Преразходът в болничната помощ се очаква да е над 100 млн. лв. Това каза управителят на НЗОК Румяна Тодорова.

Тодорова подчерта, че преразходът за болниците расте и припомни, че преди време е казала, очакват преразход между 60 и 80 милиона лева. Сега вече със сигурност е над 100 милиона лева, само за болниците, обясни Тодорова.

"Ние по всякакъв начин ще се постараем, навсякъде, където могат да се спестят, аз не ги насочвам икономии, защото това не са икономии – ги насочваме към здравноосигурителните плащания. В извънболничната помощ, където са незначителни разходите ще покрием с тези икономии, но в болничната помощ нещата са доста сериозни", обясни настоящият управител на НЗОК. Тя посочи, че в рамките на бюджета, над 100 млн. лв. няма да стигнат. На 23 или 24 септември ще има Надзорен съвет, където ще се отблокира резервът, и към 15 октомври ще имаме реална картина. Целият резерв е 269 милиона лева. Д-р Тодорова поиска да припомни и на болничните директори, които всеки ден я заливат с писма, че те са подписали договори за бюджет разпределен за 10 месеца. "Затова последните месеци са нулеви. Предварителното преразпределени на бюджета е показал ноември и декември нулеви, но сега се очертава трети месец – нулев. Това е всъщност е преразхода", обясни Румяна Тодорова.

Председателят на Българския лекарски съюза (БЛС) д-р Цветан Райчинов посочи, че заради неразчетените средства има риск през декември персонала на болниците да остане без заплати. Той предупреди, че лекарите ще излязат на улицата декември, ако октомври не стане ясно, че ще се платят заплати. Крайният срок, който са поставили е края на октомври и д-р Райчинов предупредил касата, макар да съзнават, че не вината не е в сегашното й ръководство, което не участвало при изработването на бюджета. "Втори път това, което направи Дянков края на 2009 г. да остави лекарите и медицинския персонал за Коледа и Нова година без заплати, втори път няма да го допуснем. Никой да не си прави илюзии, че лекарите са онова търпеливо стадо от тогава", каза председателят на БЛС.

Управителят на НЗОК бе категорична, че няма да остави декември неплатен за болниците. Д-р Тодорова обясни, че към 15 октомври ще се знае колко ще е реалния недостиг всъщност. Тя обясни, че вече мислят варианти за това. По съвсем предварителни изчисления, ако се разпределят средно това, което остава за реално съществуващи пари до края на годината са някъде около 65% - средно месечно за болниците - това е горе – долу над лимитната дейност. "Единият от вариантите е – разплащаме тези пари по месеци – около 65, може би 70% да се окажат и този недостиг от 30% вече да се изплати в следващия бюджет, но тези пари да са предварително планирани. Те да не изяждат бюджета за 2014 г. – тези 108 млн., които така или иначе са налични и по този начин няма да се прави актуализация на тазгодишния бюджет", обясни тя и посочи, че това е само един от вариантите върху, които се мисли. Тя посочи, че не е необходимо да се нагнетява някакво напрежение, защото нещата не са толкова страшни.

Тя каза, че ще има още пресконференции за това какво се е случвало в касата. В момента се прави анализ например и за един и същ пациент по колко пъти е прекарван през клиничните пътеки. "Търсим обяснение, някъде има обяснение за това – може пациента да е виновен, нали?! Той е стабилизиран в болницата, излиза навън, престава да си пие лекарствата по други причини, след един месец пак е в болницата, след още един пак. Има пациенти с по 7 хоспитализации, с 5", каза д-р Тодорова.

Румяна Тодорова коментира още веднъж и трансфера от 2010 г. от 1.4 милиарда лева от НЗОК. Попитана отново за тях тя каза, че за тях нищо не може да каже – няма ги. "Този, който е гласувал промяна на текстовете в закона, и по такъв лек начин е решил здравните вноски в продължение на 10 години на хората, да отговаря пред съвестта си и пред Прокуратурата", каза тя.

Д-р Райчинов пък бе категоричен, че тогава българският парламент гласува да се откраднат парите. Той посочи, че парите са изхарчени и вече започвало "да се чува къде и за какво". Доколкото чувам и за пътища и т.н. Не, че не са необходими, но от парите събирани за здраве да се ползват за такива неща…Нали разбирате, за да се покрие 1 км асфалт, да умрат примерно 20 души. Това приемливо ли е, но го търпи българското общество го приема, така че никой не ни е виновен честно казано, каза той и припомни, че говорят за това от 2010 г. "Тези пари са дължими от държавата на населението. Каквото и да им коства, трябва да се намери начин тези пари да се върнати на хората", посочи той.

На днешната среща са положени основите за разговори за Националния рамков договор за 2014 година. Следващата седмица ще се съгласува графика и от следващата започват интензивни разговори. БЛС очаква тази година да се случи поне това, което е договорено миналата и "по вина на Цеков не се случи". Очакванията на БЛС, за да има НРД са: методиките, гъвкаво разпределение на средствата между отделните изпълнители за болнична помощ и малко по-добри условия за сключване на договор.