Коя е най-мощната организация в света? Може би ООН, Европейският съюз или НАТО? А може би не, макар че и трите алианса имат глобално значение и влияние. Но има още едно сдружение, което направлява световните нефтени потоци и затова когато страните в него кихнат, икономиките на цялата планета започват да боледуват. Това е Организацията на страните износителки на петрол, по- известна като ОПЕК, създадена на днешния ден пред 53 години. 
Всъщност това е и първият и единствен законен картел в историята, който откровено посочва, че задачите му са да координира и управлява петролната политика, да регулира цените и добива и да се грижи богатите на черно злато страни винаги да печелят колосални суми. И това никак не е чудно, като се има предвид, че
държавите-членки на ОПЕК контролират около две трети от световните петролни запаси
На тях се пада около 40% от световното производство и половината от световния износ на нефт. От най-големите производители на петрол пикът на добива не е прехвърлен само от страните от ОПЕК (с изключение на Венецуела) и Канада.
ОПЕК е създадена по време на Багдадската конференция от 10-14 септември 1960 година от Венецуела, Ирак, Иран, Кувейт и Саудитска Арабия. През следващото десетилетие към нея се присъединяват Катар (1961), Индонезия (1962), Либия (1962), Обединените арабски емирства (1967), Алжир (1969), Нигерия (1971), Еквадор (1973) и Габон (1975).
Тъй като основната част от международната търговия на петрол се извършва в щатски долари, промените в стойността на долара имат влияние върху решенията на ОПЕК за количествата петрол, които трябва да произвеждат нейните членове. Например, ако стойността на долара намалее, държавите от ОПЕК получават по-малки реални приходи и покупателната им способност намалява, в резултат на което те намаляват износа си, за да се опитат да увеличат реалните цени на нефта. Министрите на енергетиката и нефта на държавите членки на ОПЕК два пъти в годината провеждат срещи за оценка на международния пазар на нефт и прогноза за бъдещото му развитие. На тези срещи се приемат решения за действията, които е необходимо да се предприемат за стабилизирането на пазара. Решения за промени в производството на петрол се приемат на конференциите на ОПЕК.
Първият голям трус сред петролните милиардери
настъпва след победата на Израел в Шестдневната война срещу Египет, Йордания и Сирия през 1967 година. Тогава арабските държави от ОПЕК основават паралелната Организация на арабските страни износителки на петрол (ОАПЕК), която се стреми да оказва натиск върху западните държави, за да ограничат подкрепата си за Израел.
Следващото вълнение е предизвикано от отказа на Съединените щати от златния стандарт през 1971 година.  ОПЕК се опитва да задържи дотогавашната стойност на петрола в златно изражение. Малко по-късно, след новото поражение на арабските държави във Войната от Йом Кипур през 1973 година, ОАПЕК прекратява износа на нефт за западните държави, но няколко месеца по-късно реката от долари започва застрашително да пресъхва и се отказва от тази мярка. Тези две събития довеждат до
четирикратно нарастване на цените
на петрола и допринасят за засилването на първата световна рецесия след края на Втората световна война.
След нов скок на цените на нефта след Ислямската революция в Иран през 1979 година, през 80-те години те спадат до по-ниски нива. През следващите години ефективността на организацията намалява, тъй като много нейни членове се противопоставят помежду си, заради Ирано-иракската война (1980-1988) и Войната в Персийския залив (1990-1991). Недоволни от ограниченията, налагани от ОПЕК, Еквадор и Габон напускат организацията.
Цените на петрола достигат най-ниските си нива от 70-те години през 1998 година, когато страните от ОПЕК решават да предприемат по-енергични мерки за тяхното увеличаване. Последвалите глобални събития като войната в Афганистан и войната в Ирак довеждат до рязко повишение на цените далеч над нивата, планирани от ОПЕК. При новата обстановка през 2007 година Ангола става член на организацията, Еквадор възстановява членството си. След началото на последвалата икономическа криза ОПЕК е напусната от Индонезия (2009). През 2008 г. Русия заявява готовност да стане постоянен наблюдател в организацията.
Най-значимият световен катаклизъм с участието на ОПЕК е известен като
Петролното ембарго от 1973 година
То идва през октомври след подкрепа на Западна Европа и САЩ за Израел срещу арабските народи във войната от Йом Кипур. Крал Фейсал от Саудитска Арабия налага петролно ембарго срещу Запада. По този начин цените на петрола за Съединените щати се покачват от 3 долара за барел до 12 долара за барел, стимулирайки продажбите на газ. Газстанциите в САЩ ограничават количеството газ, което може да бъде закупено, затварят в неделя и ограничават дните за закупуване въз основа на регистрационни номера. Цените продължават да се покачват и след края на ембаргото.
Тази пазарна блокада има траен ефект върху Съединените щати. Гражданите на САЩ
започват да купуват по-малки и по-икономични автомобили
освен това Америка прави преоценка на разходите и източниците си на енергия. Федералното правителство се включва, като президентът Никсън препоръчва на гражданите да намалят скоростта с цел икономии, а в края на 1973 г. Конгресът издава ограничение на скоростта от 55 мили в час и то е валидно и до днес. Лятното часово време е удължено през цялата година, за да се намали използването на електрически ток в американските домове.
Един от най-дълготрайните ефекти на петролното ембарго от 1973 г. е икономическата рецесия в целия свят. Безработицата достига най-високия си процент, както и инфлацията. Във фалиралия неотдавна Детройт, който тогава е в разцвета си като автомобилна столица на Америка, търсенето на големи превозни средства спада, а това повлича и производството. Въпреки че ембаргото продължава само една година, цените на петрола се увеличават четири пъти и започва нова ера в международните отношения. Арабските страни откриват, че петролът им може да се използва едновременно като
политическо и икономическо оръжие
Разбира се, с това оръжие, както с всяко друго, трябва да се борави много внимателно, за да не произведе изстрел в грешна посока. Един подобен пример е ситуацията от 80-те години на 20 век, когато рязкото поскъпване след ембаргото от 1973-а води до сериозен отлив на търсенето на нефт. Така от 35 долара за барел през 1980 година цената през 1986-а пада до 10 долара, дори и по-ниско.
Бумерангът се връща при производителите на петрол. Икономическата активност в индустриалния Запад спада, наред с това се търсят нови енергоспестяващи технологии и това довежда до свръхдобив на черно злато и срив на цената му с 46% до 1986 година.
Но и това е временно. През 1990 година петролът отново скача след иракското нахлуване в Кувейт на 2 август. Продължил само 9 месеца, ценовият шок е по-екстремен и с по-кратка продължителност от предишните, но за покачването на цените се смята, че е важен фактор в рецесията от началото на 90-те години.
С успеха на водената от САЩ коалиция срещу силите на Саддам Хюсеин
опасенията относно доставките в дългосрочен план утихват,
а цените започват да спадат драстично. След като петролът пада до около 15 долара за барел в края на 1990 г., съгласуваната дипломация постига координирано разпределяне на производството през 1998 г. През 2000 г. вече покойният венецуелски президент Уго Чавес е домакин на първата среща на ръководителите на страните на ОПЕК от 25 години. През следващите години обаче атаките от 11 септември срещу Съединените щати, войната в Афганистан, инвазията в Ирак през 2003 г. и последвалата окупация на страната предизвикват скок в цените на петрола до далеч по-високи от посочените като цел от ОПЕК нива.
В момента цената на нефта е в относително равновесие, но никога не се знае какво може да предизвика ново неконтролируемо покачване. Натиск върху този процес оказва непрекъснато растящата консумация на Китай и Индия, но дори и без него само едно голямо природно бедствие като мощен ураган може да разбута котировките по световните борси.