„Завчера „се събрахме“ с моите ученици от втория випуск и си припомнихме първата книжка, която бяхме издали - „Нашата книжка“. „Помните ли тази книжка!“ - попитах ги аз. „Помним, разбира се! Как да не помним!“ - отговориха децата. Всъщност, те вече не са деца - почти всички са студенти, някои са в България, други в чужбина, доста от тях следват медицина... А вестник „Утро“ първи писа за нашата първа книжка. Заглавието беше „Учител събра най-съкровеното на децата“... Тя още си стои на сайта“. 
Това разказва началният учител Стефан Стефанов, който преди 14 години беше първият в страната, провокирал своите четвъртокласници да създадат малка книжка с картинки, причудливи историйки, шарени мисли и впечатления. Две бяха тогава удивителните неща, които предизвикаха журналистическия интерес - книжката, която децата и техният учител бяха сътворили на финала на началния курс, и фактът, че млад мъж е избрал не друга „престижна“ специалност, а тъкмо тази -
да бъде учител на най-малките
на тези, които за първи път сядат на ученическия чин.
Това е едно от най-важните събития в живота на децата - изведнъж /колкото и да са подготвени психически за това и от семейството, и от детската градина/ те влизат в съвършено ново за тях „амплоа“: за първи път осъзнават, че не всичко е само и единствено игра.
Днес Стефан Стефанов е главен учител в СОУ за европейски езици „Св.Константин-Кирил Философ“. Само преди дни на церемония в София му бе връчена специалната награда на председателя на Синдиката на българските учители Янка Такева, която е признание за цялостната му работа като преподавател, новатор, като специалист, който съчетава умението да общува с най-малките ученици, а заедно с това да пали въображението им и да въвежда все нови и интересни практики в цялостното обучение на децата в началния курс.
Стефан Стефанов вече е доктор по педагогика
но неговите часове с децата са все така интригуващи - и „господинът“ си остава една от най-авторитетните фигури за момичетата и момчетата.
Винаги съм искал да бъда учител, казва русенецът. Самият той е завършил друго емблематично русенско училище - СОУ „Христо Ботев“, наследник на прочутата Първа мъжка гимназия.
Не може да се каже, че тъкмо преподавателите-мъже в гимназията са били онези авторитети, които са определили по-нататъшната съдба на някогашното момче, признава Стефанов. Въпреки че няма как човек да не запомни респектиращите и изключително колоритни личности на Яким Петков, Сергей Бартенев, примерно, казва той. Така или иначе, след като се дипломира в СОУ „Христо Ботев“, Стефан Стефанов първо завършва педагогическа специалност в Полувисшия институт за учители в Русе, след това превзема бакалавърската степен, а скоро след това - и магистърската. През 1993 година започва работа в Европейското училище - първо като възпитател в занималнята. Две години по-късно тогавашната директорка на училището Екатерина Трифонова го назначава като учител в началния курс.
Спокоен, уравновесен, заедно с това - предразполагащ малките момичета и момчета. Трудно е да се каже
с кое точно Стефан Стефанов печели душичките на първолаците
които за първи път прекрачват училищния праг. Самият той предпочита да не говори твърде много за себе си - очевидно убеден, че не думите и описанията, а това, което прави, е далеч по-важно и съществено. И вероятно е прав. Защото самият факт, че съумява да постигне най-трудното - доверието на малките си ученици, и да ги предизвика да споделят своите откровения, вече означава достатъчно много: успоредно с усвояването на началата на знанията Стефан Стефанов успява да запази исконната детска способност и порив към споделяне, творческата натура у всеки малък човек, образното мислене и желанието да създават.
Първата книжка всъщност направихме с втория випуск, на който бях класен ръководител, разказва учителят. Този клас беше много задружен, такъв си остана и досега, констатира той. Със сигурност едно от предизвикателствата за децата е било съчетаването на традиционните умения да разказват истории и да рисуват картинки с употребата на съвременните технологии - още тогава първата книжка на неговите ученици се качва на сайт, който и до днес си остава място за симпатични спомени на порасналите вече днешни студенти. „Щастлива съм, че изучих аз буквара с неговите тридесет букви“, признава преди 14 години Габриела. Ралица разказва мини-приказка за малката Луси,
Кристин съчинява миниатюрно хайку за залеза
като го допълва и с нарисувана картинка, а Емануел описва автомобилно състезание...
Идеята на Стефан Стефанов за детската книжка се оказва един добър опит, който намира много привърженици сред колегите му. Учителите, които също като него търсят нови методи за активиране на вниманието на децата, се обединяват в общност на работещите в сферата на началното образование, която обменя мнения, практики, нови замисли, събират се неформални или на по-строго подготвени конференции.
А педагогът продължава да работи в тази посока, като оформя своя опит в научни съобщения и публикации. И, разбира се, продължава традицията на книжките. В края на всеки клас всички получават своите „Малки книжки“, а на три пъти дори
децата съчиняват... цели романи!
Момичетата и момчетата обсъждат заедно със своя любим класен ръководител сюжета и избират двама основни герои. После всеки от авторите разказва по една случка или приключение с тези герои, а с последните два випуска решихме персонажите да пътешестват из страни на Европейския съюз, разказва Стефанов. Така 27-те деца от класа не просто съчиняват перипетии, а предварително изучават забележителности в отделните страни - за да разказват достоверно какво точно са видели техните герои в съответната държава. Всички книжки имат своята електронна версия, но задължително се „издават“ и в хартиен вариант. Все пак, нищо не може да се сравни с истинската книга, обяснява Стефанов.
В момента той е класен на трети клас. Това ще рече, че догодина ще удари часът на поредния роман. Хубавото е, че децата се увличат в творческия аспект на задачата, като дори не усещат, че това е задание в истинския смисъл на думата, казва учителят. В един от часовете учениците разказват устно приключенията на своите герои, в друг час вече работят по съчинението - така развиват уменията да разказват, но и да предават съдържанието в писмен вид. С развитието на технологиите /и на компютърните умения на самите деца/ ролята на учителя се облекчава. Преди преписвах на компютъра текстовете, които децата пишеха на ръка, а с предишния випуск
вече само копи-пействах и сглобявах отделните текстове
обяснява учителят.
Важно е децата не само да усвояват и развиват умения, но и да осъзнават колко сериозен е техният ангажимент да учат, смята русенецът. А в светлината на това изключително ценна е ролята на поощренията на ученическия труд. В момента това е тема, върху която Стефанов работи, като съвсем скоро ще представи своя разработка за системата за управление на поведението на предстоящата четвърта международна научно-практическа конференция „Съвременни тенденции за сътрудничество между училището и семейството“ през юни в Русе. Децата трябва да получават оценка за своите старания, печатчетата и наградите, които и сега получават, са израз на това отношение от страна на този, който е поставил задачата и дава оценка на свършеното, казва Стефан Стефанов. Той обаче задълбочава своите търсения в добрите световни практики. В Съединените щати децата могат на своя таблет да проследят колко точки вече са натрупали и дори могат „да купуват“ с тези точки различни неща - могат, например, срещу определен брой получени от тях точки да подарят на своя клас един киночас, обяснява учителят.
Всяко поощрение от страна на учителя /и на родителя, естествено/ е стимул за детето, който провокира у него желание за работа, и това е може би най-ценното, което всеки от нас трябва да се стреми да предизвика у учениците, с които работи, убеден е началният учител. За когото работата с деца е съдба. И признание - почти толкова голямо и значимо, колкото и отличията, званията и наградите от колегите.