Източник на несметни богатства и епицентър на световни икономически трусове. Пещерата на Аладин, превърнала не един и двама предприемачи в мултимилионери, и кутията на Пандора, разорила хиляди фирми и разклатила цели държави. Това е прочутата Нюйоркска фондова борса, създадена на днешния 17 май през 1792 година на митичния „Уолстрийт“.
Това е борсата, чието кихане се превръща в пневмония за бизнеса в целия все по-глобализиран свят.
Според романтичната версия Нюйоркската фондова борса се ражда под сянката на един западен чинар (на английски: Buttonwood) на „Уолстрийт“, където
24 брокери се събират и приемат вътрешен кодекс за поведение и фиксирани комисиони
това е т.нар. Buttonwood Agreement. По-скучната, но и по-достоверна истина е, че тази среща всъщност се е провела в хотел „Кори“. По-важен в случая е приетият кодекс, чието изработване е неотложно след избухването на първия спекулативен скандал на „Уолстрийт“ в началото на 1792 година, който предизвиква и първата финансова криза в Америка, позната като Паниката от 1792-а.
Главни герои в тази буря са Уилям Дуър и неговият агент Джон Пинтард, които със серия непочтени игрички почти успяват да сринат доверието в ценните книжа, а това е тежък удар по цялата философия на зараждащата се корпоративна култура зад океана.
Какво е значението на сбирката на двадесет и четиримата брокери можем да съдим по фактите. В наши дни на Нюйоркската фондова борса /NYSE/ се извършват
около 80% от операциите с ценни книжа на САЩ
Там се търгуват повече от 3060 акции на 2570 компании от цял свят и над 200 чужди компании от седем страни. Борсата има 1366 члена или места, по-голямата част от които са притежание на брокерски фирми. В съвета на директорите участват 27 души. Местата се откупуват от желаещите да ги заемат, като през 2003 г. цената на място в директорския съвет се е търгувало за 1 350 000 долара. По-съвременни данни няма, но със сигурност следващото продадено място ще гравитира около 2 милиона долара.
Основната сграда на борсата е обявена за национална историческа забележителност през 1978 г.
В началото централното място на борсата представлява стая, наета за $200 месечно
но тържището се развива бурно, както и самите Съединени щати. На 8 март 1817 г. организацията е преименувана на New York Stock Exchange Board, на която са се предлагали акции на жп компании, индустриални дружества и стоки. За пръв президент на борсата е избран Антини Стокхолм.
Компанията, която е била най-дълго листвана, е Consolidated Edison Company of New York. Най-старата компания на борсата е Bowne&Company, създадена през 1775 г., но качена за търговия на пазара едва през 1999 г.
През 1863 г. името се сменя на New York Stock Exchange, което носи досега
В годините между 1896 и 1901 обемът на запаси се увеличава шесткратно, което води до разширяване на пазара и необходимост от нова сграда. Осем архитекти са поканени да участват в конкурс за дизайн на новата сграда, която струва 4 милиона долара. През 1903 г. борсата се премества там, където остава разположена и до днес.
До 1870 г. сделките са се извършвали по системата на т.нар. Call Market - председателят на борсовия съвет два пъти дневно прочита листата на акциите, приети на борсата, а членовете на борсата, които седят на определените им столове, извикват гласно предложенията си за покупка или продажба.
Събитието, което формира днешния облик на търговията на най-голямата борса в света, се случва през 1875, когато брокерът Джеймс Бойд наранява своя крак. Загубвайки подвижност да обикаля сред тълпата от брокери и да проучва продаваните и купувани различни ценни книги,
Бойд сяда на специфично място и търгува една акция, тази на Western Union
Клиентите бързо осъзнават, че това е много по-удобен начин да търгуват една акция на едно и също място, което довежда до създаването на специализирана система, където търсенето и предлагането се срещат на аукционен принцип.
Днес системата за приемане на поръчки и завършване на сделки е електронна, т.е. към нея директно са свързани 150 хиляди компютъра. На тази борса инвестират над 60 млн. американци.
Електронната система подрежда поръчките и ги изпълнява, но на борсовия под работят брокери и специалисти, които обработват приетите за търговия ценни книжа, разпределени по сектори.
Всяка отделна акция може да се котира само на определен сектор или щанд. На борсата се котират над 4000 броя различни ценни книжа.
Усъвършенствани компютри предават поръчки за покупки и продажби на ценни книжа от офисите на брокерските фирми до борсовата зала. В повечето случаи условията за покупки и продажби се съпоставят по електронен път и ако тези условия съвпадат, сделките се извършват автоматично, като резултатите се съобщават също по електронен път на брокерската фирма, поръчала сделката.
Всичко става толкова бързо, че в някои случаи клиентът, който прави поръчка до брокерска фирма за покупка или продажба, още не е затворил телефона
и брокерът вече му съобщава, че поръчката му е изпълнена. Същевременно по компютърен път резултатът от сделката се предава на борсовата информационна система и ако сделката е достатъчно голяма, за да предизвика изменение на борсовия курс, новият курс се обявява по всички табла и монитори и чрез система от спътници се разпространява навсякъде по света.
Интересът към тази информация е очевиден, като се има предвид, че повече от 60 милиона американски граждани притежават акции, а редица от големите корпорации в САЩ имат акционери по целия свят. Освен това NYSE е пазар и за много чуждестранни ценни книжа. Ню Йорк се налага като център на връзките между големите световни борси.
Въпреки високата степен на електронизация NYSE функционира и с помощта нa голям брой квалифицирани борсови професионалисти - специалисти и членове брокери. След като членовете на борсата извършват сделки с ценни книжа за милиони долари без писмен договор, професионалната ерудиция, личните качества и моралът на борсовите сътрудници са решаващо условие за членство. Кандидатите за членове минават през строг изпит и тестове за индивидуални качества.
Ето кои са ключовите лица на борсата.
Специалистът
Централна фигура в борсовата зала е специалистът. Всяка акция, приета за сделки (listed for trading), е поверена на един или няколко специалисти, всеки от които работи на определено място при един от 18-те щанда (counters), определени за конкретни видове сделки, всеки от които има по няколко „гишета“ - делови пунктове (trading post). Всяка отделна акция може да се котира само на това място. Чрез системата на специалистите се осигурява достъп на потенциалния купувач или продавач до борсовия механизъм. Специалистите на NYSE изпълняват три функции: агент, дилър и пазарен катализатор. Специалистът действа като агент на другите брокери в залата - дава им информация и ги подпомага при сделките. Например, ако един брокер има поръчка, която не може да бъде изпълнена веднага по курса, определен от клиента, брокерът може да иска от специалиста да задържи тази поръчка и да я изпълни, когато се достигне определеният от клиента курс. Борсовите правила изискват от специалиста да изпълнява и дилърски функции, като със свои средства или със средства на заангажираната фирма извършва сделки, ако има временен дебаланс между поръчките за покупки и продажби на акции, за които той отговаря. В такива случаи специалистът се включва в операциите, като предлага да купи по по-висок курс, отколкото други предлагат да платят, или да продаде по по-нисък курс, отколкото други са готови да приемат. По такъв начин специалистът стеснява разликата (Spread) между предложенията на купувачите и продавачите. Накрая специалистите съдействат за оживление на пазара (Market Catalists), в случаите, когато се забелязва слаба активност на сделките. Те контактуват с брокерите в залата и с брокерските фирми и посредничат при сделките.
Флор-брокери
Брокерите в залата, наричани „флор-брокери“ (Floor Brokers), играят важна роля в борсовия механизъм. Едни от тях са брокери на комисиона (Commission Brokers). Те са най-многобройни. Брокерите на комисиона се наемат от отделни фирми - членове на борсата, които използват техния опит и умения за изпълнение на нарежданията на клиентите на фирмата. Неколкостотин независими флор-брокери работят за себе си. Те изпълняват поръчки на фирми, без да са зависими от тях. Фирма, която няма свои брокери в залата, може да възложи някоя клиентска поръчка на тези независими брокери, като им заплаща комисиона за всяка сделка. Друга група флор-брокери са т. нар. маркет-мейкъри (Registered Competitive Market-Makers). Те имат задачата, когато такава им е възложена от съответните ръководни органи в борсата, да регулират пазара на акции, като сключват сделки за своя сметка или за сметка на своите фирми, а също така да подпомагат други брокери да изпълнят някоя трудна поръчка на клиент. Накрая ръководството на борсата разрешава на четвърта, относително малка група нейни членове да сключват сделки за тяхна сметка при строго определени правила, ако с техните покупки и продажби могат да се подобрят условията на пазара.
NYSE Common Stock Index
Борсата предлага котировки на акции, облигации, опции и фючърсни сделки и може да даде информация за тях веднага навсякъде по света. Борсата изчислява свой индекс за курсовете на акциите - NYSE Common Stock Index, който се ползва широко както за целите на борсовите прогнози, така и за следене на тенденциите на американската и на световната икономика. За разлика от други известни индекси на борсовите котировки, които се определят на база на курсовете на сравнително малък брой акции, индексът на NYSE се изчислява, като се вземат предвид курсовете на всички акции, които се котират на борсата. Освен общия индекс борсата определя и други 4 браншови индекса: за акциите на промишлеността, транспорта, предприятията за услуги и финансовите институции. Общият индекс е установен в края на 1965 г. при база 50 - число приблизително съответстващо на тогавашната средна цена на обикновените акции в долари. Ако например на определена дата индексът е 100, това означава, че средният курс на акциите на борсата се е удвоил в сравнение с курса на 31.XII. 1965 г. Този индекс се изчислява всеки половин час на борсата и се подава всяка минута по компютърните дисплеи на брокерските фирми.
New York Futures Exchange
През 1979 г. NYSE основава свое дъщерно предприятие - New York Futures Exchange, което поема срочните (фючърсните) сделки с ценни книжа. През 1982 г. NYSE въвежда фючърсен индекс, основан на борсовия индекс за обикновени акции (Stock Index Futures). Фючърсният договор представлява договореност да се достави или да се получи специален „продукт“ на предварително определена дата. Този специален „продукт“ може да бъде физически осезаем (жито, кафе, метали, вълна) или неосезаем (опция, валутен авоар). Стоковите фючърси се купуват и продават от бизнесмени с оглед да се предпазят от неблагоприятно изменение на цените, което може да доведе до загуби. Инвеститори, които желаят да се предпазят от резки изменения на курсовете на NYSE или които желаят да спекулират на база на очакванията за изменение на курсовете на ценните книжа, се насочват към фючърсни сделки.
По материали от интернет