всичко да е изпипано до най-малката подробност. Много хора не знаят, но аз наистина съм от Неврокоп и имам 21 първи братовчеди, открехва малко прозорче от личния си свят.
Когато Валя е само на 2 години, баща й започва работа като машинен инженер в СМК-Русе и семейството се мести край Дунав. И двамата й родители, преди да дойдат тук, са били учители и затова не е странно, че щерката им поема по този път. Настаняват ги във ведомствено жилище в новия и модерен за времето си „Здравец“.
Първата си среща с училището Валя има в кварталното „Тома Кърджиев“, а след това в Икономическия техникум. После записва история в Силистренския институт, но продължава с педагогика и български език в Софийския университет.
През това време на обучение
нейна приятелка я запознава със Светлозар
Аз бях на 21, а той на 22 и през ум не ни минаваше, че ще се оженим толкова млади и на следващата година ще родя сина ни Георги, споделя Валя. Четири години по-късно се появява и дъщеря им Мария. Сега се радват на по едно внуче от всеки - Велизар от щерката и Светлозара от сина. Валя е щастлива, че и двете й деца са успели да намерят професионалното си призвание, да създадат свой дом и да поемат сами по пътя си. Семейството ни е спокойно, макар с мъжа ми да сме много различни - той обича активната почивка с походи, лодки и ски, а аз - у дома, с книжка, пояснява тя и не крие, че в момента е увлечена от историята в „Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс.
Професионалният й път тръгва от школото в Червена вода. Първо я назначават като дружинен ръководител, а след това, когато се освобождава място, започва да преподава история. Следват седем години като помощник-директор в Бяла. Уж започнах за една година, а станаха седем. Отидох с голямо притеснение, но срещнах чудесни приятели там, спомня си тя.
Връща се в Русе и Пенчева
поема началния курс във „Васил Априлов“
Не бях работила с толкова малки деца и директорът Йорданов видя, че ми е трудно, и на следващата година ме направи педагогически съветник. Много съм му благодарна за този жест, откровена е Валя. Малко след това изпитание директорът на „Братя Миладинови“ Мария Димитрова я кани да й е дясна ръка в училището, но само след три месеца я грабва „Вазов“.
Периодът „Пенчева“ ще остане в историята на училището в центъра с пълната си промяна - външни ремонти, пъстри коридори, нови тоалетни, подменени подове, нови врати, модерни чинове, щори по прозорците и изящни завеси. Наскоро шефката разгледала детайлно в интернет модерно училище във Враца и съвсем нескрито завидяла на колегите си за базата. Все пак винаги съм цитирала Вазов, който казва, че
камъните не правят училището, а хората в него
Много са важни, без тях не става. Има какво да се желае, но пък съм много щастлива, че тази година учителката ни по история Тотка Тодорова взе награда „Неофит Рилски“, връща разговора отново към работата Валерия Пенчева.
Най-важното за нея е да са живи и здрави децата и колегите й. Всичко друго човек може да го преодолее. Слава Богу! съм нямала сериозни неприятности и се моля да не ми се случват, честна е директорката. Тя е здраво стъпила на земята, типичен представител на зодиакалния знак Дева, родена е на 13-то число, но изобщо не вярва в суеверия и нумерология. Приятелите я определят като  домошар, който държи на семейството. Училището се е превърнало за нея във втори дом, а
колегите - във второ семейство
Имам добър екип, който работи заедно с мен и нямаме проблеми с разпределянето на средства, затова си позволяваме някой-друг ремонт, казва директорът, който разбира и от сметки. Щастлива е с работата си, макар да признава, че заради постоянната си заетост е изгубила някои от старите си приятели.
Ако в понеделник влезете в училище „Иван Вазов“ рано, преди да е ударил първият звънец, на входа ще видите усмихнатата и ведра директорка. Тя лично посреща деца и колеги и на всички пожелава приятен и успешен ден. Отговарят й със същото добро отношение и вярват, че вазовци имат какво да покажат на Русе и България.
А Русе се поклони пред усилията и всеотдайността на директорката Валерия Пенчева, като й връчи най-престижната си награда в навечерието на 24 май - Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.